Решение № 690 от 27.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. П., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова в присъствието на прокурора К. Д. Б. като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220104083 по описа за 2025 година

Производството по делото е образуван опо искова молба от В. Р. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т. П.“№25А срещу Прокуратурата на Република България с адрес град С., бул.“В.“№2, в обстоятелствената част на която се твърди, че на на 25.08.2023г. за времето от 19.00ч. на 25.08.2023г. до 07.00ч. на 26.08.2023г. С. Т.в, на длъжност “младши автоконтрольор” към сектор “Пътна полиция” - ОДМВР - П. с изнесено работно място територията на Трето РУ - ОД на МВР П. и неговият колега - Р. А., изпълнявали служебните си задължения по утвърден график. Около 21,50ч. на 25.08.2023г. на кръстовището на бул.

“България” и ул. “Победа” в гр. П. двамата полицейски служители спрели за рутинна проверка лек автомобил марка и модел “Опел Астра” с per. № *****, управляван от ищцата.

Ищцата В. А. била проверена с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Тъй като ищцата била видимо притеснена от проверката, полицейските служители се усъмнили и взели решение да съпроводят същата до Трето РУ на ОДМВР П., където била изследвана и за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. Тъй като ищцата не била съгласна с показанията му, допълнително дала кръвна проба за изследване в УМБАЛ “П.”, докъдето била придружена от полицейския екип. Ищцата била била задържана със Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа, автомобилът й бил отнет, регистрационните табели - свалени, а впоследствие и унищожени. Тъй като останала без автомобил и шофьорска книжка, на 01.11.2023г. ищцата предоставила на Л. К., с която живеят заедно, сумата от 967 лева, за да закупи с тази сума лек автомобил Пежо 206 с per. № *****, с който и двете да се придвижват, като същият се управлявал от Л. К.. Въпреки покупката, не винаги можело и двете да използват автомобила заедно, поради което на ищцата често се налагало да чака продължително по спирки на автобусния транспорт през зимата и това обострило и задълбочило студовата алергия на ръцете й, която имала отпреди.

Твърди се, че на 25.10.2023г. по случая от 25.08.2023г. било образувано Досъдебно 1 производство № 539/2023 по описа на Трето РУ П. за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК.

В хода на разследването била назначена съдебна химико-токсилогична експертиза, от заключението на която се установило, че от извършените изследвания на представените проби не се установява наличие на наркотични вещества и резултатът за амфетамин, метаамфетамин, екстази, кокаин, метадон, опиати и др. бил отрицателен. Експертизата е била категорична, че в изследваната кръвна проба не е доказано присъствие на амфетаминов тип стимуланти.

На 23.04.2024г. лек автомобил марка "Опел Астра” с per. № ***** бил предаден на ищцата с разписка за доброволно предаване. Още в същия ден ищцата закупила акумулатор на стойност 121 лева, а на следващия ден - 24.04.2024г., заплатила сумата от 61, 40 лева за нова регистрация на автомобила в Сектор “Пътна полиция“ П. и за нови регистрационни табели, тъй като старите били унищожени. Поради тази причина ищцата заплатила сумата от 120 лева за пътна помощ, с която автомобилът й бил транспортиран до гр. П..

Твърди се, че на 27.05.2024г. и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК Районна прокуратура П. прекратила със свое постановление наказателното производство по ДП № 539/2023г. на Трето РУ - ОД МВР - П. и пр.пр. № 9856/2023г. по описа на Районна прокуратура П.. По същото ищцата е имала упълномощен адвокат - адв. М., който е депозирал молби от нейно име и на който е бил заплатен адвокатски хонорар от 500 лева. На 30.05.2024г., след прекратяването на наказателното производство, ищцата лично получила свидетелството си за правоуправление от Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР П..

Твърди се, че докато било висящо ДП № 539/2023г. на Трето РУ - ОД МВР - П. и пр.пр. № 9856/2023г. по описа на Районна прокуратура П. ищцата била образувала и водила дела за отмяна на заповедите за принудителни административни мерки и заповед за задържане на лице, издадени по повод на проверката от 25.08.2023г. Навсякъде тя се представлявала от адв. Узунов, като на същия бил заплатен адвокатски хонорар в общ размер на 2750 лева, съгласно трите договора за правна защита и съдействие. Сумата била заплатена през м. септември 2023г., но делата се разглеждали докато наказателното производство, образувано от ответника, все още било висящо. С тях ищцата искала да докаже невинността си, а при положителен за нея резултат - да повлияе на изхода на воденото наказателно производство, като докаже, че принудителните административни мерки са наложени незаконосъобразно и същите са взети при пропуски в извършената проверка и неверни констатации на техническото средство.

Твърди се, че ищцата е претъпяла неимуществени вреди от воденото наказателно производство, изразяващи се в стрес, притеснения, безсъние и безпокойство. Същата е неосъждана и активен спортист, ползва се с добро име сред приятелите си и е изградила авторитет в семейството си, никога в живота си не е употребявала наркотици. Освен това студовата алергия на ръцете й се влошила, пръстите й често изтръпвали и движението им винаги се придружавало от болки и страдания. Алергията се обострила и задълбочила особено поради продължителния престой по автобусните спирки, като в този период активно си търсила и работа в П. и се явявала по интервюта. Въпреки че била финансирала закупуването на автомобил, тя не можела да управлява същия и не всеки път можела да пътува с приятелката си. Ищцата изпаднала за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имала големи притеснения, че може да бъде осъдена. Това предизвиквало у нея много негативни емоционални преживявания. Не могла да спи нормално, като настъпили негативни промени в личността й. Това й създавало проблеми в общуването, изпитвала неблагоприятни психични изживявания.

