Определение № 2020 от 19.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2020 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500832 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4000/05.06.2026 г., подадена от А.

И. П., срещу Определение с рег. № 379/21.05.2026 г. на Районен съд – Самоков по гр. д. № 787/2025 г., с което производството е прекратено, поради липса на правен интерес.

Жалбоподателят твърди, че правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Излага аргументи за това, че именно Община Самоков е надлежен ответник по така заведения иск, тъй като имотът, станал причина за започване на производството, е бил в патримониума на заличения търговец „БЛЕЙД ПРОПЪРТИС“ ЕООД, но по силата на закона, след като юридическото лице е било заличено, Община Самоков е придобила собствеността върху имота. Счита, че наличието на правен спор по отношение на процесния имот, в конркетния случай, е в резултат от настъпилото правоприемство по силата на закона, а не в резултат на съставянето на акт.

Твърди, че актът за общинска собственост, наличието на какъвто се визира от първоинстанционния съд като предпоставка за допустимост на иска, има констативно, а не конститутивно действие и наличието или липсата му не променят факта на възникване на право на собственост ex lege. На следващо място, оспорва като неправилен аргумента на съда, че не може с категоричност да се твърди, че заличеният търговец не се е разпоредил с имота в полза на друго лице в периода от 2006 г. до 31.12.2022 г., тъй като липсата на разпореждане е отрицателен факт и като такъв не е в тежест на доказване на ищеца, и по делото не е постъпило такова възражение от ответника. Оспорва изводите на съда, относно възможните хипотези, при които предявеният иск би бил допустим. Излага доводи, че в конкретния случай Община Самоков е препятствала ищеца в опита му да се снабди с нотариален акт за собственост, като се позовава на справка адм. дело № 1

956/2024 г. по описа на АССО, по което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Самоков за заверка на молба-декларация по заявление на ищеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени Определение с рег. № 379/21.05.2026 г. по гр. дело № 787 по описа на Районен съд – Самоков, и да върне делото на Районен съд – Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Община Самоков. С него се иска потвърждаване на атакуваното определение.

Аргументите в тази връзка са, че липсва правен интерес от разглеждане на спора, тъй като между страните няма спор, относно собствеността на процесния имот. Твърди се, че по делото няма доказателства, които да посочват дали юридическото лице не се е разпоредило с имота в полза на трето лице. Посочено, е че общината не придобива собствеността върху имуществото на юридически лица, които не са били пререгистрирани, тъй като те не се заличават напълно, а запазват своята правосубектност в много ограничен обем, поради което дружеството все още е собственик на имота.

Моли съда да отхвърли частната жалба и да се присъдят разноски в полза на въззиваемия.

Окръжен съд – София като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество същата е основателна.

Производство по гр. д. № 787/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков е образувано въз основа на подадена от А. И. П. срещу Община Самоков, искова молба с вх. № 3642/21.07.2025 г., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е придобил собствеността върху имота, на основание давностно владение. Твърди, че откакто помни той и баща му ползвали имота, като там държали стопанската си техника, и че никой друг не е полагал грижи за него.

Ищецът излага, че искал да узакони правото си на собственост и след справка установил, че в партидата на имота има вписан нот. акт, като посочения собственик било юридическо лице – „БЛЕЙД ПРОПЪРТИС“ ЕООД. Ищецът обосновава правото си на иск срещу Община Самоков с това, че дружеството собственик на процесния имот, не е било пререгистрирано и по силата на закона е било заличено, като по този начин именно Община Самоков придобила правото на собственост на основание чл. 11 от ЗН, поради което моли съда да го признае за собственик на процесния имот.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Община Самоков, с който исковата молба е оспорена като недопустима и неоснователна. В отговора се твърди, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация, с която да обоснове правния си интерес от подадения иск. Посочва се, че няма данни ищецът да е започнал да държи имота „като свой“, ерго за него не е започнала да тече давност. На следващо място е посочено, че Община Самоков не разполага с пасивна процесуална 2 легитимация, тъй като същата не разполага с документи за собственост на имота и не оспорва правото му. Изложени са доводи, че липсата на пререгистрация на търговско дружество не води до автоматичното заличаване на дружеството, напротив, твърди се, че продължават да съществуват,но в правна „летаргия“, като това не било пречка да се заведе иск срещу тях.

Посочено, е че липсва правна уредба, която да указва, че при нерегистрирането на юридическо лице, автоматично имуществото му преминава към общината или държавата. На следващо място, ответникът е разгледал възможността за придобиване на собствеността на основание давностно владение от община. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС, ищецът не би могъл да го направи. Изложени са подробни аргументи, във връзка с това, че срокът не е изтекъл, тъй като последният е бил множество пъти прекъсван и единственият период, през който е било установено спокойно и явно владение, се явява от 31.12.2022 г. до 21.07.2025 г., като това, по твърдения на ответника, е крайно недостатъчен период за придобиване на собствеността. Моли съдът да отхвърли иска и да се присъдят разноски.

