Решение № 446 от 28.08.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 615/2026
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 28.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- Надя Узунова, Полина Дянкова, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. Благоевград, 28.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя У.а
Членове:
Гюлфие Яхова
Полина Дянкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя У.а Въззивно гражданско дело № 20261200500615 по описа за 2026 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от С. К. Г. против Решение № 41/5.2.2026 г., постановено по гр.д.№ 1272/2025 г. по описа на РС – П..
Жалбоподателката счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че РС не е направил анализ на събраните доказателства, поради което фактическата обстановка, която е приел е неправилна. Съгласно констативен нотариален акт № 49/2015 г. ответниците, както и други техни роднини са собственици на 2/3 ид.ч. от УПИ ..., находящ се в м. Р., в землището на с. Р. с площ на имота от 6 000 кв.м. , отреден за курортно възстановителен оздравителен център, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № ... на кмета на община П.. Съгласно констативен нотариален акт № 155/2025 г., ищцовото дружество е признато за собственик на 2/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ... по КККР на с. Р., с трайно предназначение на територията – земеделска, НТП-пасище. Видно е, че се касае за два различни имота - урегулиран и земеделски, между тях не е установена идентичност като квотите също са различни. Моли да се отмени решението и се постанови друго, с което иска се отхвърли като неоснователен и недоказан.
1
От въззиваемите е изразено становище от "Р. С." ЕООД за неоснователност на жалбата. Сочи, че от внимателното разглеждане на събраните писмени доказателства безспорно се установява, че се касае за един и същ имот.
По отношение именно на този имот относно собствеността му между същите страни е воден иск с правно основание чл. 124 ГПК като ответниците в настоящото производство са били иземжду ищците в предходното, в резултат на което е установено, че ищцовото дружество не е собственик на 2/3 ид.ч. от имота.
Впоследствие с нотариален акт дружеството е закупило от страни по приключилото дело, /които не са страни по настоящото / притежаванато от тях 1/3 ид.ч. от имота, който именно е и предмет на делбеното дело. Ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост, въз основа на документи.
Сочи, че имотът е описан по различен начин като отреждане и предназначение, тъй като към 2015 г., когато е съставен нотариалния акт на ответниците земеделският имот е бил преотреден за курортно оздравителен и възстановителен център. Десет години по късно планът за регулация и застрояване не е осъществен, прекратил е своето действие и имотът е придобил отново предназначане на територията – земеделска. Моли решението да се потвърди.Претендира разноски
БлОС счита жалбата за допустима - депозирана от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.
С атакуваното решение , постановено на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК е допуснато извършването на съдебна делба между лицата "Р. С." ЕООД, К. Г.
А., Д. К. Б., С. К. Г., Е. К. Р. и И. С. У. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в село Р., местност "Р.", по КККР, с площ на имота от 6 001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:пасище, категория на земята 7 , номер по предходен план ..., при съседи: ..., при следните квоти:
39/60 ид.ч. за "Р. С." ЕООД; 1/60 ид.ч. за И. С. У. и по 5/60 ид.ч. за К. Г. А., за Д. К. Б., за С. К. Г. и за Е. К. Р..
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по жалбата, съобразно правомощията си по чл. 269 от 2
ГПК, БлОС въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСоб., разписва възможността всеки съсобственик да може да иска делба на общата вещ.
С решението по допускане на делбата съгл. чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти и каква е частта на всеки съделител.
По делото от представените нотариални актове, неоспорени от страните, се установява, че те са съсобственици на допуснатия до делба имот.
Видно е, че на 8.6.2015 г. е издаден нотариален констативен акт по документи 49/2015 г., с който е признато за установено, че Л.Н.Г., И. Н. Г., С.
Н.а Г.а, С.Т.Д., Ц.Т.Т., Т.Ц.П., Г.Ц. Г., С.Ц. Г., К. Г. А., Д. К. Б., С.К. Г., Е. К. Р. са собственици по наследство на 2/3 от УПИ ... с площ на имота от 6000 кв.м. при квоти за Л.Н.Г. и И. Н. Г. в общ дял 1/15 ид.ч.; за С. Н.а Г.а, С.Т.Д. и Ц.Т.Т. в общ дял 1/15 ид.ч.; за Т.Ц.П. 1/15 ид.ч.; за Г.Ц. Г. 1/15 ид.ч.; за С.Ц. Г. 1/15 ид.ч.; за К. Г. А., Д. К. Б., С.К. Г. и Е. К. Р. в общ дял 1/3 ид.ч.
Ответници по настоящото дело са К. Г. А., Д. К. Б., С.К. Г. и Е. К. Р. притежаващи, според нотариалния акт в общ дял 1/3 ид.ч. от имота.
