Решение № 2631 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2631 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100509293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника К. С. Л. срещу решение №11849 от 19.06.2025 г. постановено по гр.д.

№68044/2024 г., по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против К. С. Л. е признато за установено, че ответникът дължи сумата 2541,78 лева представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ********, седми надпартерен етаж, ат. 8 с абонатен №397770 за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 365,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г. върху сумата за топлинна енергия и сумата 36,52 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31908/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с довода, че през процесния период процесното жилище е било необитаемо и при положение, че не са монтирани топлинни разпределители и термовинтили начисленото количество топлинна енергия е прекомерно. Поддържа, че щом топлинният счетоводител не е изпълнил задължението си писмено да уведоми абоната да постави измервателни уреди, не може да разпределеля топлинна енергия за имота при пълна мощност. Претендира присъждане на разноски за производството.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

1

Третото лице помагач на ищеца – „Далсия“ ООД, не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Ответникът не оспорва установеното от съда, че има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период като собственик на ателие №8, находящо се на в гр. София, ул.

„********, седми надпартерен етаж, което е видно от приобщения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №106, том II, рег. №1828, дело 277/2005 от 12.09.2005 г. Със заявление –декларация от 19.06.2006 г. К. С. Л. е поискал от топлофикационното дружество да му се открие партида за процесния имот, посочвайки че домакинството се състови от двама души, което по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно, ответникът е бил потребител на доставената в апартамента топлинна енергия през процесния период и същият се явява задължено лице за заплащане на стойността на потребената енергия в жилището като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през този период.

За установяване размера на дължимата цена на доставената до имота топлинна енергия е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, според което в имота на ответника е имало монтирани 2 отоплителни тела без топлоразпределители, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредба за топлоснабдяването (Наредбата), както и лира в банята, на която не съществува техническа възможност да се постави измервателен уред, поради което отдадената от нея топлинна енергия се определя по изчислителен път. Вещото лице е посочило, че освен топлинна енергия за отопление на имота в жилището е ползвана и топлинна енергия за топла вода, но поради липсата на топломер разходът е начисляван за 2-ма потребители при норма 140 литра на денонощие, съгласно нормативната уредба. Въззивникът поддържа, че не са били налице условията на начисляване на служебен разход за топлинна енергия за отопление и за топла вода, тъй като топлинният счетоводител не е уведомил писмено абоната за задължението му да монтира измервателни уреди съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 7 от Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно сочената норма лицето по чл.139б, ал.1 ЗЕ, когато установи, че липсват индивидуални водомери за топла вода, срокът на валидност на периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява писмено клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят и представят за последваща проверка индивидуланите 2 водомери за топла вода или топломери или да осигурят техническата им изправност в нормативно установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. По делото е представен договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение между „Бруната“ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, находяща се на ул. „Силиврия“ №21-23, сключен след взето решение на етажните собственици в сградата, в която се намира и процесния имот и съгласно който дружеството следва да достави и монтира уреди за дялово разпределение на потребителите, а потребителите се задължават заплатят уредите и осигурят достъп до имота си, за да бъдат монтирани. Така взетото решение на общо събрание и сключения договор представляват изпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването на абонатите в сграда етажна собственост, в която се въвежда системата за дялово разпределение да инсталират средствата по чл. 52, ал. 2 от същата, а именно индивидуални разпределители за топлинна енергия, общ водомер за студена вода, контролен топломер. Видно от списъка на етажните собственици в сградата К. С. Л. също е завил 2 броя топломери за ателие 8, за които няма данни да са били поставени. Доколкото се касае за първоначално въвеждане на системата за дялово разпределение и ответникът е бил уведомен като е заявил необходимия брой измервателни уреди, то последващо уведомяване по смисъла на чл. 52, ал. 7 от Наредбата не е било необходимо, тъй в сочената хипотеза се касае за констатирана липса на разпределители при вече въведена система за дялово разпределение в сградата.

С оглед на изложеното, по делото е установено пълно и главно, че ответникът дължи стойността на потребената топлинна енергия в присъдения размер за процесния имот и през посочения период, поради което исковата претенция за заплащане на топлинна енергия в установения от вещото лице размер се явява основателна. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу неправилността на решението по отношение на размера на присъдените суми или дължимостта на претендираната такса за дялово разпределение и лихва за забава, поради което въззивният съд не следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че исковете са основателни за посочените суми и периоди.

Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Делото следва да бъде върнато на СРС за преценка относно провеждане на производство по поправка на очевидна фактическа грешка. Видно от мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че исковата претенция за главница за топлинна енергия е погасена по давност за м.05.2021 г., но е пропуснал в диспозитива на решението да отхвърли претенцията за този период, както и е достигнал до извода, че заявената искова претенция за главница за услугата дялово разпределение следва да бъде уважена в цялост, но в диспозитива на решението е уважил иска за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., което не съответства на изразената в мотивите правосъдна воля. Налице е несъответствие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, което подлежи на коригиране по реда на чл. 247 ГПК. Това обстоятелство не оказва влияние върху инстанционния контрол, тъй като се касае за техническа грешка при ясна правосъдна воля на първоинстанционния съд.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП определя на 102,26 евро, които следва да му се присъдят в цялост

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези за които се отхвърлят исковете следва да бъдат в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11849 от 19.06.2025 г., постановено по гр.д. № 68044/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 против К. С. Л. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД са уважени за сумата 1299,59 евро (2541,78 лева) представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ********, седми надпартерен етаж, ат. 8 с абонатен №397770 за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 186,90 евро (365,54 лева), представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г. върху сумата за топлинна енергия и сумата 18,67 евро (36,52 лева), представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №31908/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

ОСЪЖДА К. С. Л. ЕГН **********с адрес: гр. София, ул. „********, седми надпартерен етаж, ат. 8 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 102,26 евро – разноски за въззивното производство.