Определение № 471 от 02.11.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Бургас, 02.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500357 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба вх.№ 3597/16.04.2026 год. по описа на Бургаския апелативен съд, подадена от В. Н. Н. от гр. Б., ул. “Ц. С.“ № **, ЕГН **********, срещу определение № 760/16.03.2026 год. по в.гр.д. № 373/2026 год. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е:

- оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх.№ 5247/04.02.2026г., подадена от В. Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „Ц. С.“ № **, против постановление с изх. № 837 от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 с район на действие ОС-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на такси по Тарифата към ЗЧСИ във връзка с подадената от него жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ на същия съдебен изпълнител и е прекратено производството по в.гр.д.№ 373/2026 г. по описа на БОС, в тази му част.

- оставена без уважение жалба с вх.№ 5247/04.02.2026г., подадена от В. Н. Н., ЕГН: **********, от гр. Б., ул. „Ц. С.“ № **, против постановление с изх. № 837 от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 с район на действие ОС-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавни такси по ТДТКССГПК във връзка с подадената от него жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ на същия съдебен изпълнител.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, препятстващо защитата, правата и интересите на жалбоподателя. Твърди се, че изложените мотиви към обжалваното 1 определение са неотносими към искането на жалбоподателя да бъде освободен от задължението за заплащане на такси и разноски, като са изложени и съображения, че са налице предпоставките за освобождаването от това задължение, тъй като видно от подадената от него декларация, той е вдовец с влошено здраве, получава социална пенсия, няма дом и имущество и никакви допълнителни приходи, не работи и е почти на ** години. Сочи, че справедливият съд не тълкува превратно закона. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Взискателят по изпълнителното дело М. К. Г., не е изразил становище по частната жалба.

С разпореждане № 3963/02.10.2026 год. по делото, окръжният съд е освободил жалбоподателя от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 7,67 евро, дължима по сметка на БАС за подадената частна жалба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе, приложената преписка и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба подадена от длъжник в изпълнителното производство В. Н. Н., против постановление с изх. № 837 от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Николоваа, с рег.№ 805 с район на действие ОС-Бургас, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавни такси по ТДТКССГПК и такси по Тарифата към ЗЧСИ във връзка с подаване на жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ на същия съдебен изпълнител.

За да постанови обжалваното определение в едната му част, Бургаският окръжен съд е приел, че актът на ЧСИ, с който е оставена без уважение молбата на длъжника в изпълнителното производство за освобождаване от такси дължими в полза на ЧСИ по Тарифата към ЗЧСИ, в процедурата по администриране на подадена жалба по чл.435 и сл. от ГПК, не подлежи на съдебно обжалване, поради което в тази част е оставил подадената жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Бургаският апелативен съд намира, че в тази част определението постановено от Бургаския окръжен съд подлежи на обжалване пред настоящия съд, като подадената жалба е допустима в тази част и следва да бъде разгледана по същество.

С другата част от обжалваното определение окръжният съд е приел, че постановлението в частта, с което ЧСИ е отказал да освободи жалбоподателя подал жалба по чл.435 и сл. от ГПК от държавни такси по ТДТКССГПК, дължими по сметка на Бургаския окръжен съд, жалбата е неоснователна, а отказът на ЧСИ е правилен, поради което е оставил подадената жалба в тази част без уважение. В случая окръжният съд не е съобразил правомощията си да се произнесе по искането по чл.83, ал.2 от ГПК направено с жалбата по чл.435 и сл. от ГПК подадена от длъжника, а е приел, че следва да извърши контрол по същество на преграждащ развитието на производството акт на ЧСИ, като по сезиращата го жалба в тази част се е произнесъл в качеството на въззивна инстанция, поради което апелативният съд, който също извършва въззивен контрол, не е компетентен да се произнесе 2 по подадената до настоящият съд жалба в тази част, а следва в тази част да изпрати преписката на функционално компетентния съд - Върховния касационен съд. В този смисъл, в аналогична хипотеза е постановено Определение № 20 от 19.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 98/2021 г., IV г. о., ГК. Поради липсата на функционална компетентност за произнасяне по жалбата в тази част, настоящият съд не би могъл да приложи трайно установената практика на ВКС, съгласно която липсва компетентност на ЧСИ за произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса по подадена жалба по чл.435 и сл. от ГПК, дължима в полза на съдилищата, а след подаване на молба по чл.83, ал.2 от ГПК във връзка с жалба по чл.435 и сл. от ГПК, ЧСИ следва да я изпрати, ведно с преписката по делото за произнасяне от съда, а в горепосочената част следва да изпрати жалбата на функционално компетентния за произнасяне по нея съд - ВКС.

Настоящият съд намира определението в останалата му част, с която жалбата подадена до окръжния съд е оставена без разглеждане, за правилно.

Следва да бъдат споделени изводите, че окръжният съд, който е сезиран с жалба по чл.435 и сл. от ГПК, няма правомощия да се произнася по въпроса за дължимостта или не на такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими в полза на частният съдебен изпълнител. Както е разяснено и в цитираното от окръжния съд Определение № 548/18.09.2024 год. по гр.д.№ 2839/23 год., 4- то г.о. на ВКС, в случаите, когато принудителното изпълнение се осъществява от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ и при администрирането на подадената жалба той е дал указания на жалбоподателя да внесе /освен дължимата държавна такса по сметка на окръжния съд, още и/ дължими такси по т.

