Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 576 от 07.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 464/2026
Вид
Определение № 576
Подписан
07.04.2026
В сила
07.04.2026
Състав
Петър Узунов, Милена Каменова, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за лицата и семейството
  • чл.2 · Закон за наследството
  • §1, т.1 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Благоевград, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500464 по описа за 2026 година Частна жалба с вх.№ 1425/02.02.2026г. е подадена от ЕС с адрес: гр.Разлог, ул.“Първа“ №1, кооперация „Хорпа“, чрез адв.Т. Д., против определение № 95/19.01.2026г., постановено по гр.№322/2024 г. по описа на РС-Разлог в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на ответника К. С. С..

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. Според жалбоподателя делото е следвало да продължи с участието на правоприемниците на починалия ответник по реда на чл.227 ГПК, които са установени от съда. Без значение било обстоятелството, че ответникът е починал преди предявяване на иска.

БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес, в законно определения за обжалване срок, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Пред РС Разлог е подадена искова молба с вх.№ 2902 /19.03.2024г. от Етажната собственост с адрес в гр. Разлог, *** (предишен адрес ***), Кооперация „Хорпа“, представляваща многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, представлявана от управителя Т.С., срещу Е. Ю. У., гражданин на Руската федерация, родена на **г. в гр. Москва и К. С. С., роден на **г. в гр. Баку, като е предявен иск ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно сумата в общ размер на 1656,90 лева, включваща 1215,60 лева приспадащата част от разходите за основен ремонт на покрива и 441,30 лева неплатени вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2018-29.02.2024г., както и законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане на 1 задължението.

От представените по делото писмени доказателства РС установява, че К.

С. С. е починал на **г. и с обжалваното определение частично прекратява делото по отношение на ответника К. С. С..

Определението е правилно и в допълнение на мотивите на РС във връзка с възраженията на частния жалбоподател следва да се посочи, че исковият процес е двустранно производство – условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл.26, ал.1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.

Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Нормата на чл.1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на наследството – чл.2 ЗН; работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по 2 силата на приложимия материален закон. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.

Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК 10 (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

Предвид горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Всяко от претенциите пред първоинстанционния съд е под 5000 лева.

Въззивното решение по този иск не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават преграждащи развитието на делото определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол.Претенцията пред първоинстанционния съд е под 5000 лева.

Въззивното решение по този иск не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават преграждащи развитието на делото определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 95/19.01.2026г., постановено по гр.

№322/2024г. по описа на РС-Разлог в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на ответника К. С. С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4