Решение № 67 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пазарджик, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500685 по описа за 2025 година

С решение № 735 постановено на 17.06.2025г. по гр.дело № 969 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г., по реда на чл. 422 от ГПК е прието за установено, че А. К. Б. с ЕГН ********** от гр.

*****, дължи на ищеца "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление на дейността : София, общ.Красно село, представлявано от А. А. –изп.директор и И. Е.председател на УС, сумите по заповед за изпълнение №

1072/19.06.2023 г., издадена по ч.гр.д.2216/2023 г. по описа на ПРС, както следва: 2 184,84 лева представляваща главница за периода 05.2019 г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 285,91 лева представляваща лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.02.2023 г., 49,74 лева представляваща главница за дялово разпределение за периода от 1.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 9,62 лева , 1 представляваща лихва за период от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г.

Решението е постановено при участието на "Далсия" ООД - гр.

София, ЕИК 041029500, като подпомагаща страна на страната на ищеца. Присъдени са съдебни разноски.

Решението се обжалва от А. Б. - ответник в първоинстанционното производство, чрез особения си представител адв. Н. М. с твърдения, че е неправилно. Въззивницата твърди,че липсва идентитет между адреса на имота, описан в исковата молба и адреса на имота, описан в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и в приложените по делото доказателства. Твърди, че не се установило по несъмнен начин уредите за измерване на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция в сградата да са изправни и по-конкретно,дали са изправни в периода от месец декември 2017г. до месец януари 2020г. На следващо място ,въззивницита твърди, че не са доказани дължимите суми, какви суми се дължат, на какво основание, за какво и пр. Твърди,че вземанията са погасени по давност, както и че претенциите за лихва са неоснователни, тъй като липсва отправена покана за заплащането им.

Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявените искове като неоснователни да се отхвърлят от въззивната инстанция.

В срок с отговора на въззивната жалба, въззиваемата странаищец в първоинстанционното производство излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Въззивницата е собственик на недвижим имот,: апартамент №3, находящ се в гр.*****, разположен на втори жилищен етаж.

От заключението на вещо лице инж. Валентин Стоянов по допусната съдебно- техническа експертиза, се установява, че 2

„Топлофикация София“ЕАД е съставило протоколи за демонтаж и монтаж на топломери на абонатната станция и свидетелства за проверки на тези топломери, а „Далсия“ООД е предоставило данни за дяловото разпределение на топлинната енергия и изравнителните сметки за въззивницата като клиент на топлинна енергия и за имота апартамент №3, находящ се в гр.*****, ***.

Вещото лице е посочило,че на 18.12.2017г в абонатната станция е монтиран топломер, който на 29.01.2020г. е демонтиран и е монтиран друг, със срок на годност до м. 12 .2021г.

По делото липсват доказателства, че монтирания топломер на 18.12.2017г. е неизправен, и в този смисъл възражението на въззивницата във въззивната жалба е изцяло несъстоятелно.

Обстоятелството, че вещото лице не посочва годността на този топломер, демонтиран през 29.01.2020г. не обосновава извод, че същия е неизправен. Надлежни доказателства за това твърдение, не се ангажират в процеса, поради което настоящият съдебен състав го приема за неоснователно.

Преценявайки предоставените данни, вещото лице е посочило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на въззивницата е извършвано от третото лице –помагач в процеса „ Далсия“ООД в съответствие с Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, като са изготвяни и няколко изравнителни сметки за клиент А. Б..

Вещото лице посочва,че количествата топлинна енергия за технологични разходи ежемесечно са отчислявани за сметка на „ Топлофикация София“ ЕАД и са приспадани от количествата топлинна енергия отчетени от общия топломер, монтиран на абонатната станция. Количествата топлинна енергия ,определени за имота на въззивницата са остойностявани в съответствие с одобрените цени на топлинна енергия от КЕВР.

Вещото лице посочва,че дължимите суми за топлинна енергия, потребена от въззивницата за собствения й имот, за процесния период 3 е на обща стойност 2 189,06 лева.

Съгласно параграф 1, т.42 и т.2а от ДР на Закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 година, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената, във връзка с чл. 155 ЗЕ физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с §190 „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

От обсъдения нотариален акт по несъмнен начин се установява, че въззивницата е собственик на апартамент №3, находящ се в гр.*****, ***- и като собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 и т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ на топлинна енергия, доставена до собствения й имот, абонатен номер 458083.

Чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 година, ДВ, бр.107/2003, предвижда, че отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По делото липсват данни въззивницата да е направила възражение по чл. 150 ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че приетите от „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 година и ОУ за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР публикувани във вестник „24 часа“ в сила от 14.03.2014, имат обвързваща сила за въззивницата.

4

Няма спор между страните, че сградата в която се намира процесният имот е топлоснабдена, при налична техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.112г ЗЕЕЕ и чл.139, ал.1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана в чл. 139 -148 ЗЕ. Изцяло несъстоятелни са твърденията във въззивната жалба за липса на идентитет на имота на въззивницата. Във всички съдебни производства е описан имот: апартамент №3, находящ се в гр.*****, ***. Обстоятелството ,че не е посочен вход не влияе върху индивидуализацията на имота, още повече, че в конкретният казус от значение е абонатния номер на имота. От ангажираните извлечения от сметки за абонат с № 458083, както и от заключението на вещото лице се установява, че няма информация за извършени от въззивницата плащания за процесния период, и общия размер на задължението е сумата от 2 189,06 лева.С оглед безспорния факт, че процесният имот, находящ се на адреса в гр.**** е топлоснабден, а негов собственик е въззивницата, следва да се приеме, че тя е легитимира да отговаря за заплащането на потребената, но неплатена топлинна енергия за този обект. По делото не са направени надлежни възражения, че през релевантния период от време имотът е бил ползван от трето лице, което отговаря на дефиницията на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ за потребител.

На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите на районния съд и препраща към тях.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски във въззивното производство в размер на 102 евро - представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Окръжен съд Пазарджик РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 735 постановено на 17.06.2025г. по гр.дело № 969 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.

ОСЪЖДА А. К. Б. с ЕГН ********** от гр. *****, да заплати на "Топлофикация София" ЕАД с ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление на дейността :. София,общ.Красно село, представлявано от А. А. –изп.директор и И. Е.- председател на УС, сумата в размер на 102 /сто и две/ евро – представляваща възнаграждение на юрисконсулт.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6