Решение № 3818 от 31.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3818 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330121559 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от З. А. З., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез ЕАД ** със съдебен адрес: ***** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от ********** , с цена на иска 658,73 лева.

Ищецът З. А. З. е сключил договор за кредит №***** г. с ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД. По силата на този договор, ищецът е получил заемни средства в размер на 800,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05% и годишен процент на разходите - 49,52%.

Съгласно чл. 5 от договора, заемът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който отговаря на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. Тези условия включват: осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната (или 4 пъти за всеки от двама поръчители); да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем със Заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“; и да представят служебна бележка от работодателя си или друг 1 документ за получавания доход.

В случай на неизпълнение на условията по чл. 5 от договора, респ. чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 658,73 лева, която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищецът е усвоил заемния ресурс, но не е дължал плащания за неустойка .

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като фирмите за бързи кредити въвеждат изисквания за поръчителство или банкови гаранции, на които кредитополучателите не могат да отговорят, заобикаляйки чл. 19, ал.

4 от Закона за потребителския заем (ЗПК). Тези неустойки или такси за осигуряване на фирми-гаранти осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с възнаградителната лихва, и преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи.

Твърди се, че неустойката в размер на 658,73 лева, която е близо 100% от заетата сума от 800,00 лева, е загубила обезщетителната си функция и не кореспондира с вредите от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение за вземанията си, а неустойката служи за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Тя води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на заемодателя.

Ищецът посочва конкретни ограничения, които правят изпълнението на договорното задължение невъзможно, като изискване за поръчителство от физическо лице с трудово възнаграждение най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата (6531,00 лева) , както и ограничението, че поръчителите могат да бъдат само физически лица. Срокът за осигуряване на поръчители е три дни след сключване на договора, което се счита за неизпълнимо кратък.

Според ищеца, клаузата за неустойка противоречи на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Кредиторът е поел риск, отпускайки необезпечен кредит, и не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Ответникът „СИТИ КЕШ” ООД е представил писмен отговор в законоустановения срок, като оспорва иска и излага аргументи. Претендира разноски.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен договор за паричен заем №***** г. .

Договорената сума по заема е 800 лева. Годишен процент на разходите е 49.52% , а фиксираният годишен лихвен процент е 40.05% . Общата сума за плащане е 932.27 лева.

Договорът предвижда обезпечение с поръчител/банкова гаранция. Чл. 8 от договора за заем, както е посочено в исковата молба, предвижда неустойка в размер на 658,73 лева, ако Заемателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Практиката на фирмите за бързи кредити да поставят неизпълними условия за поръчителство или банкови гаранции с цел заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е в противоречие с целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността върху самия длъжник, увеличавайки размера на задълженията му и води до свръхзадлъжнялост.

Неустойката в размер на 658,73 лева, която е близо 100% от размера на заетата сума от 800 лева, не изпълнява своята обезщетителна функция. Тя не обезщетява реални вреди от самостоятелни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като такива биха настъпили само при неплатежоспособност на главния длъжник. Вместо това, неустойката се явява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Това е в противоречие с принципа за договаряне съобразно добрите нрави.

Изискванията за поръчителство, като например осигурителен доход в размер на 7 пъти минималната работна заплата, ограничението само до физически лица и изключително краткият срок от три дни за осигуряване на поръчител, създават условия, при които кредитополучателят не може да 3 изпълни договорното си задължение. Това поведение на заемодателя е недобросъвестно и в ущърб на потребителя. Легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуално неизпълнение. Поставянето на неизпълними изисквания и кратки срокове след отпускане на кредита показва, че кредитодателят не е търсил реално обезпечение, а е целял начисляване на неустойки.

С оглед на изложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 8 от договора за кредит №***** г., предвиждаща неустойка в размер на 658,73 лева при неосигуряване на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

По отношение на разноските:

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Предвид това, то следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 300 лева/ с вкл. ДДС/ по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от ответника в полза на ЕАД ****.

На основание гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 8 от договор за кредит №***** г., сключен между З. А. З., ЕГН **********, с адрес: **** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, ДА ЗАПЛАТИ на на ЕАД Е.И. в качеството на пълномощник на ищ еца сума в размер на 300 лева, 4 представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5