Решение № 1767 от 21.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1767 гр. Пловдив, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330115300 по описа за 2021 година

Предявени са: първоначален иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и насрещен иск по чл.чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД.

Ищцата Д. Г. Щ. твърди, че на *****г. е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който била предоставена сумата 1000 лева. В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Излагат се доводи, че клаузата за неустойка е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Искането е да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка.

Ответникът „Сити кеш“ ООД признава предявения първоначален иск. Посочва се, че ответното дружество не е претендирало от ищеца заплащане на уговорената неустойка и не е дало повод за завеждане на делото. Поради изложеното, моли да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника, като се приложи разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата за присъждане на сумите: 245,59 лева – неплатена част от главницата по падежиралите към датата на подаване на насрещната искова молба вноски по договор за паричен заем № 571038 от 20.09.2021 г.; сумата от 17,39 лева –възнаградителна лихва за периода 01.11.2021 г. – 15.11.2021 г., както и сумата от 613,88 лева – непогасен остатък от 1 главницата по същия договор по непадежиралите вноски за периода 22.11.2021 г. – 17.01.2022 г., обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на насрещния иск – 17.11.2021 г., до окончателното изплащане. Твърди се, че по договора е извършено плащане на 20.09.2021 г. в размер на 178 лева, с което са погасени задължения за възнаградителна лихва и част от главницата. Кредитополучателят погасил частично вноската с падеж – 25.10.2021 г., като вноските с падеж на 01.11.2021 г., 08.11.2021 г. и 15.11.2021 г. не били погасени.

Предвид неизпълнението и съобразно уговореното в чл. 6, ал. 3 от договора, считано от 26.10.2021 г., за кредитора възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. Сочи се, че с насрещната искова молба кредиторът обявява за предсрочно изискуем непадежиралия остатък от задължението по процесния договор. Искането е да бъде осъдена ответницата да заплати посочените суми.

Ответницата по насрещния иск Д.Щ. счита, че той е неоснователен. Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради неспазване нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради невключване на неустойката в ГПР е налице несъответствие на действително прилагания от кредитора разход в кредитното правоотношение и представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Сочи, че поради недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по заема. Прави възражение за прихващане между претендираната от ищеца по насрещните искове сума в размер на 613,88 лева със сумата 17,39 лева – получена без основание за договорна лихва по недействителен договор за паричен заем.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за потребителски кредит с № ******бил сключен между страните на *****г. По силата на същия ищцата получила заем в размер на 1000 лева, която сума следвало да бъде върната на седемнадесет седмични погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план /лист 6/ . Определен бил годишен лихвен процент от 40,05 пункта и годишен процент на разходите - 49,91 пункта. Уговорено било в чл.5 от договора, че кредитополучателя ще предостави едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител. Относно поръчителството било предвидено, че то следва да се предостави от едно или две физически лица, които да отговарят едновременно на следните изисквания: при един поръчител - осигурителен доход в размер на не по-малко от седем пъти минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – осигурителен доход не по-малък от четири пъти мин. работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат кредити към други банкови или финансови институции с 2 класификация различна от „Редовен“; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Обезпечението следвало да се предостави в срок от три дни от сключване на договора. В случай че заемателят не предостави безпечението в срок, дължал неустойката определена в чл.11 от договора - 433,92 лв., която била включена в приложения погасителен план / лист 10/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищцата е заплатила само една погасителна вноска, като това е станало на 20.09.2021г. Внесената сума е в размер на 178 лв. С нея са погасени 79,08 лв. лихва и 98,92 лв. главница.

Размерът на непогасената главница е 901,08 лв. Така задължението за лихва по договора за кредит е погасено.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Основателен е доводът на ищцата по първоначалния недействителност на клаузата уреждаща неустойката. иск относно

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.9 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много потрудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора.

Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е 3 уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/ . Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на неустойката е основателен и следва да се уважи.

По насрещния иск:

Ответницата е получила дадената в заем сума, поради което дължи връщане на главницата и уговорената по договора за заем възнаградителна лихва.

Съдът намира, че така сключения договор не е нищожен поради изтъкнатите от Щ. доводи - противоречие с добрите нрави, неспазване на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК и заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговарянето на възнаградителна лихва по договорите за заем е допустимо, а тя следва да бъде съобразена с ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК - да не превишава заедно с другите разходи по кредита петкратния размер на законната лихва. В случая размерът на лихвата е съобразен с това изискване - върху главница от 1000 лв. се дължи лихва от 79,08 лв. Не е налице нарушение на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като лихвата и ГПР са точно посочени в договора, като в погасителния план са представени отделните им компоненти по пера. Не може да се възприеме и доводът, че ГПР е следвало да включва неустойката по договора. Съгласно чл.19, ал.3, т.1 разходите които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит не съставляват част от годишния процент на разходите.

Установи се от експертизата, че задължението на ищцата за лихва е било погасено, като в счетоводството на дружеството ищец е налице вписване, че задължението на Щ. е за главница в размер на 901,08 лв. Следователно претенцията по насрещният иск е основателна относно главницата претендирана в общ размер 859,47 лв. и неоснователна за сумата 17,39 лв. претендирана като незаплатена възнаградителна лихва за периода 01.11.2021г. - 15.11.2021г.

По разноските:

Ответникът, с оглед признанието на иска, поддържа, че не дължи деловодни разноски. Този довод е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК. Сключвайки договор при неравноправна клауза, ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което е без значение изявлението му относно признаване на иска. Ето защо същият дължи по първоначалния иск на ищцата сумата 50 лв. държавна такса, а на адв. Н. предоставил безплатна защита 300 лв. адв. хонорар.

4

Съобразно отхвърлената част от насрещния иск на адв. Н. се следва и още 6 лв. възнаграждение, така общия размер на възнаграждението следва да се определи на 306 лв.

По насрещният иск „Сити кеш“ ООД е направил разноски възлизащи общо на 400 лв. от които: 150 лв. държавна такса, 150 лв. за вещо лице и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Съобразно уважената част от насрещния иск ответницата Щ. дължи разноски от 392 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от Д. Г. Щ. ЕГН ********** с адрес гр.

********* в против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, клаузата на чл.11 от договор за потребителски кредит № *********г. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 433,92 лв.

ОСЪЖДА Д. Г. Щ. ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. Македония №49, ет.1, ап.1 да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска №29, ет.7, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, сумата 859,47лв. /осемстотин петдесет и девет лева и 47ст./ – главница по договор за потребителски кредит № 9021297/20.09.2021г., ведно със законната лихва считано от 15.12.2021г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно присъждане на сумата 17,39 лв. претендирана като незаплатена възнаградителна лихва по договора за периода 01.11.2021г. - 15.11.2021г., като погасен поради плащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД да заплати на Д. Г. Щ., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50лв./петдесет лева/ деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД да заплати на адвокат С. К. Н. с адрес: гр.*********, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 306 лв. /триста и шест лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.