Решение № 1659 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508416 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 20077696/25.03.2021г. по гр.д. № 58056 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 163-ти състав Дирекция М.” – МВР със съдебен адрес: юр.к. Г.М., гр. София, бул. **** е осъдено да заплати на ИВ.

Л. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Своге, ул. **** на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1598 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г .; сумата от 200лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода до 23.11.2020г.; сумата от 355,86лв. представляващи съдебни разноски, като Дирекция М.” – МВР е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 313,92лв. разноски за държавна такса и за възнаграждение за вещо лице и сумата от 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25075234/28.04.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Дирекция М.” – МВР в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочило е, че няма празнота в уредбата, която да може 1 да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016г. ,

Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Нямало празнота в закона за изплащането на нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на министъра на вътрешните. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент 1,143. НСОРЗ била приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон. Компесаторни механизми били предвидени в достатъчна степен в законодателството, част от тях били свързани с платения годишен отпуск, с допълнително възнаграждение за прослужено време, с обезщетения за прекратяване на правоотношението, с по-благоприятен режим за извънредния труд – ограничение на максималната му продължителност, с пенсиониране при условия на І-ва категория труд.

Дори да се приемело, че чл. 9 от НСОРЗ бил приложим, коефициент не бил 1,143, а 1 защото това било съотношението между дневен и нощен труд за държавните служители. Тази воля на законодателя била възпроизведена и в изменението на чл. 187 от ЗМВР в ДВ, бр. 60/07.07.2020г. изрично сочеща, че коефициент е съотношение между дневен и нощен труд , което било „1”.

Постановеното решение по преюдициалното запитване не обосновавало обратен извод. Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Възвиваемият - ищец ИВ. Л. Т. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението на районния съд било правилно. В случая имало празнота в законодателството и следвало да се приложат разпоредбите на чл.

9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от ЗМВР и Наредбите № 8121з776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г. не уреждали заплащането на извънредния труд по начин съответстващ на чл. 31, ал.2 от Наредбата от 2014г. и тази празнота следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като общо правило. Постановеното решение по преюдициалното запитване не обосновавало обратен извод.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

22022830/23.11.2020г. на ИВ. Л. Т. , ЕГН ********** срещу Дирекция М.” – МВР, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1598 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2020г., до изплащането й , представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г .; сумата от 200лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода до 23.11.2020г.

2

Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е държавен служител, работното му време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл.

31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесния период работел на смени от по 24 часа. Така бил положил извънреден труд, който не му бил платен, стойността му била в размер на главницата. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендирал е разноски.

Ответникът Дирекция М.” – МВР в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. Правното положение на служители по ЗМВР не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл. С разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. се посочвало изрично, че считано от 30.10.2020г. коефициент за преизчисление е „1”. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Претендирал е разноски.

Приета е неоспорена от страните Заповед № 5364з-2197/08.11.2017г. на Директора на Дирекция „М.”-МВР, съгласно която ИВ. Л. Т. е преназначен на длъжността „старши полицай” в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в Дом София” към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци дом-София”, при Дирекция М.-МВР.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 24 часа при 5 дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време, 3 отчитано на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. Размер на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било 673лв. до декември 2017г., за януари и февруари 2018гг. Било 728лв., за март-декември 2018г. било 809лв.; за 2019г. и за януари 2020г-. било 890лв., а след това до края на процесния период – 979лв. За периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г . ищецът отработил 212 нощни смени, през които 1696 часа били нощен труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били 1938,51 часа и така положеният извънреден труд бил 242,51 часа, които не били платени от ответника. При съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния труд с 50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение било 1883,64 лв. и нямало данни да е платено от ответника на ищеца. Лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ съответното тримесечие била 237,09лв. Вещото лице е посочило, че за юли 2020г. нощни часове били 48 и при преизчисление с коефициент 1,143 те били 54,86 часа. За трето тримесечие на 2020г. нощни часове били общо 96 часа, а за четвъртото тримесечие на 2020г. били 160 часа. и при преизчисление с коефициент от 1,143 нощните часове за трето и четвърто тримесечие на 2020г. били 292,60 часа , стойност на възнаграждението за извънреден труд било 118,27лв.. за трето тримесечие на 2020г. и 197,22лв. за четвърто тримесечие н 2020г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.

187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 4 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..

Разпечатката съдържа 37 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eccd3cb6-114e-4664-b815-80782f75a6f6