Решение № 79 от 26.05.2026, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 460/2025
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.2, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 18, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.2, т.3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Пирдоп, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л. Д. Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20251860100460 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4 във вр. чл. 8, т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от А. Р. Р., ЕГН: **********, лично и в качеството на майка и законен представител на децата М. М. А., ЕГН: ********** и Б. М. А., ЕГН: ********** и тримата с адрес: обл. С., общ.П., гр.П., ул."*********" **, чрез адв. Л. С. Д., против М. А.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул."****************" №**, ет.*, ап.*, за защита от домашно насилие, с искане за постановяване на заповед за незабавна защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 33ДН. В молбата се сочи дословно следното: „С ответника бяхме партньори до 13.06.2025г., когато същият осъществи спрямо мен пореден акт на физическо и психическо насилие. От съвместното си съжителство имаме родени две деца малолетните М.
М. А., ЕГН: ********** и Б. М. А., ЕГН: **********. Раздялата ни настъпи на 13.06.2025 година. С М. П. бяхме заедно от 10 години, като през всичките години съм системно подложена на психически тормоз, изразяващ се в обидни квалификации и непрестанни обвинения. Ответникът системно ме нарича „курва“, „пача“, „мърша“, „боклук“, „и ти ли излезе боклук като всички останали жени“. Унижавал ме е нееднократно, включително пред децата. Имал е изказвания, че „съм същата като майка си и сестра си“, които са разведени и че „разбрал защо баща ми се е развел с майка ми“, имайки предвид, че тя е непристойна жена и аз съм като нея. Ответникът системно ме обвинява, че имам любовник и „ходя да се шляпам с други мъже“ и не се грижа за децата ни, което макар и да не отговаря на истината, е твърдение, което бившият ми партньор вярва и е повод за поредния скандал, в който съм ставала жертва на психическо и физическо насилие от негова страна. Многократно съм опитвала да напусна М. - първите 5 пъти бяха още преди да имаме деца, а след появата на 1 децата - още два пъти, като тръгвайки си съм взимала и децата със себе си. Всеки път се връщах с надеждата, че ще той ще се промени и вярвах на обещанията му, че ще се поправи, че ме обича и че иска да сме здраво семейство. Не исках да отглеждам децата си без баща, заради това прощавах на ответника и се връщах обратно при него. Не само че обещанията се оказваха напразни, но и от психическо, насилието започна да се превръща и във физическо такова. Така например миналото лято М. заключи вратите в дома ни и отново започна да ме обижда и обвинява, че имам любовник. Агресията му ескалира до толкова, че той тръгна с чук към мен, посягайки да ме удари, за да ми вземе телефона и да провери с кого си пиша и с кого говоря. М. изтръгна телефона от ръцете ми, изсипа дрехите ми от гардероба и докато опитвах да ги събера, той затръшна силно вратата на гардероба, затискайки пръстите ми с нея. В същото време настъпваше силно пръстите на краката ми, причинявайки ми болка.
Вследствие на всичко това имах синини, подутини и рани по пръстите ми. Всичко това отново бе съпроводено с дежурните обиди „пача“, „курва“, „боклук, като другите жени“.
Многократно децата ни са ставали свидетели на психическото насилие, което осъществява баща им спрямо мен, изразяващи се в обидите и обвиненията /„курва“, „пача“, „мърша“, „боклук“, „и ти ли излезе боклук като всички останали жени“/, които отправя към мен, като те се разплакват и след това не желаят да стоят с него. Физическото насилие над мен бива осъществявано основно, когато децата не са при нас или когато вече са заспали. Последният такъв акт се случи на 13.06.2025г. малко след 13ч. на работното ми място хранителен магазин, находящ се на адрес: гр. П., ул."*************" **, М. дойде в магазина, като в този момент аз бях заета с приемане на стока и обслужване на клиенти. Стоката се разтоварваше от момче, което М. заговори. Попита го как се казва и момчето отговори, след което чух как ответникът го попита: „Ти ли я шибаш тая?“. След като обслужих клиента на касата, аз се намесих, казвайки на М., че това, което прави, не е редно, но той отговори, че може да прави каквото си поиска и започна да ме обижда в присъствието на клиентите на магазина, наричайки ме „курволяк“, „мършляк“, „боклук“. Помолих ответника да не ме унижава на работното ми място и да си тръгне, предупреждавайки го, че ще извикам полиция, но той не спря. Обадих се на тел. 112 и докато разговарях с оператора ответникът се пресегна, хвана ме за яката на блузата и ме задърпа, след което дойде при мен на касата, огъна ръцете ми, издърпа телефона ми. Аз тръгнах след него, за да взема телефона си обратно и да продължа разговора с оператора, като ответникът ме заплаши, че ще счупи телефона ми, но аз някак успях да го взема. Видях, че разговорът е прекъснат, като вероятно М. бе затворил. В този момент операторът ми се обади и продължихме разговора, като малко след това дойде полицейски патрул. Всичко това се случи през погледите на клиентите в магазина, а аз се почувствах изключително унизена от поведението и отношението партньора ми. Когато полицаите пристигнаха, ответникът започна да ме клевети, че му изневерявам, че ме бил хванал да си пиша с други мъже и че това се предавало по ген, което не отговаря на истината. След този случай аз събрах багажа си и този на децата и от тогава живеем при майка ми на адрес с. Ч., обл.С, ул."***********" №*.
Разполагам със собствено жилище, представляващо апартамент в гр. З., но се страхувам да отида там, защото ответникът е способен да дойде и да се саморазправя с мен. На 2
17.06.2025г. с децата и майка ми се намирахме в дома на моята баба, находящ се в с. Ч., ул.