4, т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ – за връчване на преписи от жалбата и приложенията и, и за изготвяне на копие от изпълнителното дело съгласно чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, тези такси не са такива по принудителното изпълнение, а са необходими за администрирането на жалбата /респ. – и за разглеждането и от съда, поради което се дължат от жалбоподателя също при подаването на жалбата – аргум. от чл. 73, ал. 3 от ГПК и от чл. 29, б. „а“ от ТТРЗЧСИ/, но по своята същност те съставляват „цена на услугата“ /връчването на преписите, изготвянето на копието от изпълнителното дело/ и частно вземане за възнаграждение на ЧСИ /в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът не разполага с компетентност да освободи жалбоподателя по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от внасянето на тези такси.

От приетото с определението на ВКС, което се споделя и от настоящия съд, става ясно, че към момента липсва правен интерес за длъжника от обжалване, тъй като произнасянето на ЧСИ по въпроса за дължимост или не на такси по ТТРЗЧСИ, които е следвало да се внесат в полза на ЧСИ, не е преграждащо и не препятства администрирането на подадената по чл.435 и сл. от ГПК жалба, като дори при отказ за уважаване на молбата, ЧСИ следва да извърши останалите действия по администриране на жалбата /без произнасяне и по искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по сметка на съда/, и е длъжен да изпрати жалбата по чл.435 и сл. от ГПК за произнасяне от съответния окръжен съд.

В този смисъл с горепосоченото определение на ВКС е разяснено, че 3 когато в срока за внасянето им, респ. – в допълнително определен срок и при дадени указания, каквито ЧСИ също дължи да даде при направени твърдения за това, се установи, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да внесе тези такси, необходими за администрирането на жалбата и дължими към ЧСИ, последният също не може законосъобразно да върне жалбата, тъй като това би съставлявало правно нетърпимо лишаване на жалбоподателя от търсената от него съдебна защита /в този смисъл е и трайно установената практика на ЕСПЧ/. В тези случаи ЧСИ следва да администрира жалбата и да я изпрати за разглеждане на окръжния съд, без да събира предварително от жалбоподателя дължимите към ЧСИ такси, като следва да ги начисли и събере едва след приключването на съдебното производство по правния спор по жалбата - от страната, която е изгубила същия /арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК/, включително – по реда на чл. 410 от ГПК – съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, а когато това е длъжникът - и при осребряване на негово имущество по реда на принудителното изпълнение /в този смисъл – също разясненията в мотивите към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС/.

От горното става ясно, че изводът на окръжния съд за недопустимост на жалбата срещу постановлението на ЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника подал жалба по чл.435 и сл. от ГПК, за освобождаване от такси в полза на ЧСИ по Тарифата към ЗЧСИ, е правилен, поради което в тази част частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. В тази част определението на настоящия съд, на осн. чл.274, ал.4 от ГПК, вр. чл.437, ал.4 от ГПК, е окончателно.

Тъй като окръжният съд, който след запознаване с преписката по делото е следвало да констатира необосновано забавяне на администрирането на жалбата по чл.435 от ГПК, не е дал указания на ЧСИ, че независимо от постановения отказ за освобождаване на жалбоподателя от такси по Тарифата към ЗЧСИ във връзка с подадената жалба вх.№ 36624/01.12.2025 год., след приключване на останалата процедура по администриране, при липсата на компетентност за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавни такси дължими в полза на съда, следва да изпрати жалбата, ведно с приложенията в окръжния съд за произнасяне по нея, няма пречка тези указания да бъдат дадени от настоящия съд.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№ 3597/16.04.2026 год. по описа на Бургаския апелативен съд, подадена от В. Н. Н. от гр. Б., ул. “Ц.

С.“ № **, ЕГН **********, срещу определение № 760/16.03.2026 год. по в.гр.д. № 373/2026 год. по описа на Окръжен съд-Бургас, В ЧАСТТА с която е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх.№

5247/04.02.2026г., подадена от В. Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „Ц. С.“ № **, против постановление с изх. № 837 от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 с район на действие ОС-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането му 4 за освобождаване от заплащане на такси по Тарифата към ЗЧСИ във връзка с подадената от него жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ на същия съдебен изпълнител и е прекратено производството по в.гр.д.№ 373/2026 г. по описа на БОС, в тази му част.

УКАЗВА на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№ 805 с район на действие ОС-Бургас, че отказът й да уважи молбата на В. Н. Н. за освобождаване от такси в нейна полза по Тарифата към ЗЧСИ, не е основание за препятстване на администрирането и не е основание за връщане на жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г., като след приключване на останалата част от процедурата по администрирането на жалбата подадена от В. Н. Н. по чл.435 и сл. от ГПК, при липсата на компетентност за произнасяне по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавни такси дължими в полза на съда, следва да я изпрати на окръжния съд, ведно с цялата преписка, за произнасяне по нея.