Решение № 1585 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100500305 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу решение № 18215/06.11.2023г., постановено по гр. д. № 27976/2023г. на СРС, 46 с-в.

С обжалваното решение 1. СРС е прогласил спрямо „Групама Животозастраховане“ ЕАД по предявения от М. И. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 146 ЗЗП нищожността на чл. 1, т. 14 от ОУ към групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк, 2. „Групама Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 384 във вр. чл. 382 от КЗ на М. И. П. сумата от 1546, 56 лв., представляваща заплатените от него в полза на „Банка ДСК“ АД месечни вноски по Договор за кредит Експресо № 875145709350 за периода от месец 12.2022 г. - настъпването на покрит риск по застраховка Живот на кредитополучателите/съдлъжниците на Експресбанк АД, обезпечаваща вземането по този кредит до месец 06.2023 г. - подаването на исковата молба , ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата 1 молба/23.05.2023 г./ до окончателното й изплащане, 3. „Групама Животозастраховане“ ЕАД, е осъдено на основание чл. 134 ЗЗД във вр. чл. 384 във вр. чл. 382 от КЗ да заплати на „Банка ДСК“ АД, в качеството й на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, сумата от 9391.89 лв., представляваща остатък по Договор за кредит Експресо № 875145709350 към момента на завеждане на исковата молба, поради настъпил покрит риск по сключената застраховка Живот на кредитополучателите/съдлъжниците на Експресбанк АД, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба/23.05.2023 г./ до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че настъпилото събитие не представлява покрит риск, съгласно клаузите на застраховката. Застраховката обезпечава задължението на ищеца в качеството му на кредитополучател по договор за кредит единствено в случай на смърт и пълна загуба на автономност на застрахования в резултат на злополука или заболяване. Излага доводи, че е отказал изплащане на обезщетение, тъй като състоянието на ищеца не покрива фактическия състав на покрития по общите условия риск „пълна и необратима загуба на автономност“ по смисъла на т. 1.14 от ОУ. Твърди, че СРС е допуснал процесуални нарушения, тъй като не е допуснал допълнителна СМЕ. Моли решението да бъде изцяло отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият М. И. П., е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

„Банка ДСК“ АД, в установения от закона срок, е подало отговор на въззивната жалба. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като изхожда от ненадлежна страна, респективно „Банка ДСК“ АД не е следвало да бъде конституирано като страна в процеса. В случай, че съдът намери решението за допустимо, излага съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 2

ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В исковата молба ищецът е посочил, че в периода на трайно намалена работоспособност е заплатил 1546.56 лева по договора за кредит Експерсо. За тези платени суми ищецът претендира лично обезщетение. Посочената непогасена сума от 9532.98 лв. претендира в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, тоест упражнява иска на банката срещу застрахователя и моли сумите да бъдат заплатени на банката, поради бездействието да търси правата си по застрахователния договор.

Изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане сочат, че предявеният иск за 9532.98 лв. е с правно основание чл.

134 от ЗЗД – косвен иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл.134 от ЗЗД, а именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ищецът /процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява 3 имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.

Искът по чл. 134 ЗЗД се предявява не от носителя на материалното право, в случая „Банка ДСК“ ЕАД, която е страна по процесния застрахователен договор, а от застрахования, който има качеството на кредитор на банката относно нейното задължение да предяви претенция пред застрахователя при настъпило застрахователно събитие, довело до покрит от застраховката риск (така и Решение № 138/05.01.2015 г. по т.д. № 1727/2014 г. на ВКС, II т.о.) Съгласно чл. 26, ал. 4 ГПК, по делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено, или в случая „Банка ДСК“ ЕАД. Или, процесуалният субституент – застрахования кредитополучател и банката са необходими другари от категорията на задължителните и конституирането на всички задължителни другари е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Без такова конституиране разглеждането на предявения от субституента иск е недопустимо.

В този смисъл, приложим е сега действащият КЗ, в който е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, за разлика от отменения КЗ.

При действието на отменения КЗ, практиката на ВКС наложи този правен извод с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., ТК, ІІ о., с което е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. "Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие?" .

В това решение ВКС, като е съобразил, че в КЗ /отм./, не е уредено 4 право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка "Живот" срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката /чл. 242, ал. 1 КЗ, отм./, е достигнал до правния извод, че застрахованият по застраховка "Живот" или "Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката. Касационната инстанция е приела, че за да бъде обоснован правният интерес от предявяване на косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, ищецът кредитополучател трябва да твърди: 1. че е кредитор на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение и 2. че банката бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка "Живот" със застраховано лицекредитополучателя и ползващо се лице банката. Следователно, кредитополучателят може да предяви суброгационен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 199а, ал. 1 КЗ/отм./ срещу застрахователя по договор за застраховка, сключен от банката, но с предмет живота, здравето или телесната цялост на длъжника по договора за банков кредит, като иска със сила на пресъдено нещо да се допусне принудително изпълнение на твърдяното парично задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ползващото се лице /банката/, което като носител на спорното право трябва да бъде конституирано от съда като съищец при възникнала съвместна процесуална легитимация при необходимо задължително другарство – чл. 134, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 ГПК.

В чл. 382, ал. 1, изр. последно от сега действащият КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя.

Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при 5 настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението".

Тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, задълженото по договора за кредит лице, има право на иск срещу застрахователя, което прави и допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. В този случай и по аргумент от чл. 26 ал. 4 от ГПК, съдът задължително следва да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена застраховката.

Ето защо, неоснователни са изложените от банка ДСК ЕАД възражения за недопустимост при конституирането й като съищец по делото. Относно вече платените суми, след настъпване на застрахователното събитие, ищецът предявява свои лични права срещу застрахователя. Сумата, която обаче все още не е платена, но дължима по договора за кредит, следва да се претендира в полза на банката по реда на чл. 134 ЗЗД.