Решение № 140 от 17.05.2023, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 831/2022
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 03.10.2024
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева
Цитирани разпоредби
- чл.282 · Граждански процесуален кодекс
- чл.309 · Граждански процесуален кодекс
- чл.309 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.397 ал.1 т.3 пр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.442а · Граждански процесуален кодекс
- чл.442а ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.191 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. гр. Д., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Гражданско дело № 20223200100831 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявеният от „С.с.“ЕООД – гр.В., чрез управителя М. Д. А., срещу С. Р. С. от гр.Д. осъдителен иск за сумата 17 400 евро - обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно изпълнение, проведено от ответника като *** *** изпълнител с рег.№*** и район на действие ДОС по изп.д.№*********.
Съгласно изложеното в исковата молба и поддържано от него, ищецът е длъжник по изпълнително дело №*********, водено от ответника С. Р. С. като ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС. Към 01.12.2021г. общо задълженията на длъжника по изпълнителното производство възлизали на 49 388.87 лева, като дългът по изпълнителния лист бил в размер на 21 816.87 лева, а останалите суми се формирали от лихви и такси за изпълнението.
Същевременно за обезпечение за задълженията били наложени възбрани върху пет недвижими имота – апартаменти, собственост на длъжника, като всеки един от тях по отделно бил напълно достатъчен за обезпечаване и удовлетворяване вземането на кредитора. За един от възбранените имоти, а именно за самостоятелен обект с идентификатор *** /ап.***/, между ищеца – продавач и „А.“АД – купувач бил сключен на 09.12.2021г. предварителен договор за покупко-продажба за цена от 174 000 евро с ДДС. С вх.
№05881/09.12.2021г. ищецът поискал от *** изпълнител да вдигне наложената по изпълнителното дело възбрана върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, което ***т изпълнител отказал с постановление от 10.01.2022г. На 15.02.2022г. с нотариален акт №*** т.*** рег.№*** д.№***г. на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС ищецът 1 продал на „А.“АД недвижимия имот, самостоятелен обект с идентификатор *** за цена от 174 000 евро с ДДС. От договорената цена били приспаднати 17 400 евро – неустойка дължима от ищеца на купувача, уговорена в предварителния договор за неизпълнение на задължението му да продаде имота, освободен от вписаната изпълнителна възбрана.
Според ищеца отказът от 10.01.2022г. на *** изпълнител да вдигне възбраната върху самостоятелен обект с идентификатор *** е незаконосъобразен, защото останалите четири възбранени имоти били достатъчни за обезпечаване и гарантиране събирането на задълженията му по изпълнителното дело и нямало причина ***т изпълнител да не освободи посочения имот. Поради отказа на *** изпълнител да стори това ищецът претърпял имуществена вреда в размер на 17 400 евро, изразяваща се в неустойката, която той трябвало да понесе за неизпълнение на задължението си да продаде имота, освободен от възбрана.
По тези съображения ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати за причинените от незаконното изпълнение имуществени вреди обезщетение в размер на 17 400 евро.
Ответникът оспорва иска. Възразява за законосъобразност на изпълнителното действие, въведено от ищеца като основание за претенцията му.
Изпълнителното производство било образувано преди почти десет години /под №***/. Въпреки продължителния период, вземането по изпълнителния лист, предмет на принудителното изпълнение, не било събрано, защото изпълнението било многократно спирано по инициатива на длъжника /постановено по неоснователна негова молба за отмяна на влязлото в сила решение и обезпечения на бъдещи и висящи недопустими искове, подробно посочени/. Освен това всеки *** акт за спиране на изпълнението длъжникът представял по делото значително след постановяването му, така че да осуети приключването на конкретно провеждания в съответния момент изпълнителен способ /най-вече публична продан/. Цялостното процесуално поведение на длъжника било насочено към това да възпрепятства събирането на вземането, за което било образувано изпълнителното производство.
