Протоколно определение № 182 от 02.04.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 182 гр. Сливен, 01.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230104728 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано.

Депозирана е молба, минута преди заседанието - вх. № 2417/01.02.2024 г., от негов представител по пълномощие - юриск. Н. П., че то не може да осигури представител, който да вземе участие в заседанието, но ако няма пречки, да се даде ход на същото.

Ответницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от назначения й от съда особен процесуален представител при условията на чл. 47 ал. 6 от ГПК - адв. Т. Т. от АК - Сливен.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и поради това О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има вземания в размерите и на основанията, посочени в исковата молба, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило в ч. гр. дело № 3157/2022г. на Сливенски районен съд. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, а заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Това именно е принудило ищцовото дружество да заяви вземанията си срещу ответницата и в общия исков процес.

Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствени на съдилищата в Република България; подсъдни са на Районен съд – Сливен, както по 1 правилата на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими не само, защото са предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях.

Общият размер на вземанията не е посоченият в началната част- стр.първа, на исковата молба -1174.06 лв., тъй като сбора на изброените пак там вземания, а и в петитума на исковата молба, дава по-малка от тази сума. Все пак може да се отбележи, че сумите се търсят на договорно основание и по-точно- неизпълнение на договорни задължения на ответника като абонат/клиент на ищеца.

Твърди се, че на 09.01.2020г., по повод вече сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер: ***, между ответника и „Йеттел България“ било подписано, на 22.06.2020г., допълнително споразумение към него, с предпочетена/избрана от клиента абонаментна такса „Тотал+“- 33,99лв.; уговорен бил срок на действие 24 месеца- до 22.06.2022г. По силата на същото жената взела мобилно устройство /Самсунг/ и била сключена застрахователна полица- № 10123707. Поради наличието на вече сключения договор за мобилни услуги го взела с отстъпка от цената му.

Твърди се, че отново на 22.06.2020г. между тях бил сключен и друг договор за мобилни услуги, за друг предпочетен номер: ***, с предпочетена/избрана от клиента абонаментна такса „Интернет+“ - 16,99лв.; уговорен бил срок на действие 24 месеца- до 22.06.2022г. По силата на същия жената взела мобилно устройство /Хауей/, като и за него получила отстъпка от цената му.

Очевидно, че текста на исковата молба налага да се приеме, че твърдението на ищеца е, че Р. не е направила дължимите от нея месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по двата договора, в общ размер 167,03лв., за периода от 15.07.2020г. до 14.11.2020г.

Поради неплащането им и на основание конкретна договорна клауза то прекратило едностранно действието на договорите и издало крайна фактура, в която освен това задължение, начислило и неустойка, за предсрочното им прекратяване, в размер на 441,10лв., от тях: 310.32лв. по първия договор и 130.78лв.- по втория; фактурирана била и сумата, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски за двете мобилни устройства- в размер на 160,55лв./ а не както неправилно у посочена в петитума на исковата молба- 167.03лв./, от които: 39.14лв. за мобилното устройство Самсунг и 121.41лв.- за мобилното устройство Хауей.

Всички тези вземания са предмет на предявените от ищеца установителни искове, всеки от които е за съществуване на вземането по см.на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал.1 от ГПК.

Съдът отбелязва, че му е служебно известно, а и е ноторно известно обстоятелството, че понастоящем фирмата на ищцовото дружество е променена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Това обстоятелство се потвърди и при справката, която съдията-докладчик направи от Търговския регистър. Промяната във фирмата е от 28.02.2022 г.

На ответникът е връчен препис от исковата молба- чрез назначения му от съда особен процесуален представител, и от него именно, в срока по чл.131 ал. 1 от ГПК, е депозиран писмен отговор. При конкретни съображения извежда становище за неоснователност на исковете; всъщност, възраженията са главно за недоказаност на ищцовите твърдения, на които дружеството основава паричните си вземания. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност върху търсените от ищцовото дружество суми, тъй като според този проц.представител стойностите на предоставените мобилни услуги представляват периодични плащания и се погасяват с по-кратка давност- 3 години.Съсъ същата давност, 2 според ответната страна ,се погасяват и вземанията за лихви.

В резюме може да се отбележи, че исковете се оспорват изцяло.

Не може да се констатира, че е налице признание на факт или право.

Няма обстоятелства по делото, които да не се нуждаят от доказване, освен признатия факт.

Съдът указва, че основната доказателствена тежест е за ищеца. Той трябва да докаже наличието на договорни отношения с ответницата, по силата на цитирания в исковата молба договор. Клаузите, при които са обвързани по този начин, вкл. и онези, които му дават право да претендира и неустойка. Че е изпълнил своите договорни задължения. Също и че е прекратено, поради неизпълнението от ответницата, действието на договорите и развилото се по-рано, между същите страни, заповедно производство.

В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила своите задължения по този договор. Тъй като ищцовото твърдение е, че вземанията произтичат от липсата на плащане от ответницата, то тя трябва да докаже, че е платила паричните си задължения.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изложат и в съдебно заседание становището си по предявените искове, както и по доклада на съда, изложен току-що.

ДОКЛАДВА писменото становище на пълномощника на ищеца, в което е направено изявление, че се поддържа исковата молба.

АДВ. Т.: Уважаеми г-н съдия, нямам възражение по така изготвения доклад.

Оспорвам исковата молба и си поддържам писмения отговор. Оспорвам предявените претенции по основание и размер. Искам да направя едно уточнение, че си оттеглям направеното възражение на осн. чл.193 ал.3 от ГПК във връзка с представените фактури, за да не утежняваме процеса. Така или иначе, в тежест на ищеца е доказване на същия, а и самите те са заявили, че фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, което нас ни устройва.

На осн.чл.148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по доказателствените искания на страните и събере доказателствата. Следва да се отбележи, че такива са направени само от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел становище с постановено в закрито съдебно заседание определение с № 3918 от 20.12.2023г., като е допуснал за прилагане към настоящото дело - ч гр. дело № 3157/2022 г. на Районен съд Сливен. В случая то ще послужи като доказателство по настоящото дело за развилото се по– рано във времето, между същите лица, заповедно производство. Така също, намиращите се в кориците му документи ще бъдат ползвани, по изрично доказателствено искане в исковата молба в този смисъл, като писмени по делото доказателства. Поради това, съда О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело ч. гр. дело № 3157 по описа на Сливенски районен съд за 2022г. /в което се е развило между същите страни т.н. заповедно производство, чието продължение се явява настоящия исков процес/.

АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания.

3

Съдът счита, че съдебното дирене следва да бъде приключено и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и

ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Т.: Уважаеми г-н председател, считам че така предявените искове от ищцовото дружество са неоснователни по основание и размер. Същите не бяха доказани в настоящото производство, поради което моля да ги оставите без уважение.

Съдът съобщава на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде обявено на 01.03.2024г.

Тъй като с това приключват процесуалните действия пред тази инстанция, съда ОПРЕДЕЛИ:

На особения процесуален представител на ответницата – адв. Т. Н. Т. от АК - Сливен ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесеното от ищеца възнаграждение в размер на 400 лева /четиристотин лева/.

Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 11:10 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

Секретар: _______________________

4