Решение № 6980 от 22.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6980 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20211110166128 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Гражданско отделение, 154 състав, като разгледа докладваното от съдия Даниела Александрова гражданско дело № 41194 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. П. Н. против „ФИРМА“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане за сумата от 1075, 26 лв., представляваща начислена стойност за потребени „В и К“ услуги за периода от 06.09.2017 г. до 09.08.2018 г. в имот, находящ се в АДРЕС, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който е заявил, че признава иска.

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК намира, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, както и че 1 може да се разпорежда с него, намира, че следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което той да бъде уважен. В тази ситуация и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да заплати направените по делото разноски. Независимо от извършеното признание на исковите претенции съдът приема, че ответникът дължи заплащане на разноските, направени от ищеца в производството в пълен размер, установени за сумата от 352,40 лв., от които 52,40 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар. В конкретния случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК независимо, че ответникът е признал иска. Това е така, доколкото по делото има данни, че ответникът е искал от ищеца извънсъдебно заплащането на процесните суми.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С. П. Н., ЕГН **********, адрес: АДРЕС против „ФИРМА“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление АДРЕС, че С. П. Н. не дължи на „ФИРМА“ АД сумата от 1075, 26 лв., представляваща начислена стойност за потребени „В и К“ услуги за периода от 06.09.2017 г. до 09.08.2018 г. в имот, находящ се в АДРЕС , поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от „ФИРМА“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление АДРЕС да заплати на С. П. Н., ЕГН **********, адрес: АДРЕС сумата от 352,40 лв., от които 52,40 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2