Определение № 1950 от 03.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 03.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Г. Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Частно касационно гражданско дело № 20238003102342 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3957/20.04.2023г. на К. Д. Д., чрез процесуалния представител С. Б. Б. от АК-Стара З., срещу определение № 262/10.03.2023г. по в.ч.гр.д.№ 170/2023г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1003/21.07.2022г. по гр.д.№ 1259/2022г. на Габровския районен съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК срещу С. С. Паунова, М. Д. Д. и Гълъбина Д. И., поради наличие на висящ процес между същите страни, относно същото материално правоотношение, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа становище за нищожност, евентуално недопустимост и евентуално неправилност на въззивното определение и иска същото да бъде прогласено за нищожно, респ. обезсилено, респ. отменено.

В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание по въпросите:

1.Кой съд и в рамките на кое съдебно производство следва да разгледа насрещен отрицателен установителен иск предявен по реда на чл. 211 ГПК във въззивната инстанция от ответник по първоначалния иск в делбен съдебен процес, след формулиране на искова претенция против него, едва след отстраняване нередовности на исковата молба за първи път във въззивната фаза на съдебното производство, спрямо право на собственост на лице претендиращо да е съделител върху недвижим имот за който се претендира допускане до делба при различни квоти от тези претендирани в насрещния отрицателен установителен иск;

2.Отделянето на такъв насрещен отрицателен установителен иск от производството по 1 допускане до делба на недвижим имот от въззивния съд без да е изнесен мотив, съобразно правилото на чл. 211, ал. 2 ГПК, че съвместното му разглеждане ще е значително затруднено и изпращането му за разглеждане от първоинстанционния съд в отделно съдебно производство, без за това процесуално действие насрещния ищец да е уведомен от съда, съставлява ли недопустим отказ от правосъдие спрямо съделителя, предявил насрещния отрицателен установителен иск в делбеното производство;

3.Когато въззивният съд е отделил и изпратил за разглеждане такъв насрещен отрицателен установителен иск в първоинстанционния съд в отделно производство без за това действие да е отговорен съделителя предявил насрещния отрицателен установителен иск, то първоинстанционният съд длъжен ли е да го разгледа по същество като процедира изпратената му по подсъдност от въззивния съд искова молба; в този процесен случай допустимо ли е прекратяването на производството на основание правилото на нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, при положение, че в насрещния отрицателен установителен иск претенцията е различна от първоначалната в делбеното производство и касае различни основания за придобиване на делбения недвижим имот;

4.Отделянето на такъв насрещен отрицателен установителен иск от производството по допускане до делба на недвижим имот от въззивния съд и изпращането му за разглеждане от първоинстанционния съд в отделно съдебно производство, без да се квалифицира вярно петитума на насрещния отрицателен установителен иск нито от въззивния, нито от първоинстанционния съд като след това отделяне първоинстанционният съд приема, че производството по този иск следва да бъде прекратено на основание правилото на чл.126, ал.1 ГПК, съставлява ли недопустим отказ от правосъдие в нарушение на правилото на чл. 2 ГПК спрямо съделителя предявил процесуално своевременно насрещния отрицателен установителен иск в делбеното производство;

5.Обусловен ли е правният интерес за насрещния ищец в делбеното производство от така предявен насрещен отрицателен установителен иск, съобразно разрешението дадено от ВКС в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълкувателно дело №8/2012 г.;

6.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички правни оплаквания изнесени от въззивника, касаещи вероятна нищожност, вероятна недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт и непроизнасянето по тези оплаквания води ли до недопустимост на въззивния съдебен акт или до неговата очевидна неправилност;

7.Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по доказателствените искания и особените искания изнесени от въззивника във въззивната частна жалба, касаещи обосновката на вероятна недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт и непроизнасянето по тези доказателствени и особени искания, води ли до недопустимост на въззивния съдебен акт или до неговата очевидна неправилност.

Поддържа се и становище за вероятна нищожност или недопустимост, както и за очевидна неправилност на атакуваното определение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в 2 преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК).

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е взел предвид, че първоинстанционното производство по гр. д. № 1259/2022 г. на Габровския районен съд е образувано по предявен като насрещен пред Габровския окръжен съд отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от К. Д. Д. за признаване за установено по отношение на ищеца и ответниците С. С. Паунова, М. Д. Д. и Гълъбина Д. И., че първата ответница не е съсобственик и съделител на недвижим имот: жилище апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 14 по КККР на [населено място] с площ 80, 26 кв. м. с прилежащо избено помещение № 14 с площ 4, 4 кв. м. и 1, 887% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Констатирано е, че пред Габровския районен съд е предявен иск за делба на същия недвижим имот между същите страни, по който е образувано гр.д.№ 716/2021г. Съобразено е, че по гр.д.

