Решение № 78 от 24.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 14568/29.10.2024 г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощника адв.Х. И., против Решение № 598/29.09.2024 г. по гр.д.№ 3101/2023 г. по описа на Районен съдВраца, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Д. А. Д., ЕГН **********, че дължи сумата 742,61 лв. – неиздължена главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г. и кредитна карта CREX-***, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата 101,76 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 13.12.2022 г.; сумата 44,64 лв. – мораторна лихва за забава върху главното задължение за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 924/04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1681/2023 г. по описа на РС-Враца.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като се сочи, че районният съд не е съобразил представените по делото доказателства и направените от ищеца доказателствени искания, както и релевираните оспорвания с отговора на исковата молба.

Навеждат се доводи, че с исковата молба е приложено заверено копие от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г., като този документ е 1 приет от районния съд като доказателство, както с предварителния доклад, така и с протоколно определение от 13.09.2024 г. Впоследствие обаче съдът е изключил договора от доказателствения материал, тъй като е констатирал, че същият не е подписан за „кредитор“ с мастилена паста. Според въззивника, освен че е допуснал процесуално нарушение, районният съд е нарушил и материалния закон, тъй като не е съобразил, че предоставеният потребителски кредит е под формата на овърдрафт и по отношение изискванията за формата му е приложима специалната разпоредба на чл.12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, която не предвижда писмена форма на договора. Твърди, че сумата по договора е предоставена, доколкото е налице плащане по издадената фактура за покупка, при което кредиторът е потвърдил договора (чл.310 от Търговския закон). В този смисъл е налице съгласие с условията от страна на кредитополучателя и поставяне на подпис с мастилена паста за кредитор не е законово изискуемо, а с действията си последният е потвърдил договора.

Въззивникът счита, че неправилно първоинстанционният съд не е допуснал поисканата повторна експертиза, тъй като експертът по първоначалната такава е работил по копие от договора, а представеният оригинал на договора в съдебно заседание не е изследван. Изтъква, че в нарушение на процесуалния закон районният съд не е открил производство по реда на чл.193 ГПК, не е дал на ищеца указания да заяви дали ще се ползва от представения с исковата молба документ, не е разпределил доказателствена тежест във връзка с направените от ответника оспорвания. Намира, че в нарушение на процесуалния закон е допусната експертиза, без да е открито производство по оспорване на частния документ.

На следващо място в жалбата се посочва, че от насрещната страна не е било направено оспорване налице ли е подпис на представител на кредитодателя, вкл. и при представяне на договора в с.з., както и дали е била предоставена пластика, ведно с ПИН код, на кредитополучателя. Въззивникът счита, че в условията на засилено служебно начало районният съд е изследвал тези въпроси, които не са били спорни по делото. Намира, че след като съдебният състав е счел, че договорът следва да се изключи от доказателствения материал по делото на основание чл.183 ГПК, то не е трябвало да обсъжда и приетото заключение на изслушаната експертиза, тъй като то се основава именно на изключения документ. Освен това изтъква, че с приемането на договора като доказателство по делото в с.з. на 13.09.2024 г. съдът е лишил ищеца от възможността да измени иска си.

В жалбата се излагат и подробни доводи за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ да бъде допусната повторна експертиза, което е довело до неизясняване на въпроса налице ли е съгласие за сключване на договора от страна на кредитополучателя или не. Посочва се, че съдът е трябвало и служебно да изясни въпроса дали е налице положен от ответника подпис в договора за „клиент“.

В обобщение се посочва, че вследствие на всички тези процесуални нарушения е било ограничено правото на ищеца да установи съществуването на действителна облигационна връзка между страните.

Най-сетне в жалбата се излагат съображения, че договорът отговаря на всички изисквания за съдържание на чл.12 ЗПК. Според въззивника, 2 районният съд индикативно говори за недействителност на договора, без да посочва конкретно нарушение, но дори и в този случай е следвало да съобрази разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която кредитополучателят дължи чистата стойност по кредита. В тази насока се позовава и на практика на ВКС.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д. А. Д.. Извън този срок е постъпило писмено становище от особения му представител адв.Т. Д., в което се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена и правилността на първоинстанционното решение по изложените във въззивната жалба доводи и при извършване на служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

За да извърши тази проверка, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "Юробанк България" АД, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Д. А. Д. за следните суми: сумата 742,61 лв., представляваща неплатена главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г. и кредитна карта CREX-***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането; сумата 101,76 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода о т 01.08.2022 г. до 13.12.2022 г.; сумата 44,64 лв., представляваща представляваща мораторна лихва за периода от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1681/2023 г. по описа на РС-Враца и е издадена Заповед № 924/04.07.2023 г. за всички посочени в заявлението суми, като на заявителя са присъдени и деловодни разноски за заповедното производство в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв.

– юрисконсултско възнаграждение

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 16.10.2023 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. Заявителят е уведомен на 06.11.2023 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 27.11.2023 г. е предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.

Както в заявлението, така и в исковата молба, като обстоятелства, от които произтичат вземанията, се посочва, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София ***, ж.к. "***", *** ***, сграда ***, като кредитор, и Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Враца, ***, като кредитополучател, е бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, 3 издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от 07.05.2021 г. Сочи се също, че съгласно чл.1 от този договор, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 700,00 лв. при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Твърди се, че във връзка с така постигнатите договорки между страните, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, която е активирана с извършването на първата трансакция от страна на кредитополучателя и с това действие договорът за револвиращ кредит е произвел своето действие. Твърди се, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, съобразно усвоената сума до пълно погасяване на задължението. Според уговореното, кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, което се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя или в хартиена форма на посочен от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска. Посочват се какви са договорените размери на минималните погасителни вноски съобразно усвоения кредитен лимит.

В заявлението и в исковата молба се твърди, че с подписването на Договор CARD-*** от 07.05.2021 г. страните са се съгласили, че за усвоения револвиращ кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%.

По-нататък се поясняват понятията за кредитна карта, минимална месечна погасителна вноска, кредитен лимит, използван кредитен лимит, разполагаем кредитен лимит, както и функционалностите на кредитната карта, предоставените на кредитополучателя услуги, дължимата лихва и формирането на ГПР. Акцентира се, че не се изготвя погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто е револвиращият кредит, като се развиват теоретични доводи относно правната същност на този кредит.

Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по чл.13 и чл.14 от процесния Договор CARD-*** от 07.05.2021 г., а именно: не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит; не е заплатил дължимите на банката възнаграждения, включително лихви и такси; не е заплатил дължимите на банката застраховки по процесния договор.

Посочва се, че считано от 01.06.2023 г. ищецът "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е придобил търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, при което правата и задълженията на последното преминават върху приемащото дружество. Твърди се, че кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето на предприятието чрез кратко текстово съобщение, изпратено на предоставения от него телефонен номер +***, като съобщението е било получено на 28.06.2023 г. в 11:00 часа.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя банката е потърсила защита на правата си по съдебен ред, депозирайки заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а впоследствие – и с предявяването на настоящия иск.

В хода на съдебното производство ответникът Д. А. Д. е призован по реда на чл.47 ГПК, поради което на основание ал.6 от същата законова разпоредба му е назначен особен представител.

4

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител адв.Т. Д., с който се оспорва предявения иск.

В отговора се твърди, че не е налице валидно сключен договор между страните по делото. Навеждат се доводи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа нищожни клаузи, без които не би бил сключен.