Освен вземането по изпълнителния лист, за чието събиране първоначално било образувано делото, присъединени за събиране били и публични вземания на държавата. В течение на изпълнителното производство длъжникът извършил няколко разпореждания /не само това, по повод което е настоящият спор/ със свои недвижими имоти, които били възбранени за обезпечаване събирането на вземането. Два имота /ап.*** и ап.////, сочени от ищеца като самостоятелно достатъчни за обезпечаване събирането на вземането по това дело, били възбранени за обезпечаване вземанията на други взискатели по други две изпълнителни дела. Същевременно върху продадения със сочения от ищеца договор недвижим имот била наложена възбрана и по още едно изпълнително дело.
При тези данни за задълженията на ищеца – длъжник по изпълнението, извършваните от него разпореждания с имуществото му и цялостното му процесуално поведение, в съвкупност сочещи на опасност вземането на взискателя да остане неудовлетворено, ***т изпълнител – 2 ответникът счита, че наложените обезпечителни мерки не са несъразмерно големи спрямо задължението и отказът му да вдигне възбраната върху горепосочения недвижим имот е съобразен с разпоредбите на чл.442а от ГПК Ответникът възразява срещу твърдяната вреда. В предварителния договор цената била уговорена общо за недвижимия имот и движимите вещи в него; движимите вещи не били обект на обезпечение и принудително изпълнение, поради което нямало основание ищецът да претендира вреда от неустойка, основана на цената на движимите вещи /неуточнена/. Нямало основание ищецът да претендира вреда от неустойка с включен ДДС, тъй като неустойката била необлагаема по ЗДДС. Вписаната в договора за покупко-продажба цена не била действително уговорената между ищеца и неговия купувач, следователно и удържаната неустойка не била в твърдяния от ищеца размер.
Ответникът възразява вредата на ищеца да е в пряка причинна връзка с неговия /на ответника/ отказ да вдигне възбраната върху съответния имот, както навежда и, че ищецът сам е допринесъл за нейното настъпване.
Поначало сезираният по чл.442а ал.2 от ГПК *** изпълнител не бил обвързан с посоченото от длъжника, а сам преценявал дали и кой имот да освободи от обезпечение. На следващо място, ищецът е можел да погаси задължението, предмет на принудително изпълнение, така да освободи имота си от тежест и да не понесе неустойката. Също, след предходни негови четири искания за отмяна на обезпечения по изпълнителното дело, оставени от *** изпълнител без уважение, ищецът не е имал причина да счита, че в този случай резултатът ще бъде различен, да сключи предварителен договор за покупко-продажба на възбранения имот и да се постави в положение да понесе отговорността за неустойка в тази връзка.
Ответникът оспорва вината. Нямал умисъл и не бил злоупотребил с дадените му от закона правомощия в увреда на ищеца. ***т изпълнител имал задача да събере дължимата сума и, ако с продажната цена ищецът бе погасил задължението, то ответникът би вдигнал възбраната върху имота – както бил указал на ищеца и каквато била обичайната практика при съдебните изпълнители.
Конституираният да подпомага ответника „Л. И."АД – гр.С. оспорва иска с доводи, идентични на изложените от подпомаганата страна.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Ищецът „С.с.“ЕООД е длъжник по изпълнително дело №*********, водено от ответника С. Р. С., като *** *** изпълнител с рег.№*** и район на действие ДОС.
Изпълнителното производство е образувано на 13.02.2013г. под №*** на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ВОС; после по реда на чл.427 ал.2 от ГПК е препратено и образувано под №*** при ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС; после по искане на взискателя е препратено и образувано при ответника с горепосочения номер.
