Решение № 131 от 31.07.2023, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Административно наказателно дело 236/2023
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 31.07.2023
- В сила
- 24.08.2023
- Състав
- Иван Статев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. гр. Димитровград, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Д. М. П. като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235610200236 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
–
Г.
Т.
Г. с адрес
*****************************, ЕГН **********, е останал недоволен от наказателно постановление № 23-0254-000304/12.05.2023г. на Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 21.03.2023г. в 14:30 часа, в с.Бряст, Община Димитровград с посока на движение север- юг, управлява л.а.“Опел Астра“ с рег.№ Х 40-27 ВА, собственост на Г. Г. С. с ЕГН: **********, като при направената справка се установи: 1. МПС л.а.“Опел Астра“ с рег.№ Х 40-27 ВА не е пререгистриран в съответния срок от дата 26.10.2022г. и е с прекратена регистрация вр. чл.145, ал.2 от ЗДвП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба N Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР му се отнемат общо 10 точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява.
Явяващият се негов упълномощен процесуален представител поддържа жалбата. Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на същото.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник РУ към
ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград - редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
1
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 21.03.2023г. полицейските служители А. Т. и Г. Г. -служители в РУМВР-Димитровград, изпълнявали служебните си задължения. Около 14,30 часа същите спрели за проверка движещият в с.Бряст, Община Димитровград л.а.“Опел Астра“ с рег.№ Х 40-27 ВА за рутинна проверка. При извършената проверка установили, че водач на лекият автомобил е настоящият жалбоподател Г. Г.. В хода на проверката било установено, че управлявания от Г. Г. автомобил „Опел Астра“ е собственост на Г. Г. С. с ЕГН: ********** и е със служебно прекратена регистрация, считано от 26.10.2022г. на основание чл.145, ал.2 от ЗДвП. Водачът Г. заявил на полицейските служители, че не знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация и никой не го уведомявал за това. Не извършил пререгистрация на автомобила, тъй като не бил негова собственост.
Така на водача Г. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №247/21.03.2023г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да отразява възражения.
На 12.05.2023г. било издадено предметното на делото наказателно постановление № 23-0254-000304/12.05.2023г. на Началник РУ в ОД-МВРХасково, РУ-Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача Г. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба N Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.Г. на 19.05.2023г. – видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена в адм.-наказващият орган на 29.05.2023г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Г. автомобил е с описани регистрационни номера- т.е. един от елементите на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с описанието 2 за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място, начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за самото нарушение.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да пререгистрира закупения автомобил.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран лек автомобил.
Наличието на досъдебно производство – образувано във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за дерегистрация.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.
Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.15 от ЗДвП гласи: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“. Т.е. тази дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват данни да уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно производство. При липса на уведомяване и дата, до която е следвало да се извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае за изтеклия законоустановен двумесечен срок и въпреки това е тръгнал да го управлява.
Отделно от това, установи се и се доказа по делото, че автомобилът дори не е собственост на жалбоподателя Г.. В АУАН и НП е описано, че управляваният автомобил е собственост на Г. Г. С. с ЕГН: **********. По делото обаче е представено заверено копие от договор за покупко-продажба на МПС, видно от който Г. Г. С. и В.М. С.а са продали въпросният автомобил на „Агротис 2010“ООД. Т.е. автомобилът е собственост на трето- юридическо лице, при което отново остава неизяснен въпросът- когато жалб.Г. е започнал да управлява този автомобил, как е могъл да разбере, че същият е с прекратена регистрация, след като автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, очевидно е имал и останалите изискуеми предпоставки, за да се движи по пътищата отворени за обществено ползване- а именно закупен винетен стикер и сключена задължителна застраховка- доколкото при извършената проверка не са установени подобни нарушения. И при положение, че липсва уведомяване на самия собственик за прекратяване на регистрацията на автомобила, то още по-малко може да се очаква управляващият несобственик да е запознат с това обстоятелство, което няма видими изражения по автомобила.
3
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели.
Наред с това е налице и друго съществено нарушение на процесуалния законразпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП- на основание на която е наложено административното наказание, предвижда наказване на: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.“. В случая обаче, управляваният от водача Г. автомобил, не е негова собственост, като не той се явява приобретател на това МПС. В тази връзка и не тежи върху него отговорността, предвидена в разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Наред с това, управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с поставени на определените за това места регистрационни табели. Т.е. налице е и разминаване между установено адм.нарушение и основание, въз основа на което се налага административното наказание- санкционната норма изцяло не съответства на установена фактическа обстановка и на нарушена материална норма.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 400 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя 4 от административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-0254-000304/12.05.2023г. на Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Г. Т. Г. с адрес *****************************, ЕГН **********, за това, че на 21.03.2023г. в 14:30 часа, в с.Бряст, Община Димитровград с посока на движение север- юг, управлява л.а.“Опел Астра“ с рег.№ Х 40-27 ВА, собственост на Г. Г. С. с ЕГН: **********, като при направената справка се установи: 1. МПС л.а.“Опел Астра“ с рег.№ Х 40-27 ВА не е пререгистриран в съответния срок от дата 26.10.2022г. и е с прекратена регистрация вр. чл.145, ал.2 от ЗДвП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба N Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР му се отнемат общо 10 точки - като незаконосъобразно.