Решение № 178 от 15.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ем. Антонова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600298 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

С присъда рег. № 3 от 27.01.2025 г. по НОХД № 20235100200427/2023 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд подсъдимият П. Д. В. е бил признат за виновен за престъпление по чл. чл. 219, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 НК му е била наложена кумулативна санкция от пет месеца лишаване от свобода и глоба от 500 лева. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.

С цитирания съдебен акт подс. П. Д. В. е бил признат за невинен и и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

311, ал. 1 НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК първият съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски на досъдебната и съдебната фаза на процеса.

1

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия П. Д. В. ведно с допълнения към същата. Релевират се доводи за превратното тълкуване на доказателствената маса. Отправят се и критики към процесуалната дейност на съда, довела до съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по и по второто от повдигнатите му обвинения или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Срещу присъдата, в оправдателната й част, е постъпил протест от Окръжна прокуратура – Кърджали. В същия се релевират доводи за това, че при възприетата от първия съд фактическа обстановка, подсъдимият П. Д. В. е осъществил състава и на престъплението по чл. 311 от НК. Представителят на държавното обвинение намира, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице – г. е. в сектор „Обществени поръчки“ в отдел „Административно-правно и информационно осигуряване“ в Общинска администрация – К., в кръга на службата си да осъществява предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, е съставил официален документ, в който е посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, а искането за извършването на разход е отговаряло на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение, както и е посочил невярно в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него.

Представителят на държавното обвинение допълва, че вярното обстоятелство е, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него. Невярно обстоятелство е това, че разходът съответства на поетото задължение, тъй като заявка за поемане на задължение не е изготвяна от главен специалист бюджет в Кметство село К.. За това предварителен контрол за законосъобразност на такава заявка не е бил осъществяван към момента на извършване на предварителния контрол от страна на П. Д. В.. Прокурорът също така намира, че невярно обстоятелство е и това, че фактурата отразява вярно и правилно изчислените количества и суми в нея, тъй като П. Д. В. при извършване на предварителния контрол не е разполагал с документи, приложени към фактурата, от които да заключи, че 2 дейностите, количествата им и сумите във фактурата са вярно изчислени.

Представителят на държавното обвинение навежда и доводи, че от субективна страна деянието е било извършено умишлено с пряк умисъл и със специална цел. Счита, че в случая подсъдимият с едно деяние, при разнородна идеална съвкупност, е извършил престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК. Намира, че не е налице привидна идеална съвкупност от двете престъпления, при което съставът на това по чл. 219, ал. 1 НК поглъща този на чл. 311, ал. 1 НК, защото престъплението безстопанствеността не съдържа винаги в себе си признаците на лъжливото документиране в официален документ. От въззивния съд се иска присъдата да бъде отменена в оправдателната й част, като вместо това подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване и на инкриминираното деяние по чл. 311, ал. 1 от НК, като му се наложи наказание от една година лишаване от свобода. Иска се и приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК.

По делото е постъпила и въззивна жалба, ведно с допълнения към същата, изготвени от адв. Е. П. в качеството й на защитник на подс. П. Д. В.. В същите, насочени срещу присъдата в осъдителната й част, се релевира, че при постановяване на съдебния акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитата намира, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК. Излагат се и съображения за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като деянието по чл. 219, ал. 1 НК, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, е с явно незначителна обществена опасност. Инкриминираната сума от 11 431,20 лева с ДДС е била възстановена по сметка на Община К. от фирмата – изпълнител на СМР „Б. инвест“ ООД – К. значително време преди образуване на досъдебното производство. Излагат се подробни съображения за това, че подсъдимият е изпълнил задълженията си на финансов контрольор, доколкото представената фактура за СМР, която е била двустранно подписана, е изпълнявала функцията на валидно сключен договор. Защитата сочи, че съставената докладна записка до Кмета на Община – К. и извършените разчети не дават основание да се приеме, че разходът не съответства на поетото задължение. Развиват се и аргументи, че количествата и сумите по представената фактура са били коректно проверени, доколкото от страна на 3 контрольора се следи за правилното изчисляване на количествата и сумите във фактурите, а не за тяхното действително извършване. Последното е обект на проверка от инвеститорския контрол, приемащ работата след съответните замервания на място. При условията на алтернативност, се прави оплакване и за явна несправедливост на наложената кумулативна санкция, като защитата намира, че няма пречка да бъдат наложени минималните предвидени в закона наказания. Също при условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата пледира, че обвинението, за което е бил признат за виновен подсъдимият е било доказано по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства.