„**********" **. М. ми се обади, за да говори с децата, но в този момент те си играеха и не искаха да си говорят с него. С М. имахме уговорка той да ги вземе при себе си в сряда и да ги върне в събота, но познавайки го, имам опасения, че ще започне да ги настройва срещу мен и ще откаже да ги върне при мен, както се е случвало и преди, когато сме се разделяли.
По тази причина му казах, че не съм съгласна да вземе М. и Б. от сряда до събота. В този момент М. започна да ми крещи, да ме пита защо се отмятам, казвайки, че е в депресия.
Отговорих му, че смятам, че в интерес на децата е да остават при баща си веднъж седмично за няколко часа и веднъж седмично с преспИ.е и че ако не се разберем, съдът ще реши. В този момент М. се разкрещя, заплашвайки ме: „Ще дойда и ще те убия“. Всичко това се случи в присъствието на децата, тъй като разговорът ни се провеждаше на видеовръзка. 10 минути по-късно той беше пред дома на баба ми и започна да блъска по вратата. Майка ми го попита какво иска, а той отговори, че иска да види децата. Майка ми му отвори вратата, той взе децата, повози ги на скутера и постоя доста време. Двамата с М. опитахме да поговорим, като той рязко смени поведението си и започна да плаче, опитвайки се да ме изманипулира да се върна обратно при него. Всичко това се случи между 19:30ч. и 20:30 часа. Бих искала да подчертая, че поведението на М. е изключително биполярно. Когато го напусна, той започва да плаче, да ме моли да се върна при него, да обещава, че ще се поправи и т.н., точно както се случи и вчера - в един момент ми крещеше и заплашваше, че ще ме убие, а в следващия плачеше и ме молеше да се върна при него, казвайки, че е в депресия. В момента, в който се върна при него, тормозът започва отново с пълна сила и аз бивам подлагана на ежедневни обиди, обвинения, а когато агресията му ескалира - и на физическо насилие."
Иска се налагане спрямо ответника със заповед за защита на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН за максималния законоустановен срок, а именно: 1. Забрана на ответника да осъществява домашно насилие спрямо молителката и децата им М. и Б.; 2. Забрана на ответника да доближава молителката и децата им М. и Б., дома им, находящ се на адрес: гр. З., ул.
„*************", бл.**, вх.*, ап.*, дома на майка й, където в момента се намира, находящ се на адрес: с. Ч., обл.С, ул."***********" №*, дома на баба й, находящ се на адрес: с. Ч., ул.
„**********" **, който почти ежедневно посещава с децата, детската градина, която посещават децата: ДГ „******", находяща се в гр. З., ул. „************" 1 , местоработата й , както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра; 3.
Забрана на ответника да осъществява контакт с молителката и децата им М. и Б. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда.
В молбата е направено особено искане, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН съдът да издаде Заповед за незабавна защита, налагайки следните мерки: 1. Забрана на ответника да осъществява домашно насилие спрямо нея и децата им М. и Б.; 2. Забрана на ответника да доближава нея и децата им М. и Б.- С., дома им, находящ се на адрес: гр. З., ул.
„*************", бл. 1Б, ех. Б, aп. 6, дома на майка й, където в момента се намира, находящ 3 се на адрес: с. Ч., обл.С, ул."***********" №*, дома на баба й, находящ се на адрес: с. Ч., ул.
„**********" **, който почти ежедневно посещава с децата, детската градина, която посещават децата: ДГ „******", находяща се в гр. З., ул. „************" 1, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 метра. В молбата молителката претендира разноски.
Издадена е заповед за незабавна защита с рег. №8/18.06.2025г. с мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и т. 4 ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като е задължен ответникът М. А. П., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на насилие спрямо молителката А.
Р. Р., ЕГН: **********, М. М. А., ЕГН: ********** и Б. М. А., ЕГН: ********** и му се забранява да я приближават, да приближават дома, в който живее, местата за социален отдих и контакт на молителката, забранява му се да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия за срок от 18 месеца.
В проведените по делото открити съдебни заседания молителката чрез процесуалния си представител адв. адв. Л. С. Д. поддържа молбата и моли да бъде уважена.
В изслушването пред съда ответникът заявява дословно: „Искам да кажа, че никога не съм се държал физически и психически зле към А. и децата. Наистина през този период, в който живеехме съвместно заедно аз съм се държал с изключително уважение към нея и към децата ни. Никога не съм имал лошо отношение към моите деца и заявявам, че те са всичко за мен. Не знам с каква цел го правят това нещо и може би имат някаква цел, но тя ще се разбере по между другото. Това, което се наложи спрямо мен е супер лошо, защото аз два месеца и половина не съм си виждал децата. Имам наложена заповед, която спазвам и през този период от време никога не съм ги доближавал и не съм се опитвал да имам какъвто и да е контакт с тях. Мисълта, че не мога да си виждам децата ме съсипва. Аз отричам абсолютно всичко, което са описали срещу мен с цел, че съм извършил домашно насилие. Нямам какво друго да кажа. Ще кажа само, че без децата ми е супер некомфортно, тъй като съм много привързан към тях.“
Ответникът чрез процесуалните си представители адвокат С. Е. и адвокат П. Н. моли молбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на приложените към молбата и събрани писмени и гласни доказателства по делото и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката лично и в качеството на майка и законен представител на децата М. М. А., ЕГН: ********** и Б. М. А., ЕГН: ********** е декларирала, че: „спрямо мен и децата ми М. и Б. е извършено психическо и физическо насилие от страна на М. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул."****************" №**, ет.*, ап.*, в условията на системност, изразяващо се в следното: