Решение № 17826 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17826 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110144034 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

06.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 44034/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. Н., като се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“, бл. ***, ВХ. **, ЕТ. *, АП. **, аб. № *******, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 96,73 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове, като сочи, че за вземаният над предявената сума претенцията не се поддържа и не се предявява, тъй като след завеждането на претенцията ответникът чрез пълномощник бил сключил споразумение с ищеца и били заплатени дължими суми, като 1 оставала дължима претендираната главница. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба, и за конституиране на трето лице помагач, което да бъде задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез особения представител адв. Н. Б-С, която оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Възразява, че предвид твърденията за наличие на сключено споразумение между страните и неизпълнение по него от страна на ответника, то основанието, от което произтичало процесното вземане, било соченото споразумение, поради което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск бил недопустим. Не оспорва, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е дължал посочените в него задължения. Заявява, че не оспорва и размера на предявения иск. Оспорва иска, като твърди, че посоченото в исковата молба споразумение е изпълнено изцяло. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

С Определение от 03.07.2025 г., постановено по гр. д. № 44034/2024 г. по описа на СРС, I I Г. О, 156-ти състав е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66703/2023 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав, в частта за сумата над 96,73 лева до пълния размер от 298,58 лева незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Х.“, бл. ***, ВХ. **, ЕТ. *, АП. **, аб. № *******; за сумата от 55,50 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г.; за сумата от 11,60 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., както и за сумата от 2,78 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 22.11.2023 г., като е прекратено производството по ч. гр. д. № 66703/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в тази му част. Определението с характер на разпореждане не е бил обжалвано в тази му част, поради което същото е влязло в сила.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответникът да е приел наследството на ЕЛ. М.М..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през 2 релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е Удостоверение за наследници изх, № РКС 21-ТД26-53/15.01.2021 г., като се установява, че ЕЛ. М.М. е починала на 08.11.2000 г., като е оставила за наследници по закон Л. Н. Н. (син – арг. чл. 5 ЗН) и М. Н. Н. (арг. чл. 5 ЗН).

От Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 23, том XIII, нот. дело № 2423/1983 г. се установява, че ЕЛ. М.М. е станала собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“, бл. ***, ВХ. **, ЕТ. *, АП. **.

В случая с оглед заявеното от ищеца в о. с. з., както и поддържаното от ответника, 3 съдът намира, че в случая между страните не се спори и се признава по смисъла на чл. 175 ГПК, че същите се намират в облигационно отношение по отношение на процесния недвижим имот, като за същия е останал дължима главница от настоящият ответник за сумата от 37,52 лева с оглед дължими плащания. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение.

Следователно между страните безспорно се установява, че е налице възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния имот и за процесния недвижим имот.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

С оглед на горното и предвид обезсилената заповед за изпълнение, съдът намира, че по отношение на ответника М. Н. Н. е сезиран само с претенция за главница за топлинна енергия, която следва да бъде уважена до размера на 37,52 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 96,73 лева искът следва да бъде отхвърлен.