Решение № 120 от 11.03.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Казанлък, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20235510101686 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: **** против М. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ****. Ищецът твърди, че в законоустановения срок упражнява законовото си право да предяви иск, с който да поиска от съда да признае за установено по отношение на ответника М. Е. К., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, вземане, предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд - Казанлък и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че между страните Кредисимо ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. Е. К., в качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № **** на **** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за 1 комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Сочи, че съгласно чл.

9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № **** на ****г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди, че на **** г. длъжникът М. Е. К., ЕГН **********, сключила Договор за потребителски кредит **** с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: ****, по силата на който получила сумата от 2148,87 лв., срещу което се съгласила да върне 20 броя вноски по 150,33 лева в срок до 10.08.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени 2 от „КРЕДИСИМО“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление:

****. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От представения исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като цесионер се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № **** било прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, за сумата от 4004,58 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на 3 длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът М. Е. К., ЕГН **********, не изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът М.

К., дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ****/**** г., а именно сумата в общ размер от 4004,58 лв., формирана както следва: главница в размер на 2148,87 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 857,73 лв. за период от **** г. до 10.08.2018 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 997,98 лв. за период от **** г. до 17.05.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от М. К. по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член, при забавяне на плащането на погасителна вноска М. К. ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Сочи, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски държавна такса в размер на 50,00 лв. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Р.

Р. от АК-С.З., в качеството му на особен представител на ответника. Ищецът твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, гр. София, с който „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 му прехвърлила своето вземане срещу ответницата по Договор за потребителски кредит **** от дата **** г. Така прехвърленото вземане, 4 фигурирало като номер ****, съгласно приложената извадка-копие от Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия. Действително към исковата молба били приложени цитираните в исковата молба писмени доказателства. В исковата си молба ищецът твърдял също, че направил опит да уведоми ответницата за настъпилата цесия, на дата 01.04.2021 г. като бил изпратен имейл до ответницата на посочен от нея в договора електронен адрес. Не били налице данни ответницата да е получила уведомлението.

Счита тази теза на ищеца - за редовното уведомяване на ответницата, за извършената цесия, за изцяло несъстоятелна. За да се считат за валидно връчени обаче, материалноправните изявления на страната (каквото било уведомлението за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД) трябвало реално да са достигнали до знанието на другата страна - техен адресат. Нормата на чл. 44, ал. 3 от ГПК /т. 3 потвърждение, че съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6/ била процесуалноправна и поради това законодателят я закрепил в ГПК. Т.е. тази норма, представляваща фикция за надлежно връчване на съобщения, била приложима в рамките на гражданското съдопроизводство и за неговите „процесуални” цели, а не и в материалното право, където, за да се приеме дадено волеизявление на определен субект на правото, отправено до друг такъв субект, за извършено и за да се приеме, че са настъпили правните последици на това волеизявление, то същото волеизявление трябвало реално, а не чрез фикция (каквато визирала нормата на чл.44, ал. 3 от ГПК), да е достигнало до знанието на адресата. В конкретния случай съобщаването на цесията от страна на ищеца несъмнено не било достигнало до знанието на ответницата. Фикцията за връчване по чл. 44, ал. 3 от ГПК, не би могла да замести реалното узнаване на цесията от ответницата, което всъщност така и не се случило. Поради това ответницата и до настоящия момент ще считала за свой кредитор не ищеца, а неговия праводател по цесията. От горното следвал извода, че след сключването на договора за цесия, цесията не била съобщена на длъжника по вземането ответницата, към датата на която било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито пък към датата на подаване на исковата молба на ищеца в съда. Ответницата М. Е. К. не била надлежно уведомена за извършената цесия на вземането срещу нея, от кредитора й „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, на приобретателя по цесията - ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, както изисквала разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.