Решение № 5334 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5334 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря З.Д.А. като разгледа докладваното от В. СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20221110201960 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г.

- редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на Я. Р. Я., подадена срещу наказателно постановление №21-4332-017891, издадено на 30.08.2021година от началник Сектор към СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.97 от 05.12.2017г., “глоба“, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. и “глоба”, в размер 10лв., на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.второ ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след 1 изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26.06.2007г., за това, че на 13.08.2021година, около 10:51часа, в град София, по бул.”История славянобългарска”, в посоката от ул.“Каменоделска” към надлез”НАДЕЖДА”, е управлявал лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с регистрационен номер *****, като в участъка от пътя, на 50метра преди ул.”Заводска”, е било констатирано, че моторното превозно средство е било без включени светлини - административно нарушение по чл.70,ал.3 ЗДв.П актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 07.08.2012г., в сила от същата дата, по време на движението водачът е бил без поставен обезопасителен колан, въпреки наличието на такова оборудване в автомобила административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26.06.2007г., като и не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС - административно нарушение по чл.100,ал.1,т.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26.06.2007г.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. По отношение посочените в пунктове първи и втори нарушения, жалбоподателят по същество оспорва извършването им с довод, че възприетото от административнонаказателното обвинение не отговаря на фактите от обективната реалност, а що се касае до нарушението по пункт трети - позовава се на допуснати нередовности в рамките на административнонаказателното производство, покриващи критериите за съществени процесуални нарушения.

Защитникът на жалбоподателя по пълномощно, приложено като лист 18 от делото - адвокат С.С., САК, не се явява в съдебно заседание, но депозирайки ”становище по хода на делото, по доказателствата и по същество”, вх.№195658/20.09.2022г. по описа на Софийски районен съд, 2

Обща регистратура /лист 17 от делото/, поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на съображенията, развити в жалбата.

Пред съда административнонаказаният Я. Р. Я., в процесуалното качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се явява и лично.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено от защитника по пълномощно на жалбоподателя в хода на съдебното производство в писмен вид и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Я. Р. Я., ЕГН **********, жив. град София, ул.”***” № **, е правоспособен водач на моторно превозно средство, с валидно към 13.08.2021година, издадено от компетентни органи в Република България на 20.05.2020година, свидетелство за управление на МПС №****, конкретно от СДВР-ОПП, като отново видно от приложена по делото подробна справка/картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на Министерството на вътрешните работи на Република България, към релевантната дата 13.08.2021година, Я. многократно в качеството на водач на моторно превозно средство бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