Твърди се задържането на ищцата за 24 часа от МВР е предприето именно във 2 връзка с данни за извършено престъпление. Независимо дали се касае за задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под стража", при неоснователност на обвинението, причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Размерът на тези вреди следва да се включва в общия размер на дължимото обезщетение. Лишаването от свобода дори и за 24 часа и е нанесло психическа травма, която също подлежи на обезщетяване.

Ищцата твърди, че освен неимуществени вреди е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в следното: заплатен адвокатски хонорар на адв. Узунов общо в размер на 2750 лева, адвокатски хонорар на адв. М. в размер на 500 лева по воденото ДП № 539/2023г, по описа на Трето ВУ - гр. П., сумата от 121 лева за нов акумулатор на процесния автомобил, 61,40 лева за нова регистрация в Сектор”Пътна полиция” П., 120 лева пътна помощ за транспортирането на автомобила от гр. П. до гр.П. за регистрация, 967 лева за закупуване на л. а. Пежо 206 с per. № ***** или общо сумата от 4519, 40 /четири хиляди петстотин и деветнадесет лева и 0,40 ст./ лева.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3 000 /три хиляди/, представляваща обезщетение претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на водено наказателно производство по пр.пр.

№ 9856/2023г. по описа на Районна прокуратура П. за престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление от 27.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението до окончателното изплащане па сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата и сумата от 4519,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на водено наказателно производство по пр.пр. № 9856/2023г. по описа на Районна прокуратура П. за престъпление по чл. 343Б, ал.3 от НК, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление от 27.05.2024г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на постановлението до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.

В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който се оспорва пасивната легитимация на прокуратурата досежно изложените твърдения за действие и бездействия на други органи и конкретно ОДМВР-П., Специализирана химикотоксилогическа лаборатория при ВМА-София.Доколкото твърденията в исковата молба визират обвинение за извършено престъпление, за което наказателното производство е било прекратено искът е допустим, но неосноветелен. Твърди, се че от провеждането на наркотеста , дал положителен резултат и повод да се образува досъдебно производство в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК до постановяване на заключението по химикотоксикологична експретиза се касаело за обективно настъпили събития, извън компетенността на прокуратурата, за които няма как да отговаря. Твърди се също така, че ищцата не е била привлечена в качеството на обвиняем , поради което ответникът не може да носи отговорност по реда на чл.2, ал.1т.3 от ЗОДОВ. Релевантният момент, от който биха могли да се претендират вреди е датата на привличане на едно лице в процесуалното му качество на обвиняем.От този момент Държавата, чрез своите компетентни органи възбужда наказателно преследване срещу конкретно лице, за конкретно деяние и това лице официално научава, че е обект на преследване. От този момент спрямо него могат да се вземат 3 ограничителни принудителни мерки, които в съвкупност с предявеното обвинение биха могли да причинят морални страдания.В тази връзка ЕСПЧ приема, че началният момент, от който лицето, срещу което е образувано наказателно производство, би могло да търпи вреди, е датата на привличането му в качеството на обвиняем и предявяване на обвинението - така Решение на ЕСПЧ по делото „Асенов срещу България“ параграф 101 и 102; Решение на ЕСПЧ по делото „Попов срещу България“ параграф 82; Решение на ЕСПЧ по делото „ Илиев срещу България“ и много други. В тези решения се сочело, че от общия срок на производството следва да се изключи периодът от образуването на ДП до привличането на едно лице в качеството на обвиняем. В този смисъл се сочи практика на ВКС/Решение № 50047/10.03.2023г. по гр. дело № 3092/2022г., IV гр. отделение на ВКС, според което само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ“. Сочи се, че по делото липсват данни постановлението от 27.05.2024г. на РП – П. да е придобило стабилитет / да е влязло е в сила/.

Оспорва се претенцията за неимуществени вреди както по основание така и по размер. На първо място поради обстоятелството ,че същата не е привличана в качеството на обвиняемо лице, както поради факта, че спрямо нея не е взимана мярка за неотклонение по НПК. На следващо място се сочи, че разследването е приключило в рамките на около 9 месеца , който срок не излиза извън разумния такъв за водене на наказателно производство.

От съществено значение за деветмесечното забавяне в разследването е продължителния срок на изготвянето на заключението на химическата експертиза, което обстоятелство по никакъв начин не можело да се вмени във вина на Прокуратурата и разследващите органи, тъй като изследването се извършва в една единствена лицензирана химикотоксикологична лаборатория, а именно химикотоксикологична лаборатория при ВМА - София, по отношение на която Прокуратурата и МВР нямат каквито и да било властнически функции.Налице са обективни обстоятелства, които са извън контрола на Прокуратурата.