Решение № 105 от 25.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Б. , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Петър Узунов

Членове:Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20201200501309 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№903838/14.09.20г на Н. С. Д., съд. адрес в Б., ул.“П.Т.“№6 и въззивна жалба вх.

№903953/23.09.20г на „Х.с.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в с.Ж., общ.С., Б.м., против решение №906981/27.08.20г на РС-Б. по гр.д.

№828/19г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК и иска по чл.537, ал.2 ГПК, като в полза на ищцовата страна са присъдени и разноските по делото.

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна и отхвъляне на исковите претенции, ведно със всички произтичащи от това последици.

Въззиваемата страна не се евъзползвала от правото на отговор на жалбата, но в с.з. я оспорва като неоснователен и подържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване.

1

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.

Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че въззиваемото дружество е закупило от ЕТ“Ц.Ф.“ „Цех за производство на тоалетна хартия“ от 646кв.м. в УПИ Х, кв.23 по плана на с.П., общ.С., подробно описани(вж.НА№34/05г).

На 27.06.08г чрез договор №38/27.06.08г за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост ищцовото дружество придобива от Областния управител на Област Б., УПИ Х, кв.23, с площ от 2 486кв.м. по плана на с.П., общ.С., представляващ прилежащ терен на сгради.

Впоследствие с НА№184/24.07.08г СД“П.Л.е“ продава на ищеца „Цех за безалкохолни напитки и склад от 242 кв.м., изградени върху държавна земя в УПИ Х, кв.23, по плана на с.П., общ.С., целият с площ от 1 135кв.м.

По силата на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 06.02.12г , ищовото дружество отдава на „С.“ООД масивната сграда, представляваща „Цех за безалкохолни напитки и склад“, построена върху държавна земя, представляваща УПИ І, кв.23 по плана на с.П., общ. С., от 1 135кв.м.Видно от представеното становище изх.№**********/14.03.12г на „ЧЕЗ-Разпределение Българя“АД, договора за продажба на ел.енергия за стопанска дейност №2100276163428/04.09.12г с „Ч.Е.“АД и споразумението с последното от същата дата, единствено наемателя „С.“ООД е имал в договорни отношения, с оглед доставката на ел. енергия(вж. също приложените фактури, и договор от 26.10.15г с анекса).По делото липсват данни за наличието на такива отношения между въззивниците и оторизираните за целта доставчици за захранване на спорния трафопост с ел. енергия(вж. кореспонденцията с „ЧЕЗ-Разпределение Българя“АД).

2

С нотариална покана въззивното дружество уведомява на наемателя, че е собственик на трафопост от 9 кв.м, изграден в източната част на УПИХ,-519, кв.23 по плана на с.П., общ.С.,от който захранва обекта си, заради което претендира плащането на обезщетение/наем/, подробно описан(вж.нотариална покана рег.№2907/28.03.17г).С уведомление рег.

№3679/19.04.17г „С.“ООД оспорва така заявените от въззивното дружество собственически правата над трафопоста, афиширайки себе си за негов собственик.

Междувременно в представения Обр.15 от 18.07.95г - акт за установяване годността за приемане на строежа „Трафопост-тип Б“ към разширение на „Цех за безалкохолни напитки“ с.П., общ.С., фигурира „инвеститор/собственик/:СД“П.“-Б.“, като за ръководител на последното е посочен Хр.Л.Л..С цитирания акт е установено изпълнението на строежа в съответствие със сключения договори проекти.Въпросното СД“П.“ е посочен за „инвеститор/собственик/“ на строежа „Трафопост“ и негов главен изпълнител също в протокола от 09.08.95г на държавната комисия за установяване годността за ползване на строежа(Обр.16).Последната предлага издаването на разрешение за ползване, което е и сторено – в разрешение за ползване №7/07.09.95г изрично е посочено, че се издава на „фирма „П.“-Б..

С предварителен договор от 20.03.97г СД“П.“, представлявано от управителя си Хр.Л.Л., се задължава към въззивника Д. да сключат окончателен договор, с който да му прехвърли подробно описания „Трафопост тип Б“, построен в УПИ ХІХ, кв.23 по плана на с.П., общ.С.

