Определение № 7731 от 16.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7731 гр. София, 16.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503649 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 222503/01.10.2024 г. по описа на ЧСИ Г.К. срещу действията на ЧСИ Г.К., изразяващи се в определяне на дължимите такси и разноски в изпълнителното производство, както и искане да бъдат спрени действията по изпълнението и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки поради допуснати нарушения на чл.

507а, чл. 466 и чл. 466а ГПК и да бъдат отменени изцяло действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че на 20.09.2024 г. с връчването на документи по изпълнително дело е уведомен, че срещу него е образувано изпълнително дело и му е наложен запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки. Твърди, че до тази дата не е бил уведомяван за каквито и да било действия във връзка с образуването и развитието на изпълнително производство срещу него. Сочи, че заповед за изпълнение от 16.10.2020 г., издадена по гр. д.

3 46589/2020 г. по описа на СРС, 178-и състав не му е била връчвана, поради което е бил лишен от правото да се възползва от поканата за доброволно изпълнение. Посочва, че в уведомлението на съдебния изпълнител е бил посочен единствено номерът на изпълнителното дело без каквито и да било други идентифициращи данни, както и че липсвала покана за доброволно изпълнение. Счита, че налагането на запор върху цялото му трудово възнаграждение и вземания по банковите сметки е в нарушение на чл. 507а, ал. 1 ГПК, както и че е нарушен принципът на чл. 466 и чл. 466а ГПК, тъй като запорът се разпростирал и върху несеквестируемия му доход. Допълва, че е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 442а ГПК и наложената от ЧСИ мярка се явява прекомерна, несъразмерна и поради това незаконосъобразна. На следващо място твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение и за изпълнителното дело са нсъразмерни на извършените действия и необосновано високи. С оглед изложеното оспорва изцяло действията на ЧСИ Г.К. и моли:

1. На основание чл. 438 ГПК да бъде постановено спиране на действията по изпълнението;

2. На основание чл. 442а, ал. 2 ГПК да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки поради допуснати нарушения на чл. 507а, чл. 466 и чл. 466а ГПК и да бъдат възстановени неправомерно удържаните суми въз основа на тях;

3. Да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело като явно несъразмерни, както и да отпадне изцяло определеното адвокатско възнаграждение;

4. Да се отменят изцяло действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни 1 поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на правата му още на етапа на връчване на заповедта за изпълнение, с което се опорочава цялото изпълнително производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от страна на взискателя – „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, чрез адвокат И.Л., с пълномощно. Изразяват становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че е препятствано правото му на защита срещу издадената заповед за изпълнение, като сочи, че разпоредбата на чл. 439 ГПК му предоставя възможност да оспори изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Посочва, че е имал възможност да заяви това свое възражение и в хода на заповедното производство. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си съдебният изпълнител при установяване на работодателя на длъжника, е изпратил книжата за образуваното изпълнително дело чрез него. Твърди, че след налагането на запора върху сметките на длъжника, преценката за секвестируемост принадлежи на банката/работодателя, като с тези аргументи оспорва твърдението, че запорът се простира върху несеквестируем доход. Излага съображения за съразмерност на адвокатското възнаграждение. Моли съда да остави без уважение жалбата и претендира разноски.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално недопустима и неоснователна. Излага съображения, че в нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, като не е предвидена възможност за обжалване на връчване на поканата за доброволно изпълнение, нередовно връчване на заповедта по чл. 410 ГПК, както и съразмерността на наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител по делото.

По отношение на разноските счита, че жалбата е подадена извън законоустановения преклузивен срок. Сочи, че когато заповедта за изпълнение е бил връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се дава и в този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Уточнява, че цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 466 ГПК касае опис на необрани насаждения и плодове, а чл. 466а ГПК не съществува. Оспорва да е извършено нарушение на чл. 446 и чл. 446а, тъй като съдебният изпълнител не е получил уведомление от банките, че по банковите сметки длъжника получава несеквестируеми суми.

Поддържа, че приетите по делото разноски отговарят на фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да остави без разглеждане подадената жалбата и в условията на евентуалност – да я остави без уважение.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

В жалбата е формулиран петитум за спиране на изпълнителното производство, но по делото няма постановен акт на съдебния изпълнител, с който да се отказва спиране на изпълнителното производство, а и жалбоподателят не твърди да има такъв изричен отказ.

По реда на чл. 435 ГПК съдът може единствено да отмени конкретен отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, но не разполага с правомощието да постанови акт вместо липсващия такъв на съдебния изпълнител. При това и доколкото липсва изричен акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, който да е годен предмет на проверка в настоящото производство, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

По искането формулирано в т. 2 от петитума на жалбата, а именно на основание чл.

2

442а, ал. 2 ГПК да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки поради допуснати нарушения на чл. 507а, чл. 466 и чл. 466а ГПК и да бъдат възстановени неправомерно удържаните суми въз основа на тях, следва да бъде посочено, че същото следва да се квалифицира по чл. 436, ал. 2, т. 2 ГПК, доколкото с оглед изложените твърдения в обстоятелствената част на жалбата с него по същество се обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Въпреки че жалбоподателят твърди да са нарушени разпоредбите на чл. 466 и чл. 466а ГПК, доколкото правната квалификация се определя от съда, следва да се посочи, че с оглед изложените твърдения, оплакването на жалбоподателя по същество е свързано с нарушаване на разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК, уреждащи въпроса за несеквестируемото имущество. В процесния случай, видно от материалите по делото, изпълнителните действия, за които се твърди да са нарушили несеквестируемостта - запорите, са вдигнати на 28.10.2024 г., като към момента липсва насочване на изпълнение от страна на съдебния изпълнител върху несеквестируемо имущество. Поради това жалбата се явява безпредметна и следва да бъде оставена без разглеждане.

На следващо място, предмет на жалбата са и определените в тежест на длъжника разноски по изпълнителното дело, които твърди да са несъразмерни и прекомерно високи. В процесния случай разноските са определени с постановление на съдебния изпълнител от 10.09.2024 г., като видно от съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 69877 от 10.09.2024 г. постановлението за разноските е връчено със съобщението за образуване на изпълнителното дело на 11.09.2024 г. Съгласно чл. 436, ал. 1, т. 2 ГПК жалбата срещу съответното действие на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Следователно подадената на 01.10.2024 г. жалба на длъжника срещу определените от съдебния изпълнител дължими такси и разноски по процесното изпълнително дело не е в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което правото на длъжника да възрази срещу размера им е преклудирано. При това и по това искане жалбата на длъжника следва да бъде оставена без разглеждане.

По искането за отмяна на действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на правата му още на етапа на връчване на заповедта за изпълнение, с което се опорочава цялото изпълнително производство, а и както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство и посочва субектите, които са процесуално легитимирани да подадат жалба. Доводите на жалбоподателя, свързани с допуснати процесуални нарушения при връчването на заповедта за изпълнение, могат да бъдат евентуално предмет на друго производство, като например – такова по възражение по чл. 423 ГПК, но не и на производството по чл. 435 ГПК по обжалване действия на съдебния изпълнител. Останалите оплаквания на жалбоподателя, свързани с нередовности в подаденото уведомление от съдебния изпълнител до работодателя на жалбоподателя и с поканата за доброволно изпълнение, отново не подлежат на проверка за законосъобразност в настоящото производство, поради което не следва да бъдат разглеждани по същество, Предвид изложеното съдът намира подадената жалба за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 222503/01.10.2024 г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от В. К. К. срещу действията на ЧСИ Г.К.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщаването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4