Решение № 8 от 26.01.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря МАРИНА Д. Д. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500486 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „УНИВЕРСИТЕТСКА

МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС“ АД с ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор Б. Г. М., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„С. С.“ №*, със съдебен адрес гр. С., ул.„Б. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.* - адвокат В.К., срещу решение № 271/26.07.2021 год. по гр.д.№ 89/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите с които е осъдена „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-БУРГАС“ АД с ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор Б. Г. М., със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.„С. С.“ №., със съдебен адрес гр.С., ул.„Б. К.“ № *, вх. *, ет.*, ап.* адвокат В.К., да заплати:

- на Е. К. Д. с ЕГН **********, от гр.Б., ж.к.“М.“, бл.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.Б., ул.„П.“ № *, партер, офис * - адвокат С.К., следните обезщетения за вреди от смъртта на съпругата му П. И. Д., настъпила на 03.02.2008 год. в „МБАЛ-Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от 1 лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности: 10 000 лв.-за неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания и 500 лв. - за имуществени вреди, състоящи се в разходи за погребение, ведно със законните лихви върху тези суми за периода от 14.01.2010 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 321,70 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

-на Е. Е. Д. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Е. К. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Б., ж.к.“М.“, бл.*, ет.*, ап.*; със съдебен адрес гр.Б., ул.„П.“ № *, партер, офис * - адвокат С.К., сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания, от смъртта на майка и П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ - Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.01.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1562,50 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

-на И. Н. И. с ЕГН ********** и И. Г. И. с ЕГН **********, двамата от гр.Б., ж.к.„Б.и“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.Б., ул.„П.“ № *, партер, офис * - адвокат С.К., следните обезщетения за вреди от смъртта на дъщеря им П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ-Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности: по 50 000 лв. за всеки от тях - за неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, и по 500 лв. за всеки от тях - за имуществени вреди, състоящи се в разходи за погребение, ведно със законните лихви върху тези суми за периода от 14.01.2010 г. до окончателното им изплащане, както и по 1547,18 лв. на всеки от тях за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

Решението е постановено при участието на следните трети лицапомагачи на ответника: „УМБАЛ-Бургас“ АД: А. Г. М. с ЕГН **********, адрес гр. Б., кв.С., ул.„Ч.“ № *, със съдебен адрес гр.Б., ул.“Г. С. Р.“ № * адвокат С.К., С. П. П.-Д. с ЕГН **********, адрес гр.Б., ул.„М.“ № *, със съдебен адрес гр.С., ул.„Б.“ № *, ет.*, офис * - адвокат В.Т., Н. С. Д. с ЕГН **********, адрес гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.*, ет.*, ап.* и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *, със 2 седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.„В.“, ул.„С.“ №*, ет.*, представлявано заедно от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д..

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно като незаконосъобразно-постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Оспорена е активната материална легитимация на ищците за получаване на обезщетение. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил всички възражения направени от ответника, поради което решението е необосновано. Посочено е, че преди да постанови въззивното решение втората инстанция следва да отстрани пропуските на първата инстанция като анализира всички доказателства по делото и обсъди всички възражения на ответника. Твърди се, че не са обсъдени възраженията на ответника за приложимите разпоредби на международното право в светлината на задължителната практика на СЕС-Л., обективирана в решенията на СЕС по конкретно сочените дела. Твърди се, че насочването на имуществени претенции спрямо невиновното юридическо лице, каквото е въззивника по делото, при доказано виновно поведение на физически лица санкционирани с наказателна отговорност, е явна злоупотреба с право с цел получаване на лесна морална облага за сметка на виновните, а това е непропорционално и недопустимо засягане на правната сфера на невиновния субект. Твърди се, че съдът е игнорирал приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и сочените от експертите причини за смъртта на П. Д.. Оспорени са твърденията на ищците за извършени действия от лекари в болницата в разрез с добрата медицинска практика, направени са заключения въз основа на експертизата, като се твърди, че до неблагоприятния резултат би се стигнало независимо от действията или бездействията на лекарите. Твърди се, че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. Д., тъй като настъпването на вредоносния резултат се дължи на противоправното виновно поведение на пациентката, което е затруднило своевременното установяване на инфекцията предизвикала смъртта. Твърди се, че исковете са недоказани и по размер.

Оспорени са изводите на окръжния съд за липсата на съпричиняване от страна на П. Д., като се сочи, че от събраните по делото доказателства се установява отказа на Д. от гинекологичен преглед и вземане на микробиологично изследване на влагалищен секрет по време на следеното на бременността, и неизпълнение на задължението за предоставяне на личния 3 лекар на епикризата след раждането, за изпълнение на препоръките за амбулаторно проследяване състоянието на пациентката и при нужда консултация със съответен специалист. Твърди се, че показанията на свидетелите С. и И. са кредитирани формално и без анализ от окръжния съд.