(чл.1).в чл.2 страните са постигнали съгласие владението да се предаде на купувача на датата на сключването на предварителния договор.Съдебно-графологическата експертиза установява по категоричен начин, че същият е подписан от ответника Н.Д..Липсват данни за сключването на окончателен договор и по този въпрос не се спори.

Чрез НА№62/27.02.17г Н.Д. е признат за собственик по давност владение на процесния трафопост.От приложената нотариална преписка по неговото издаване се установи, че с постановлението от 27.02.17г нотариуса приема, че процесния трафопост е изграден през 1995г от ПК“П.“ със собствени средства, за което на нейно име са издадени разрешение за строеж 3 от 24.07.95г и разрешение за ползване 07/07.09.95г.Счетено е също така, че през 2016г членове-кооператори вземат решение за продажбата на трафопоста, по поради изпуснатия законов срок за пререгистрация в ТР, дейността на кооперацията е прекратена и същата е заличена от ТР.Нотариуса е приел още, че свидетелите в нотариалното производство, са членове – кооператори в ПК“П.“ и заявили изрично, че нямат претенции към точи трафопост.В приложения протокол от 24.01.17г, а и сред останалите материали от нотариалната преписка липсват такива данни.

Впоследствие с НА№80/13.03.17г Н.Д. продава на „Х.с.г“ЕООД процесния трафопост.

Анализирани са и свидетелските показания, които разкриват действителните права и отношения между страните по повод спорния трафопост.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с пр. осн.чл.124, ал.1 ГПК е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това. Анализа на обстоятелствената част и петитума сочи, че ищеца обосновава правният си интерес с твърдения за притежавано право на собственост върху процесният имот на сочените основния, което се оспорва от ответника - съдебно и извънсъдебно.При това положение в производството по така предявеният отрицателен установителен иск ищеца дължи установяване на фактите, обуславящи правният му интерес да оспорва ответното право, а именно доказване придобиването на процесния трафопост чрез поддържаните способи: твърдяната покупко-продажба, а при условията на евентуалност – чрез придобивна давност.Действително според т.1 на ТР№8/27.11.13г ОСГТКВКС при недоказване от ищеца на фактическите твърдения досежно съществуването правото на иск, производството по същия подлежи на прекратяване, поради неговата недопустимост. Цитираното правило обаче, е приложима само ако ищеца извежда правният си интерес от твърдения, които не включват притежаване правото на собственост.След като в случая ищеца поддържа, че е собственик на спорния трафопост(вж. исковата молба и становищата в хода на процеса),съгласно диспозитивното начало сам е определил обема и интензитета на търсената защита, предявявайки 4 отрицателен установителен иск, с който ще отрече със СПН ответното право на собственост.Доказване принадлежността на спорното право на ищеца, е въпрос не на процесуалната, а на материално-правната му легитимация и обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото собственическите му права върху спорната вещ изключват тези на ответника върху същия.Ето защо изложените в тази връзка доводи и оплаквания на жалбоподателите не намират опора в закона и данните по делото(така Опр.№427/12.12.13г по ч.гр.д.№ 3593/13г, ІІ ГО;Р№15/19.02.16г по гр.д.№ 4705/15г, ІІ ГО;

Р№13/12.03.16г по гр.д.№ 3637/15г, ІІ ГО; Р№9/10.02.17г по гр.д.№ 6320/15 на ІІ ГО; Р№68/24.07.18г по гр.д.№ 2767/17г на II ГО на ВКС и др.).

От материалите по делото се установи по убедителен начин придобиването от въззиваемото дружество на 20.01.05г на „Цех за производство на тоалетна хартия“, находящ се в УПИ Х, кв.23 по план на с.П., общ.С.(вж.НА№34/05г).По този въпрос не се спори, както и относно придобиването впоследствие на 27.06.08г от същото на УПИ Х, кв.23, възлизащ на 2 486кв.м., представляващ прилежащ терен на сгради(вж. договор №38/27.06.08г с областния управител).Налице са данни за последващо придобиване чрез покупко-продажба от ищцовото ООД и на „Цех за безалкохолни напитки и склад“ от СВ“П.Л.е“(вж. НА№184/08г).

