Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 02.03.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 754/2024
Вид
Решение № 182
Подписан
02.03.2026
Състав
Иван Режев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 381, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 382, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 182

-, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – -, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноеМ.и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530100754 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците -, - и -, твърдят в исковата си молба, че на - г., в -, ответниците, като съизвършители, обиждали, псували, нападнали полицейски служители – ищците по делото, които били служители при -, и им причинили леки телесни повреди по чл. 130, ал. 2 НК, изразяващи се, при ищеца - - -, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, при ищеца - - -, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, и при ищеца - - -, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето. Деянието било извършено по хулигански подбуди и представлявало престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Вечерта на - г., ищците, като служители при сектор -, се намирали в - на служебното си място, когато се получил сигнал и били изпратени от дежурния на адрес дискотека - в центъра на -. При пристигането заварили ответниците - и - да викат и псуват по - екип, който според тях се бавел. Започнали да псуват - служители, нанесли удари по тях и отправяли закани за саморазправа към тях.

Продължили да обиждат и псуват, да ги дърпат и блъскат и в патрулната кола с цел да се освободят при превеждането им в сградата на -. След слизането от патрулната колата, в сградата на -, продължили да обиждат, да псуват, като 1 деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на власт – ищците, -, и тримата служители на -, които изпълнявали задължения по опазване на обществения ред. По случая било образувано досъдебно производство по описа на -, като ответниците били привлечени, като обвиняеми, за извършено престъпление срещу - -, - и - - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 и 2, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за нанесените леки телесни повреди, като деянието било извършено по хулигански подбуди. Същите били привлечени, като обвиняеми, и за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство № -/- г. по описа на - приключило с мнение за предаването им на съд и било изпратено в -, като след постъпването му, било постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство между защитникът на ответниците и наблюдаващият прокурор.

Споразумението било одобрено от РС - с протоколно определение от - г. на С. районен съд по нохд № - по описа за - г. На основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 10 НПК, за пострадалите, сега ищци, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, които се изразявали в болка и страдания, както и негативни психични изживявания. За тежестта и продължителността на болките и страданията от претърпените травми свидетелствал безспорно факта, че по надлежен ред безспорно било установено, че получените травми на ищците били причинили увреждания, квалифицирани като лека телесна повреда. Както ставало ясно от приложените към исковата молба медицински документи, причинените травми, освен че били болезнени, в значителна степен променяли работоспособността им за срок, който не можел да се приеме за кратък. От изложеното ставало ясно, че на ищците била причинена лека телесна повреда, която представлявала пряка и непосредствена последица от извършеното от ответниците престъпление спрямо личността и телесната неприкосновеност на ищците. Възстановяването им било съпроводено със страдание, дискомфорт и психическо неразположение в резултат на претърпяното. Стресът от претърпения побой, придружен съ-кани и обиди, дал своето отражение и до момента, и предизвикал неспокойство, притеснение и напрегнатост у ищците. Непозволеното увреждане било сложен юридически факт, елементи от който били деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, 2 като последната се предполагала до доказване на противното. Съгласно чл.

300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали било извършено, неговата противоправност и виновност на дееца. Според последователната практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, гражданският съд бил обвързан от задължителната сила на присъдата и относно вредата, когато била елемент от престъпния състав на деянието, подлежащ на доказване в наказателния процес, и на това основание бил длъжен да възприеме фактите, отразени в присъдата на наказателния съд.

Престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, било резултатно и увреждащо, тоест вредата, която се изразявала в увреждане, била съставомерна, с оглед на което и този юридически факт бил безспорно установен. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото, имало последиците на влязла в сила присъда. Поради това в случая били осъществени всички елементи на юридическия състав на чл. 45 ЗЗД, както с оглед на изложеното и в съответствие с установената съдебна практика, обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищците, се равнявало за всеки от тях на сумата от 5000 лева. Искането по същество е да се осъдят ответниците, да заплатят солидарно на всеки от ищците сумата от 5000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от всеки ищец болки, стрес и страдания вследствие на причинените им от ответниците с горепосоченото престъпление чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 и 2, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК – леки телесни повреди, и законна лихва върху тези суми от причиняване на уврежданията на - г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