Изпълнителното производство е образувано за събиране на задълженията на „С.с.“ЕООД по изпълнителен лист от 10.01.2013г., издаден въз основа на решение №1821/19.12.2012г. по в.т.д.№2634/2012г. на ВОС и 3 решение №3860/03.09.2012г. по гр.д.№4959/2011г. на ВРС, а именно: сумата 21 816 лева – възнаграждение по договор за търговско сътрудничество от 25.05.2009г., сумата 9 090.37 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и законната лихва върху двете суми, считано от датата 01.04.2011г. до окончателното им изплащане. Изпълнителният лист е издаден в полза на „И. **“ЕООД – гр.В., а изпълнителното производство е образувано по искане на „З. п.“ООД – гр.В., легитимиран като взискател въз основа на договор от 08.02.2013г. за прехвърляне на вземанията на кредитора „И.
**“ЕООД от длъжника „С.с.“ЕООД по изпълнителния лист.
Присъединен по право взискател по чл.458 от ГПК е държавата с публични вземания от длъжника, съгласно приложени в делото удостоверения по чл.191 ал.4 от ДОПК.
Изпълнителното производство е многократно спирано по искане на длъжника – по чл.282 от ГПК, по чл.309 от ГПК и осем пъти по чл.397 ал.1 т.3 пр. последно от ГПК за обезпечение на предявени и на бъдещи искове на „С.с.“ЕООД срещу „И. **“ЕООД и/или „З. п.“ООД. Само по т.д.№355/2014г. на ВОС допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението е отменено след приключване на делото с влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на обезпечения иск. В останалите случаи обезпеченията са отменени поради недопустимост или липса на вероятна основателност на обезпечения иск.
Други три молби за спиране на изпълнението като обезпечителна мярка на искове, които длъжникът е предявил или възнамерява да предяви, са отхвърлени още от първоинстанционния съд и не са довели до спиране на изпълнението /гр.д.№10190/2017г. на ВРС, ч.т.д.№121/2020г. на ДОС, ч.гр.д.
№790/2021г. на ДРС/. Понастоящем изпълнението е спряно по силата на определение №260702/22.08.2022г. по гр.д.№1536/2021г. на ВРС за обезпечаване на разглежданите по това дело искове на „С.с.“ЕООД срещу „З. п.“ООД.
След образуване на изпълнителното производство по искане на взискателя принудителното изпълнение е насочено и е наложен запор на вземания на длъжника по банкови сметки, както и са възбранени шестнадесет негови недвижими имота /апартаменти и заведение за хранене/, съставляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** в гр.Б. В хода на изпълнителното производство са запорирани и вземания на длъжника от парични гаранции, които той е внасял за допуснати по негови искания спирания на изпълнението.
С няколко разпределения по чл.460 от ГПК на суми от запори на банкови сметки и съдебни гаранции, са погасявани наличните към датата на съответното разпределение привилегировани вземания за такси и разноски за изпълнението, публични вземания на присъединения по право взискател, законна лихва по изпълнителния лист, както и е погасено вземането за неустойка по изпълнителния лист.
Принудително изпълнение върху възбранените недвижими имоти на длъжника не е реализирано. Последователно в течение на производството повечето възбрани са заличени, като възбранени са останали самостоятелни обекти с идентификатор *** – ап.***, с идентификатор *** – ап.**, с идентификатор *** – ап.***, с идентификатор*** – ап.*** и с идентификатор *** – ап.***. Нито една от множеството обявени публични продани на 4 недвижими имоти не е проведена до край. Винаги след обявяване на съответната продан и преди изтичане нейния краен срок, длъжникът отправял искане и изпълнението било спирано от съда /най-често по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК, описано по-горе/. В един случай длъжникът представил по изпълнителното дело определението за спиране, постановено пет месеца порано, два дни преди обявената крайна дата на проданта /л.918 и сл. от изпълнителното дело/.
Освен по изпълнителното дело при ответника, три от горепосочените имоти са възбранени и по други изпълнителни дела: самостоятелен обект с идентификатор *** - по изпълнително дело №***, самостоятелен обект с идентификатор *** - по изпълнително дело №***, а самостоятелен обект с идентификатор *** - по изпълнително дело №***, като тази възбрана е вписана на 07.01.2022г. /л.1553/.
Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ecc95bbb-f7df-4d97-8518-1d6a7d6ab1f1