На последната цитирана дата - 13.08.2021година, в светлата част от денонощието, малко преди 11:00часа, жалбоподателят Я. Я. се движел по бул.”История славянобългарска” /предишно наименование ул.”202-ра”/ в град София, в посоката от ул.”Каменоделска” към надлез”НАДЕЖДА”, 3 управлявайки лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с регистрационен номер *****. При положение, че в участъка от булеварда “срещу управата на Централните софийски гробища” и в посоката на придвижване на “***”-а, пътният участък бил прав, поради което и осигурявал добра видимост през деня, водачът на моторното превозно средство бил забелязан от фактически разположения срещу него и в посоката му на придвижване, в оформящо се “уширение” на бул.”История славянобългарска”, “като се влезе от ул.”Каменоделска”, дежурен екип на СДВР-ОПП, изпълнявал служебни задължения по осъществяване контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства, в състава на който били свидетел С. С. и колегата му В. П.. Конкретно свидетел С., който непосредствено наблюдавал потока от движещите се насреща му моторни превозни средства, при осигурената му добра видимост и намирайки се извън служебния полицейски автомобил, последният “позициониран” в описаното уширение, на първо време забелязал, че “***”-ът се движел по платното за движение без включени светлини за движение през деня, нито с включени къси светлини, както, а и колкото повече автомобилът се приближавал към него, че водачът и нямал поставен предпазен колан, поради което и му подал сигнал за спиране за проверка. Шофиращият от своя страна се подчинил, а в момента на спирането, от страна на пътните полицаи и му бил разяснен поводът за това. В рамките на започналата проверка на автомобила и на водача, в хода на която на първо време била установена самоличността на последния, включително били проверени изисканите от жалбоподателя документи - легитимиращи го като водач на моторното превозно средство, а и на шофирания автомобил, сред които единствено се оказал неналичен контролният талон към свидетелството за управление на МПС на водача на “***”-а, се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, конкретно със съставяне от младши автоконтрольор при СДВР-ОПП В. П. и в присъствието на свидетел С. С., на акт, бланков №481257, за установяване на три административни нарушения - по чл.70,ал.3 ЗДв.П, по чл.137а,ал.1 ЗДв.П и по чл.100,ал.1,т.1 ЗДв.П, от фактическа страна описани като изразили се съотв. в това, че на 13.08.2021година, около 10:51часа, в град София, по бул.”История славянобългарска”, в посоката от ул.“Каменоделска” към надлез”НАДЕЖДА”, Я. е управлявал лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с регистрационен номер *****, като в участъка от 4 пътя, на 50метра преди ул.”Заводска”, е било констатирано, че моторното превозно средство е било без включени светлини, по време на движението водачът е бил без поставен обезопасителен колан, въпреки наличието на такова оборудване в автомобила, а при спирането за проверка и не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

Така съставен, актът бил предявен на същата дата - 13.08.2021година, на жалбоподателя, който и го подписал, при това без възражения, а впоследствие, въз основа на акта, на 30.08.2021година началник Сектор към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №21-43320017891, с което и при съблюдаване на правилото по чл.18 ЗАНН, на жалбоподателя Я. Я. били наложени административни наказания за всяко от констатираните нарушения отделно - “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185

ЗДв.П,

”глоба”, в размер

50лв., на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.първо ЗДв.П и “глоба”, в размер 10лв., на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.второ ЗДв.П, за деянията, описани от фактическа и правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за тяхното установяване.

С оглед жалбата, предвид естеството на вменените нарушения и начина на установяването им, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни доказателства, конкретно чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, свидетел по акта С. С., ангажиран в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, но още непосредствено, а и най-активно с процеса по установяване на самите нарушения, явявайки се очевидец на последните, а и непосредствено извършил действията по спиране на автомобила за проверка, както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, а именно подробна справка/картон на водача, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за наличието на съставени на лицето, в качеството му на водач на моторно превозно средство, актове и фишове и издадени наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата и заповеди - рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121к13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, имащи отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия 5 орган.

С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, от гл.т. естество на констатираните нарушения, а и начин на установяване, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитания свидетел, обсъдени отделно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват достатъчно убедително именно гореизложената фактическа обстановка.

За прецизност на изложението и конкретно касателно пункт втори от административнонаказателното обвинение, съдът намира уместно изрично да отбележи, че за да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на административнонаказателното производство, основно дава вяра на гласните доказателства, събрани по делото чрез показанията на разпитания свидетел полицейски служител, който на фона на една обичайна ситуация в рамките на служебните си правомощия и опитността, работейки съвместно с колегата си В. П., от позицията на очевидец е демонстрирал добър паметов потенциал, при това отнесен към конкретния случай. При тази предварителна уговорка съдът на следващо място приема, че по един напълно логичен и достоверен начин свидетел С. с показанията си е пресъздал непосредствени възприятия, като по преценка на състава е направил това убедително, възможно подробно от дистанцията на времето и рутинността на ситуацията, разбира се “със свои думи”, но и с подчертан стремеж към правдивост и в никакъв случай самоцелно злепоставящо жалбоподателя като извършител на деянието, демонстрирайки съхранени спомени и собствена впечатленост от естеството на случилото се като цялостна ситуация на пътя и правнорелевантни обстоятелства, характеризиращи и индивидуализиращи случая.