С Разпореждане № 311/30.01.2026 г. по гр. д. № 787/2025 г. на Районен съд – Самоков, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от завеждане на иск срещу Община Самоков.

В законоустановения срок, ищецът А. П. е подал молба с вх. № 809/09.02.2026 г., с която поддържа доводите си във връзка с това, че Община Самоков е наследила заличеното дружество, собственик на имота, като по силата на закона, именно Община Самоков е придобила собствеността и това я прави надлежен ответник. Цитирана е практика на ВКС.

С Определение № 379/21.05.2026 г. по гр. д. № 787/2025 г. на Районен съд – Самоков, първоинстанционният съд е прекратил производството, поради липса на правен интерес от водене на производството, и върнал исковата молба. В тази връзка съдът е приел, че между страните няма спор относно собствеността на имота, като няма и данни, че няма данни Община – Самоков действително да е наследила юридическото лице. Посочва в допълнение, че няма доказателства за това дали дружеството не се е разпоредило с имота преди заличаването му и евентуалното наследяване от страна на Община Самоков.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Допустимостта на една искова претенция се обуславя от наличието на положителните и липсата на отрицателни процесуални предпоставки, като изводи в тази насока се правят въз основа на твърденията на ищеца. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки е наличието на правен интерес.

Следва да се направи съпоставка между компонентите на процесуалното и материалното правоотношение, каквито представляват, от една страна, положителните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, обуславящи неговата допустимост (правен интерес и процесуална 3 легитимация), и от друга страна - материалноправната легитимация, която предопределя основателността на иска.

Правният интерес е предпоставка за упражняване на правото на иск, а обосноваването му се състои в посочването на онези обстоятелства от действителността, които налагат необходимост от прибягване до правна защита, а именно – поради заплахата от накърняване или поради вече осъществено накърняване на правната сфера на ищеца.

Процесуалната легитимация на страната се обуславя от заявената (твърдяната) от ищеца принадлежност на спорното материално право, т.е. от отношението му към претендираното или отричано право. Така тя следва единствено от правното твърдение на ищеца.

За разлика от нея, материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за действителното титулярство на права и задължения в гражданското правоотношение, т.е. кой е носител на правото и кой е носител на насрещното му задължение.

Тази разлика обуславя и различния подход на съда при изследване на процесуалната и на материалната легитимация.

Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение на ищеца, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той изхожда единствено от правото, което се претендира или отрича с исковата молба – само въз основа на твърденията на ищеца.

От друга страна, преценката, дали това право действително съществува (т.е. съответствието между правните твърдения на ищеца и реалното фактическо положение) е въпрос по съществото на спора, който съдът изследва с решението по делото и който има значение за основателността, но не и за допустимостта на иска (арг. от Определение № 1 от 05.01.2015 г. по ч.т.д.. № 3501/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 284/ 16.04.2010г. по ч.т.д. 518/ 2009г. на ВКС). В случая ищецът А. П. посочва, че ответник по предявения иск следва да бъде Община Самоков, като е изложил и аргументи в тази насока. С това действие Община Самоков е придобила пасивна процесуална легитимация. Възраженията й биха могли да обусловят неоснователност на иска или установяване на недопустимост на същия, след като бъдат събрани доказателства в хода на производството.

Относно липсата на данни за това дали имотът е бил в патрнимониума на дружеството и дали то не се е разпоредило с него, преди заличаването му, настоящата инстанция счита, че е въпрос по съществото на спора и не може да бъде основание за недопустимостта на производството.

Въззивният съд не може да се съгласи с въведените твърдения в отговора на частната жалба, относно това, че дружеството не е било заличено, тъй като последното не е пререгистрирало и на основание § 5г, ал. 4 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която гласи, че търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени, 4 дружеството „БЛЕЙД ПРОПЪРТИС“ ЕООД е било заличено.

На следващо място следва да се посочи, че с частна жалба с вх. № 4000/05.06.2026 г., ищецът е въвел нови твърдения, именно, че Община Самоков е препятствала ищеца в опита му да се снабди с нотариален акт за собственост, като се позовава на адм. дело № 956/2024 г. по описа на АССО, по което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Самоков за заверка на молба-декларация по заявление на ищеца. Без да навлиза в детайли, настоящият състав счита, че чрез мълчаливия си отказ, Община Самоков е дала повод на ищецът да вярва, че се оспорва правото му на собственост върху процесния имот, което само по себе си може да бъде основание за завеждането на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Нещо повече, в отговора на исковата молба Община Самоков оспорва и по същество иска, като твърди, че ищецът не е започнал да държи имота като свой, както и че не е изтекъл предвиденият по закон давностен срок, който е бил прекъсван множество пъти. Тези възражения по същество също представляват оспорване на претенцията на ищеца и сочат за наличие на спор между страните относно твърдяното от ищеца право.