Съсобствениците на останалата 1/3 ид.ч. - Л.Н.Г., И. Н. Г., С. Н.а Г.а, С.Т.Д., Ц.Т.Т., Т.Ц.П., Г.Ц. Г. и С.Ц. Г. са прехвърлили правото си на собственост на „Р. С.“, ЕООД, с нотариален акт № ..., което е посочено в констативния нотариален акт, издаден по документи № 155/2025 г., с което дружеството се е снабдило.
С нотариалния акт № 155/2025 г., издаден на 29.7.2025 „Р. С.“, ЕООД е признат за собственик на основание покупко-продажба на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в с. Р., м. Р. с площ 6001 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, НТП-пасище, с номер по предходен план :....
В нотариалния акт нотариусът е посочил, че го издава, въз основа на следното, което е установил:
С нотариален акт за п.п. № 85/2018 г. е прехвърлено чрез покупкопродажба правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ..., 3 находящ се в с. Р., м. Р. с площ 6001 кв.м., с номер по предходен план: ..., при съседи ..., който имот е описан като поземлен имот № ... с площ от 6000 дка с начин на трайно ползване –терен здраве, находящ се в м. Р. по картата на землището на с. Р., прш граници и съседи на имота: имот -... полски път на О. имот ...- др. селищна територия на с Р.; имот № ... -др. жилищен терен на „С... и имот ...- полски път на О.
Посочил е, че с решение № 268/14.1.2020 г. по гр.д. № 1446/2018 г. по описа на РС-П., потвърдено с решение № 2963/23.11.2020 г. по в.гр.д.
963/2020 г. по описа на БлОС, влязло в законна сила на 05.10.2021 г. по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е признато за установено, че „Р. С.“, ЕООД не е собственик на 2/3 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот № ..., находящ се в. Р. с площ на имота от 6000 кв.м., отреден за „курортно възстановителен и оздравителен център“ съгласно ПУП –ПРЗ, одобрен със заповед 1-С-61/12.3.2009 г. на кмета на община П., при съседи на поземления имот, съгласно документ за собственост /нотариален акт констативен по документи 049/2015 г./ от изток - улица, от запад -улица, от север - ПИ-000246 и от юг - ПИ 259, който имот съгласно кадастралната и кадастралните регистри на с. Р., одобрени със Заповед РД-18554/24.10.2017 г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ..., с адрес на поземления имот: м. Р. с площ 6001 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг курортно рекреационен обект, с номер по предходен план :..., при съседи съгласно скица: ....
Посочил е, че с нотариален акт за п.п. № ... на 03.07.2025 г. е прехвърлено правото на собственост от Л.Н.Г., И. Н. Г., Т.Ц.П., С.Т.Д., С.
И.ова Г.а, Г.Ц. Г. и от С.Ц. Г. на „Р. С., ЕООД върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ....
По делото се представя и нотариален акт № 190/2025 г., с който на 19.8.2025 г. Р. С. ЕООД дарява на ответника И. С. У. 1/60 ид.ч. от имота.
От изложените обстоятелства съдържащи се в неоспорените представени по делото писмени документи, се установява, че страните са съсобственици на допуснатия до делба.
Възражението в жалбата, че не е установена идентичност на имота по нотариален акт № 49/2015 г. с имота по нотариален акт № 155/25 г., предвид 4 индивидуализирането им в тях - в единия нотариален акт като земеледски, а в другия като урегулиран, е абсолютно несъстоятелно.
Възражението се опровергава от нотариалния акт № 155/25 г., в който и в цитираните в него документи /визирани по-горе в настоящото решение/ при индивидуализацията на поземления имот с идентификатор ..., по КККР, се посочва и номера му по предходния план: ..., посочва се площта им, както и границите/съседите им. Не е логично и няма правна опора да се счете, че идентичността на имота се заличава с урегулирането му, с което жалбоподателят обосновава възражението си. Не се сочат обстоятелства, които да се относими към установяване на оспорваната идентичност.
Квотите, при които е допусната делбата са в съотвтствие с притежаваните от страните по документите за собственост.
Поради изложеното атакуваното решение законосъобразно, поради което БлОС го потвърждава. е обосновано и
Н а общо основание по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК се разпределят разноските сторени пред въззивната инстанция, тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от първоинстанциония съд съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК не е основание за друг извод, тъй като то намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, когато решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол.
Ето защо с оглед изхода на спора жалбоподателката се осъжда да заплати на "Р. С." ЕООД направените от дружеството разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 4 555 евро Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК БлОС РЕШИ:
Потвърждава решение № 41/5.2.2026 г. постановено по гр.д.№ 1272/2025 г. по описа на РС – П..
Осъжда С. К. Г., с ЕГН ********** да заплати на "Р. С." ЕООД, ЕИК ... направените разноски за въззивното производство в размер на 4 555 евро Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК в 5 едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6