Ответниците - и -, редовно призовани, не са подали отговор в срок, а в съдебните заседания не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по предявените искове. С молба от 12.02.2025 г. на пълномощника на ответника -, е предявен само отвод за местна неподсъдност на делото, който е оставен без разглеждане с постановеното по делото определение от 13.02.2025 г., поради предявяването му след изтичане на срока за отговор, а поправената молба от - г. на същия пълномощник на този ответник, с която иска възстановяване на срока за отговор, е оставена без разглеждане, като недопустима, с постановеното по делото определение от 25.03.2025 г., което е 3 потвърдено с определение от 05.06.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 371 по описа за 2025 г. на С. окръжен съд, поради подаването й след изтичане на срока по чл. 64, ал. 3, изр. 1 ГПК, а доказателствените искания в същата молба в останалата й част са отхвърлени, като нямащи значение за делото, с протоколно определение от 03.10.2025 г. по същото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

С одобреното на - г. споразумение за решаване на делото по приложеното нохд № - по описа за - г. на С. районен съд, ответникът - е признат за виновен в това, че: 1). на - г., в -, в съучастие с ответника -, като съизвършители, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, пред дискотека -, в центъра на град -, като викали, псували екип, които според тях се бавели, обиждали, псували - служители, нанесли удари и отправяли закани за саморазправа към - служители, продължили да обиждат и псуват, да се дърпат и блъскат с цел да се освободят в патрулната кола при привеждането им в сградата на -, както и в сградата на -, продължили да обиждат, да псуват, заплюли в лицето -, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт - - -, -, - и - - четиримата служители на - при - -, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 20 ал. 2 НК, във вр. с чл. 54 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години; 2). на - г. в -, в съучастие с ответника -, като съизвършители, е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, в случая три, всички в качеството на полицейски орган, служители на - при - - -, при изпълнение на службата им, а именно: - на ищеца - - служител на - при - -, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядния по горните крайници, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето; - на ищеца - - служител на - при - - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, изразяваща се -, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето; - на ищеца - - служител на при - - -, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, изразяваща се -, 4 довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, като деянието е извършено и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал.

2, т. 4, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 и 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, във вр. с чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години; 3). на - г. в -, в сградата на - - -, в съучастие с ответника -, като съизвършители, е унищожил и повредил противозаконно чужди движими вещи - счупване на стъкло и деформации по алуминиева входна врата на фоайето на - етаж в сградата на - - -, на стойност 37,42 лева и деформации по метална врата на - помещение -, намиращо се на - етаж, сградата на - - -, собственост на -, на стойност 32,16 лева, обща стойност на нанесената щета 69,58 лева, поради което и на основание чл.216, ал. 1, вр. чл.20 ал.2 НК, във вр. с чл. 54 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години;, като на основание чл. 381, ал. 8 НПК, вр. чл. 23, ал. 1 НК, на този ответник е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението което е отложено на основание чл. 66, ал.

1 НК с изпитателен срок в размер на три години (л. 11-19).

Със същото одобреното на - г. споразумение за решаване на делото по приложеното нохд № - по описа за - г. на С. районен съд, и ответникът - е признат за виновен в това, че: 1). на - г. в -, в съучастие с ответника -, като съизвършители, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място, пред дискотека -, в центъра на град -, като викали, псували екип, които според тях се бавели, обиждали, псували - служители, нанесли удари и отправяли закани за саморазправа към - служители, продължили да обиждат и псуват, да се дърпат и блъскат с цел да се освободят в патрулната кола при привеждането им в сградата на -, както и в сградата на -, продължили да обиждат, да псуват, заплюли в лицето -, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт - - -, -, - и - - четиримата служители на - при - -, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, във вр. с чл. 54 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е постановено да изтърпи при първоначален „общ“ режим; 2). на - г. в -, в 5 съучастие с ответника -, като съизвършители, е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, в случая три, всички в качеството на полицейски орган, служители на - при - - -, при изпълнение на службата им, а именно: - на ищецът - - служител на - при - - -, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядния по горните крайници, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето; - на ищецът - - служител на - при - - - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, изразяваща се -, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето; - на ищецът - - служител на - при - - -, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, изразяваща се -, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, като деянието е извършено и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл.