Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2148 от 02.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5424/2021
Вид
Решение № 2148
Подписан
02.12.2021
В сила
08.04.2022
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2148 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330205424 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4430045, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д. В. ЕМ. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, действащ чрез пълномощника си, в жалбата и в допълнителни писмени молби поддържа конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. На база изложеното е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.12.2020 г. в 11:37 часа, на републикански път I – 8, км. 232+200, посока изток, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Пежо 407, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 99 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 39 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. В. ЕМ..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение № 0423600, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателя, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС и комуникации. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.

- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

- от изисканото и представено от ОПУ – Пловдив писмо с вх. № 64729/ 01.11.2021 г.. Видно от същото процесният пътен участък е попадал в обхвата на действие на валидно поставен пътен знак В26 – 60 км/ ч. Същевременно доказано е по делото и че пътният знак е бил наличен и към датата на извършване на деянието. В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2

8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че е извършена проверка на наличните пътни знаци преди и след измерването от полицейския служител Д.. От протокола се установява още, че на 17.12.2020 г. контролният орган е констатирал поставен пътен знак В26, като указаната с него максимално допустима скорост е била 60 км/ч. Ето защо и възражението на жалбоподателя в обратна насока е изцяло несподелимо от настоящата съдебна инстанция.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТССстатично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.

Вече се отбеляза, че съгласно удостоверението за одобрен тип, процесното А Т С С използва лазерен скоростомер с функция за автоматично разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то в реално време.

Предвид механизма на функциониране на АТСС – с лазерен лъч, и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време, 3 евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа страна, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока се явява изцяло неоснователно.

В този изричен смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително, но не само Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече предвид ноторно известната интензивност на трафика е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС.

Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението.

Да се приеме логиката на жалбоподателя и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело на практика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта както в градски, така и в извънградски условия, което е идея чужда на законодателя.

От представеното по делото статично изображение с уникален идентификационен номер 0423600 по недвусмислен начин се забелязва именно разпознатия номер, отразен в ЕФ.

От гореизложеното следва, че извършването на нарушението именно от процесния автомобил е доказано по несъмнен начин и то по предвидения в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. ред.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от 4 контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за 5 спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата, включително отразено е и изготвянето на дигитална снимка на АТСС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др.

Отново предвид възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че в протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, номер на първо статично изображение, номер на последно статично изображение, поради което съдът намира че връзката между конкретното използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови реквизити.

Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 10,00 часа до 14,00 часа на 17.12.2020г., а процесното нарушение е установено на 17.12.2020г. в 11.37 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола - път I – 8, км. 232 + 200, посока изток, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по делото протокол.