Решение № 31 от 22.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Дупница, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова в присъствието на прокурора М. Ем. А. като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510103086 по описа за 2025 година

Г. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал1, т.2 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 07.09.2024г., около 21:00ч. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, в гр. ***, Централна градска част, където бил спрян за извършена проверка от служители на РУ-Дупница с техническо средство „Алкотест дрегер” като пробата била отрицателна. След това бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Друг Тест“ ARНJ 0059, което отчело употреба на наркотично вещество - кокаин. В тази връзка му бил издаден Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 098748/07.09.2024г., както и му бил издаден талон за медицинско изследване - даване на кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества. След приключване на проверката ищецът се е явил във ФСМП-гр. Дупница, където, в присъствието на служителите на РУ – Дупница, дал кръв за изследване. Ищецът никога не е употребявал наркотични вещества, поради което бил и изключително изненадан от извършеното на място изпробване.

Било образувано досъдебно производство вх. № 3563/2024г. по описа на РП-гр.

Кюстендил ДП № 490/2024г. по описа на РУ на МВР - гр.Дупница, за извършено престъпление по чл. 343 „б“, ал.3 от НК. На основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с ДП № 490/2024г., била издадена от Е.В.Г.-полицай в Участък гр. *** при РУ-Дупница, Заповед за задържане на лице № 348зз-139/07.09.2024г., по силата на която ищецът бил задържан за 24 часа, считано от 21:20ч. на 07.09.2024г. При задържането му е бил съставен и 1

Протокол за личен обиск на лице, от който е видно че у лицето не са установени вещи и предмети. На същата дата е съставен и Протокол за доброволно предаване, с който са били иззети от ищеца гореописания лек автомобил и два броя контактни ключове.

В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена химическа експертиза на ЦЕКИ към НИК - гр. София на кръвната проба, иззета от ищеца.

Видно от заключението на същата, в пробата на лицето не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид изложеното прокурорът е намерил че ДП № 490/2024г. по описа на РУ на МВР - гр. Дупница следва да се прекрати а веществените доказателства по делото – лек автомобил „***“ и 2 / два/ броя контактен ключ, както и Свидетелство за регистрация на МПС / част I, собственост на Г. В. А., да му бъдат върнати.

Описаната фактическа обстановка нанесла много морални щети на ищеца, както и много затруднения в начина му на живот. Същият претърпял и значителни имуществени вреди, тъй като от две години работи в Кралство Великобритания, но за да извършва ефективно своята работа му е необходимо свидетелство за управление на МПС. Това от своя страна му е създало значителни затруднения да издържа както себе си, така и семейството си. През период от близо една година той не е могъл да използва личния си автомобил, тъй като свидетелството му за управление на МПС както и самото МПС са му били отнети.

Също така, за да се придвижи до друг град, използвал такси, което му струвало значителни разходи. Освен това през месец април 2025 г. е трябвало да замине отново за Великобритания, но поради факта, че не са му върнати иззетите МПС, ключове и свидетелство за управление, не заминал. Заради воденото срещу него досъдебно производство и отнетата шофьорска книжка работодателите отказвали да го вземат на работа, наложило се е да работи по строителни обекти в гр.София без трудов договор. За целия период е претърпял значителни разходи.

Също така ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, унижение, тревожност и опетняване на доброто му име в обществото в малкия град, в който живее. Неколкократно е бил принуден да дава обяснения на близки и познати относно „обвинението“ срещу него. Трябвало да отговаря на доста въпроси и да опровергава слухове по негов адрес за да запази доброто име на семейството си.

Задържането му и последвалите слухове са поставили ищеца в изолация и психически дискомфорт, тъй като той никога не е употребявал наркотични вещества и за него това обвинение е било дълбоко унизително и морално опустошително.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сума от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на задържането му-07.09.2024г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Прокурор при 2

РП-Кюстендил, ТО-Дупница, с който се изразява становище неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и че от образуване на досъдебното производство до неговото прекратяване е претърпял негативна промяна в личния си живот. Ищецът не е привличан като обвиняем и досъдебното производство не е водено срещу него. Оспорват се изложените твърдения в исковата молба за възникнали лични проблеми и злепоставяне в обществото по причина воденото досъдебно производство. Оспорва се предявения иск и по размер, по съображения, че претендирания от ищеца размер на обезщетение противоречи на принципа на справедливостта, изразен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се правни съображения в тази насока.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по Досъдебно производство вх.№ 3563/2024г. по описа на Районна прокуратура-Кюстендил, ТО-гр.Дупница; ДП № 490/24г. по описа на РУ на МВРДупница, същото е започнато на 07.09.2024г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, след като било установено, че на същата дата, около 21:00ч., ищецът Г. А. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, в гр. ***, Централна градска част, където бил спрян за извършена проверка от служители на РУ-Дупница с техническо средство „Алкотест дрегер” като пробата била отрицателна. След това ищецът бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Друг Тест“ ARНJ 0059, което отчело употреба на наркотично вещество - кокаин. В тази връзка му бил издаден Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 098748/07.09.2024г., както и му бил издаден талон за медицинско изследване - даване на кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества. След приключване на проверката ищецът се е явил във ФСМП-гр. Дупница, където, в присъствието на служителите на РУ – Дупница, дал кръв за изследване.

На основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с ДП № 490/2024г., била издадена от Е.В.Г.-полицай в Участък гр. *** при РУ-Дупница, Заповед за задържане на лице № 348зз139/07.09.2024г., по силата на която ищецът бил задържан за 24 часа, считано от 21:20ч. на 07.09.2024г. При задържането му е бил съставен и Протокол за личен обиск на лице, от който е видно че у лицето не са установени вещи и предмети. На същата дата е съставен и Протокол за доброволно предаване, с който са били иззети от ищеца гореописания лек автомобил и два броя контактни ключове.

В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена химическа експертиза на ЦЕКИ към НИК - гр. София на кръвната проба, иззета от ищеца.

Видно от заключението на същата, в пробата на лицето не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид изложеното прокурорът е намерил че ДП № 490/2024г. по описа на РУ на МВР - гр. Дупница следва да се прекрати а веществените доказателства по делото – лек автомобил „***“ и 2 / два/ броя контактен ключ, както и Свидетелство за регистрация на МПС / част I, собственост на Г. В. А., да му бъдат върнати.

По делото са събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.Т.В и 3

Б.Х.П, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите дават показания, че обстоятелствата около задържането на ищеца и отнемането на СУМПС му се отразили много зле, както в емоционален и социален план, така и върху работата му. Той се занимава с довършителни строителномонтажни работи, като работи предимно в гр. София. Отнемането на СУМПС го лишило от възможността да пътува до работа. В емоционален план ищецът станал по-затворен и избягвал социални контакти, на моменти бил нестабилен и изнервен. В населеното място, в което живее, се коментирал случая, което се отразило негативно на семейството на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП.

Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл. 207, ал. 1 НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК, или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо производство по чл.

356, ал. 3 НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 НПК; при образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл.

212, ал. 1 НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. Когато ДП в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му в постановлението/ и то е разпитано като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване 4 срещу него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ / Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о., в този смисъл е и практиката на ВКС по гр. д. № 527/2015 г. IV ГО, по гр. д. № 1215/2011 г. III ГО, по гр. д. № 6047/2013 г. IV ГО, по гр. д. № 892/2015 г. IV ГО и др./.