Извършено е позоваване на доказателства събрани в наказателното производство. Твърди се, че размерът на присъдените обезщетения е твърде завишен и не отговаря на принципите на справедливостта. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно отхвърляне на предявените искове, евентуално се иска намаляване на размерите на присъдените обезщетения. Заявена е претенция за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от Е. К. Д., Е. Е. Д., И. Н. И. и И. Г.

И., чрез процесуален представител адв.С.К., в който се твърди, че жалбата е неоснователна и е плод на превратно тълкуване на фактите по делото от ответника. Изложени са подробни съображения относно противоправно поведение на лекарите от болницата, в резултат на което се е стигнало да фаталния за пациента край. Сочи се, че съгласно практиката на ВКС размерът на присъдените обезщетения не е прекомерен, а твърденията на противната страна за наличие на съпричиняване от страна на П. Д. и нейните близки е несъстоятелно, като в този смисъл мотивите на БОС са правилни и обосновани. Посочено е, че заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза не следва да се зачита безрезервно от съда. Сочи се, че поради необективността на експертизата пред първата инстанция ищците са поискали повторна експертиза, но тя не е била допусната от съда. Тъй като са оспорени обстоятелства по приетата експертиза на база на които във въззивната жалба се твърди съпричиняване, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК е направено искане да се допусне повторна съдебно-медицинска експертиза по същите въпроси.

Третите лица-помагачи на ответника по делото, А. Г. М. чрез процесуален представител адв.С.К. и С. П. П., чрез процесуален представител адв.В.Т. са депозирали писмени отговори, в които са изложили становища за основателност на въззивната жалба подадена от подпомаганата от тях страна. Заявено е споделяне на доводите и исканията по въззивната жалба, като някои от тези доводи са преповторени. В становището на С.П. се сочат и допълнителни съображения за неправилност на решението в обжалваната 4 част, по които настоящият съд не е обвързан за произнасяне, тъй като въззивна жалба от това трето лице не е подадена /чл.269 от ГПК/. Направено е искане за уважаване на въззивната жалба с произтичащите от това последици.

Третото лице М. е поискало присъждане на съдебни разноски.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано от ищците по предявените искове и е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на въззиваемите за събиране на нови доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд, въззивникът и третото лице – помагач П.-Д., чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища, правят искане за уважаване на въззивната жалба депозирана от ответника по иска.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Решението в обжалваните осъдителни части е постановено по предявените искове от Е. К. Д., ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на малолетната Е. Е. Д., ЕГН **********, И. Н. И., ЕГН ********** и И. Г. И., ЕГН **********, против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД с ЕИК * гр.Б., за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на П. И. Д.– съпруга на първия ищец, майка на втората ищца и дъщеря на последните двама ищци, починала на 03.02.2008 год., която твърдят, че е причинена виновно от лекари в ответната болница, в следните заявени с исковата молба размери: на Е. Е. Д. - 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на всеки от ищците Е. К. Д., И. Н. И. и на И. Г. И. – сумата от по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и от по 1000 лв. - за имуществени вреди, представляващи обичайни разходи за погребение и изграждане на паметник,ведно със законната лихва върху всяка от претенциите, считано от 14.01.2010 год. до окончателното изплащане /съгласно изменение на претенцията за лихва в о.з. на 10.09.2020г./. Тъй като въззивна жалба е подадена само от ответника по иска, въззивният съд е сезиран за 5 произнасяне до размерите на исковите претенции, до които те са уважени с решението в обжалваните части.

Ищците твърдят, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, тъй като в пряка причинноследствена връзка с подробно описани в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на медицински специалисти-лекари, на които ответникът е възложил изпълнение на медицински дейности, е причинена смъртта на тяхната родственица П. И. Д. поч. на 03.02.2008 год. Твърдят, че в резултат на нейната смърт са претърпели и продължават да търпят значителни психически и емоционални вреди изразяващи се в стрес, душевна мъка и страдания, неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на любим човек, от лишаването от нейната опора и помощ в живота. Твърдят и претърпени имуществени вреди, представляващи направените обичайни разходи за погребение и изграждане на паметник. Поддържат предявените искове, ангажират доказателства, правят искане за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът е оспорил предявените искове. От наведените пред първоинстанционния съд възражения, пред настоящия съд се поддържат възраженията за недоказаност на иска поради неустановена материалноправна легитимация на ищците, твърденията, че смъртта на родственицата на ищците е настъпила поради низ от неблагополучия с активното съдействие на пациента и на неговите близки, а не в резултат на оперативните действия на лекарите на 02.08.2008 год. Сочи се, че към момента на оперативната интервенция на 02.08.2008 год. сепсисът е бил вече с разгърната максимално клинична и морфологична картина и смъртта закономерно е цяла да настъпи, независимо от действията или бездействията на лекарите. Поддържа се възражението за значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. Д. поради отказ от гинекологичен преглед, несподеляне на значима информация с лекарите, лечение и при други лекари, което е затруднило своевременното установяване на инфекцията.