Уговорките не само в договор №38/27.06.08г, а и в останалите прехвърлителни сделки, тълкувани съгл. чл.20 ЗЗД по отделно и във връзка една с друга, целта на договорите, обичаите и добросъвестността, не установиха волята на страните да обхваща разпореждането с процесния трафопост, за да се приеме същият за преминал в патримониума на ищцовото ООД чрез покупко-продажба. Предмета на договора за покупката на недвижим имот – частна държавна собственост, на който се позовава ищеца, е ясно и недвусмислено определен от страните – Областния управител прехвърля на въззиваемото ООД само и единствено УПИ Х, кв.23, пл.№519, представляващ прилежащ терен на сгради(вж. т.1). Липсата въобще на клаузи за продажба на постройки препятства материално-правната легитимация на ищеца за собственик на трафопоста чрез сочената сделка.Поради това е безпредметно изследването на приращението по чл.92 ЗС - отсъствието му в договора от 27.06.08г, го изключва от вещно-правното му действие.Оттук и неоснователността на ищцовата теза за придобиването му чрез сочената 5 покупко-продажба.

Възприетото разрешение задължава съда да разгледа собственическата претенция на ищеца, основана на придобивна давност, заявена при условията на евентуалност.

От материалите по делото се установи по убедителен начин, че през 27.06.08г ищеца е установил фактическа власт върху процесния имот.Тези изводи се обосновават от писмените доказателства, материализиращи придобиването на „Цех за производство на тоалетна хартия“ на 20.01.05г с НА№34/05г, който индицира в нужната степен развивана от ищцовото ООД производствена дейност, за която безспорно е нужна ел. енергия.При това положение последвалата покупка на УПИ Х, кв.23, м.пл.№ 519, в който се намира и спорния трафопост, логично сочи за установена от ищеца фактическа власт върху него на 27.0608г, с оглед нуждите от захранване производствените си мощности с ел.енергия със съответните характеристики(вж. св.Н.).

Последващото придобиване от ищеца на 24.07.08г с НА№184/08г, т.е. по-малко от месец след това, на „Цех за безалкохолни напитки и склад“ допълнително аргументира упражняваното владение, тъй като прави ищеца единствен консуматор на ел.енергия от процесния трафопост.Това сочи владелческите действия и намерения за своене.Последното е продължило и чрез „С.“ООД, след отдаване му под на 06.02.12г „Цеха за безалкохолни напитки и склада“, като логическа последица от развиваната производствена дейност…….Достваката на ел. енерги есамо и единстевно аз него …… Показанията на св.Н. убедително сочат, че като електроинженер е бил викан нееднократно от управляващия и представляващия ищцовото ООД – К.Б., за изпълнение ел.захранването на изградената към 2012г фабрика за пелети, а преди това е давал консултации.Свидетеля лично е полагал не само захранващите кабели на фабриката, но е изграждал съоръженията в самия трафопост, които подробно описва от техническа гледна точка.Категоричен е, че последното му е възложено от ищцовия управител.Именно той му е възлагал също отстраняване на проблеми със захранването или аварии през годините и е възстановявал нормалната работа на трафопоста. Обобщава, че е вършил техническото обслужване на трафопоста „само и единствено по 6 възлагане от К.Б.“. И св.П. поддържа, че ищцовата страна го е експлоатирала, като при аварии е уведомявала и ЧЕЗ.Св.Н. твърди, че работейки с фабриката, ищцовата страна винаги е „изхождала от презумпцията, че това е техния трафопост“.Той изключва претенции на трето лице за спорната вещ и заявява, че не познава въззивника Д..Н. признава, че в района на трафопоста е виждал Хр.Л.,тъст на К.Б.(вж. и св.П.), но от него не е искал разрешение за работа по трафопоста. Св.Ш. охарактеризира отношенията между Л. и Б. като „опънати“ от 2017г, сочейки че Л. не е ходил там от 2017г, а Д. от 2015-2016г.