№716/2021г. е постановено решение № 356/19.11.2021г., с което делбата е допусната при права 3/6 ид. ч. за С. С. Паунова и по 1/6 ид. ч. за К. Д. Д., М. Д. Д. и Гълъбина Д. И., което е обжалвано от жалбоподателя и е образувано въззивно гр.д. № 77/2022г. на Габровския окръжен съд. Посочено е, че пред въззивната инстанция е предявен насрещния отрицателен установителен иск, с който се оспорват правата на С. С. Паунова върху делбения имот като същият е отделен в самостоятелно производство и е изпратен за разглеждане от Габровския районен съд. Прието е, че макар предмет на първото дело да е иск по чл. 34 ЗС – конститутивен иск за делба, а на второто – отрицателен установителен иск за правата на собственост на един от съделителите, решението по допускане на делбата разрешава именно въпросите относно правата на страните в процеса върху делбения имот. Посочено е, че не са касае и за пропуск от страна на ответника по делбата да оспори в първия процес правата на Паунова, тъй като в делбения процес е изложил същите възражения за нейните права, на които основава претенцията си по отрицателния установителен иск и по тях първоинстанционният съд се е произнесъл в решението си. Формиран е решаващ правен извод, че е налице друго висящо гражданско дело между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което следва да се приложи нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК и образуваното по-късно дело да бъде прекратено.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и/или когато въззивното определение е вероятно нищожно или недопустимо или очевидно неправилно. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., 3

ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото в представеното с частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, по отношение на формулираните въпроси не се обосновава соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. З ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения/определения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При това следва да се отбележи, че под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване от значение за развитие на правото пък би следвало да има такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. При това процесуалният закон установява изискване поставеният въпрос да има едновременно значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.

По отношение на първия и втория въпроси, които жалбоподателят поставя в изложението, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по такива правни въпроси въззивният съд не се е произнасял - предмет на обжалване пред въззивния съд не е определението, с което предявеният отрицателен установителен иск е отделен в отделно производство, а определение, с което производството по така отделения иск е било прекратено от съда, на който искът е бил изпратен за разглеждане.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по третия въпрос, поставен в изложението. Разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване в поддържания от жалбоподателя смисъл - предвидено е, че предявеният насрещен иск се отделя и съответно се изпраща за разглеждане на друг съд, при което производството по отделения иск се провежда по общите правила на ГПК. Ясно е в този смисъл, че съдът, на когото искът е изпратен за разглеждане, разполага с правомощието да прецени неговата допустимост. Изпращането на този иск за разглеждане не задължава съда да се произнесе по същество преди да е извършил предвидената в 129 ГПК проверка по редовността на исковата молба. В този смисъл практиката на съдилищата е категорична и непротиворечива.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по четвъртия въпрос, 4 който жалбоподателят поставя в изложението. Въпросът за правната квалификация на петитума на предявения отрицателен установителен иск не е бил повдиган от жалбоподателя в производството пред въззивния съд, т.е. жалбоподателят не е поддържал, че по отношение на формулирания от самия него петитум е налице неяснота, респ. че е възможно и друго тълкуване на искането, с което е сезирал съда. Основните оплаквания в частната касационна жалба са свързани с обстоятелството, че въззивният съд е оставил без движение исковата молба по предявения от С. С. Паунова, М. Д. Д. и Гълъбина Д. И. иск за делба с твърдението, че при това е бил формулиран нов петитум на този иск, което жалбоподателят счита за недопустимо и поддържа, че първоинстанционното решение постановено в делбения процес, е следвало да бъде обезсилено и твърди, че същото процесуално действие следва да бъде указано на първоинстанционния съд и относно предявения насрещен установителен иск, с който жалбоподателят за първи път отговаря по уточнения иск за делба. Доводите обаче са наведени във връзка с искането съдиите от Окръжен съд-Габрово да разглеждат неговата частна въззивна жалба, т.е. връзка с петитума на отрицателния установителен иск, респ. въпрос за необходимостта от неговото уточняване, не се обосновава. При това следва да се отбележи, че по подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба се е произнесъл състав на Окръжен съд-Велико Търново след направени отводи от съдиите от Окръжен съд-Габрово.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eccba468-335a-40b9-9127-b19ec9c06313