Определение № 856 от 09.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 532/2026
- Вид
- Определение № 856
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 7, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 856 гр. Велико Търново, 09.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500532 по описа за 2026 година
Постъпила е частна жалба с вх. № 6419/21.05.2026г. от K. Г. Т. от гр. Е. против Определение № 427/30.04.2026 г., постановено по гр.д. № 957 по описа на РС Горна Оряховица за 2026г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца K. Г. Т. на основание чл.130 от ГПК. Счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който са довели до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало арг.чл.7 ал.1 от ГПК, съгл. ТР от 15.01.2019г. по т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че производството е по реда на ЗЗДискр., искът се предявява пред съда по постоянен адрес на ответника или местоизвършване на деянието, като съдът следи служебно за това. Тъй като делото е изпратено от РС Елена – ответника по същото, на РС Горна Оряховица по правилата на ЗОДОВ, счита че ГОРС е следвало да повдигне препирня за подсъдност, а не да приема делото, съответни да постановява недопустим съдебен акт по него – обжалваното прекратително определение. Моли да бъде отменено определението и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по производството.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 957 по описа на РС Горна Оряховица за 2026г. е образувано по искова молба на K. Г. Т. против РС Елена с предявен осъдителен иск за сумата от 6000 лева., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, който са последица от незаконосъобразната дейност на ответника. Искът е предявен пред РС Елена.
С определение от 09.03.2026г. РС Елена е приел, че тъй като ЗЗДискр. – чл. 74, ал.1, предвижда субсидиарно приложение на ЗОДОВ при ответник държавен орган, а чл. 7, ал.2 ЗОДОВ урежда специална местна подсъдност в този случай – изпращане делото на найблизкия родово компетентен съд, следва производството по делото да се прекрати и да се изпрати на РС Горна Оряховица.
При получаване на делото РС Горна Оряховица е преценил, че производството по делото е недопустимо, поради недопустимост на претенцията по съображения, че в предходно производство, по което делото, образувано пред РС Елена е било изпратено на ГОРС без докладчикът в РС Елена да се отведе от разглеждането му, а се е отвеждал по други производство на същия ищеца, то ищецът е бил неравно третиран по това дело, спрямо предходните – с постановени отводи.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 130 от ГПК.
Същата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил дискриминиран от ответника РС Елена в хода на гр.д. № 607/2025г. по описа на съда, тъй като първоначално определеният докладчик, за разлика от друг път, не се е отстранил от разглеждане на делото и го е третирал неравностойно спрямо други производства, в които същият ищец е бил страна и същият докладчик се е отвеждал. Излага съображения за наличието на основания за отвод, които не са относими към оплакването от дискриминация, както и основанията за търсена на отговорност при дискриминация на хората с увреждания, без да има твърдения в тази посока. Приложил е като доказателства три съдебни акта по граждански дела, с които съдията от РС Елена се е отвел от разглеждането им, както и разпореждане по процесното дело, с което исковата молба е оставена без движение.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) представлява различно, по-неблагоприятно третиране на физическо лице, основано на признак, описан в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Последователна е съдебната практика по въпроса, че за да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятно третиране, но и това че то се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.
ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл Решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. установява специално правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. То изисква фактите на дискриминация да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, който провежда по отношение на тях насрещно доказване /което може да бъде и непълно/.
Едва след това тежестта на доказване се прехвърля върху ответника, който следва да установи чрез провеждане на пълно доказване, че не е налице неравенство в третирането.
Тежестта на доказване по този закон е възложена на ответника и това изцяло важи за последните две предпоставки на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. - наличието на преследвана правомерна цел и пропорционалност на средствата за постигането /в този смисъл Решение № 274 от 14.05.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2007 г., II г. о., Решение № 74 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4046/2021 г., III г. о., ГК/.
Следователно, на фазата на допустимостта исковата молба трябва да съдържа твърдения за: неблагоприятно третиране, при наличие на защитен признак, което е в причинноследствена връзка с този признак, както и за сравнителна група - лица в сходно положение, третирани по-благоприятно (чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3).
2
В настоящия случай съдът намира, че ищецът не е изложил фактически твърдения за сходни обстоятелства, от които да се направи извод, че е бил третиран по-неблагоприятно спрямо други лица от страна на ответника - съпоставката е с отношение към самия ищец в други производства. Не е посочен обективен критерий, по който да е дискриминиран ищеца и същият да е в обхвата на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Предвид горното няма изложение на никакви факти, с които да се обосновава правния довод за дискриминация по предпоставките - валидна сравнителна група и признак, по който ищецът да е бил дискриминиран.
Доколкото исковата молба не съдържа факти, които биха могли да бъдат подведени под хипотезата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. и липсата на твърдения за дискриминационно действие, подлежащо на съдебен контрол по този ред, респективно липса на годен предмет на иска, правилно първоинстанционният съд е приел, че производството е недопустимо и е приложил чл. 130 ГПК.
По изложените съображения Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 427/30.04.2026 г., постановено по гр.д. № 957 по описа на РС Горна Оряховица за 2026г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3