Намира, че по делото са били събрани доказателства, които подкрепят приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което се отнася и до експертизите, в които участват вещи лица с необходимия професионален ценз в съответните области. Мотивира се и тезата, че при приетата фактическа обстановка, двете престъпления, които са били вменени на подсъдимия, са били извършени при условията на разнородна идеална съвкупност, поради което не се намират в положение на поглъщане. В тази връзка мотивите на окръжния съд, с които е бил оправдан подсъдимият, се приемат за незаконосъобразни. Според прокурора, правната теория допуска да е налице непредпазлив резултат при едно от престъпленията и умисъл при другото, когато, както в случая, са в положение на разнородна идеална съвкупност.

По повод доводите на защитата, изложени в жалбата прокурорът, пледира за тяхното отхвърляне, доколкото всеки от тях е бил представен на вниманието на първоинстанционния съд и по всички аргументи на защитата от страна на първия съд, е било взето адекватно становище.

Адв. П. - защитник на подсъдимия, в хода на съдебните прения, моли същият да бъде оправдан и по обвинението, за което е бил осъден с присъдата на окръжния съд, тъй като не е доказано по категоричен и безспорен начин.

Пледира, че първата инстанция не е направила опит да изследва въпроса може ли инкриминираната фактура да играе ролята на договор между страните, доколкото вместо такова съглашение е било съставен двустранно подписан друг документ. Намира, че подсъдимият е процедирал правилно, като е приел, че не е необходим договор за извършените услуги и вярно е установил, че 4 количествата и сумите в документа са били изчислени правилно. Подсъдимият не е имал задължение да прави проверка дали действително са били извършени СМР. Отговорни за тази проверка в общината са други длъжностни лица от службата за инвеститорски контрол, които приемат на място извършената работа. Моли да се има предвид и това, че възстановяването на платеното е станало на 15.02.2019 г., а делото е било образувано 4 години след това. Защитата релевира, че случаят е маловажен, тъй като деянието само формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, доколкото имаме явна незначителна обществена опасност, поради което моли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. При условията на алтернативност, защитата пледира размерът на наложените на подсъдимия наказания да бъде намален.

В хода на съдебните прения, подс. П. В. поддържа доводите и съображенията на своя защитник. Сочи, че следва да се прави разграничение между предварителен контрол с попълване на контролен лист и финансова ревизия. Той не е имал възможност да извършва последващ контрол, което било правомощие на органи като АДФИ и Сметната палата.

В последната си дума П. В. моли да бъде оневинен.

Пловдивският апелативен съд, като прецени изложените в жалбите доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното.

Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са били правилно установени, като от материалите по безспорен начин се изяснява извършването на деянието, за което е бил признат за виновен подсъдимия, неговото авторството, механизма на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което е било извършено.

Първата инстанция е установила факта на деянието, като задълженията на този съд по установяване на обективната истина са изпълнени и деянието, описано в съдебния акт, напълно съответства на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и съдебното производство. Подаденият по делото протест, не дава основание да се приеме, че изводите на първата 5 инстанция следва да се коригират от настоящия съд, тъй като въззивната изцяло възприема доводите и аргументите на първия съд.

С подадените протест и жалба, на практика, не се оспорва приетата от окръжния съд фактическа обстановка, като се релевират други доводи, свързани с приложеното на правото във връзка с установените факти.

Ето защо, Апелативен съд - Пловдив приема изцяло изложената в мотивите на окръжния съд фактическа обстановка в следния смисъл:

Община К. като юридическо лице на бюджетна издръжка е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. В периода 10.11.2015 г. до 08.11.2019 г. С. Ю. бил кмет на с. К., Община К.. През 2018 г. кметството било второстепенен разпоредител с бюджетни средства по бюджета на Община К..

С решение № 4/31.01.2018 г. на Общински съвет - К. т. 8 кметьт С. Ю. изпълнявал бюджета на Община К. в частта му за Кметство К.. 3а бюджетирането и отчитането на получените средства в кметството имало финансово-счетоводно звено с щатна длъжност „главен специалист по бюджета“, на която била назначена М. Б.. Разходо-оправдателните документи от външни контрагенти на кметството се представяли в кметските финансовосчетоводни звена за осчетоводяване и съхранение, които изготвяли месечни, тримесечни и годишни финансови отчети на първостепенния разпоредител с бюджет Община К., която изготвяла консолидиран отчет за Община К. и го представяла в определените срокове в министерството на финансите и в Сметната палата. Кметство с. К. разполагало със собствена банкова бюджетна сметка, по която получавало трансфери на средства от Община К.. Чрез нея извършвало и разплащания на разходи за бюджетни дейности. От 2011 г. в с.