Решение № 606 от 15.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Велико Търново, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20214100500967 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 853 от 15.07.2021 година, постановено по гр. д. № 2932/2020 година РС – Велико Търново е прието за установено, по иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че ответникът А. Г. А. дължи на „А. С. В.“ ЕАД сумата от 24364,82 лв., на основание договор за потребителски кредит с № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД№ 2024/2020 година по описа на ВТРС. Със същото решение искат по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК спрямо ответницата К. Г. А.а е отхвърлен, с който се претендира да бъде установено, че ответницата дължи солидарно с А. горепосочената сума пари. Със същото решение ответникът А. е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1324,60 лв. и в двете производства – исково и заповедно.

Против решението, с което искът е уважен, е подадена въззивна жалба от ответника А. Г. А. чрез пълномощник адв. Ж. Д.. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост и нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Съображенията за това били: неправилен извод на съда за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ищецът не е направил волеизявление в тази насока до длъжника. Ответникът не е уведомен за цесията и същата нямала действие спрямо него.

Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата 1 инстанция в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

От ищеца „А. С. В.“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт Ц. П. е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Постановеното решение било правилно и обосновано. Съдът въз основа на установената фактическа обстановка достигнал до правни изводи и правилно е приложил материалния закон, включително и по отношение оспореното действие на цесията. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част потвърдено.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства, не се сочат нови доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовна и процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледаи по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от „А. С. В.“ ЕАД ЕИК ***, гр. С. против ответниците А. Г. А. и К. Г. А.а установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.

86 ЗЗД., чрез който се иска да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против двамата ответници като солидарни длъжници, за което е издадена заповед за изпълнение № *** от 28.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2024/2020 год. по описа на Районен съд – Велико Търново, което е както следва: за сумата от 24364,82 лв. - частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № ***, представляваща главница по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2021г. до 14.01.2025г., по отношение на които на основание чл. 13, ал.2, б. „а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 22.10.2019г., ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че вземането се основава на договор за потребителски кредит № *** от 06.02.2015г., сключен между „У.К.К.Ф.“ ЕАД 2 и ответника А. Г. А. като кредитополучател, по силата на който ответникът е получила паричен заем в размер на 50000лв. Постигнато било съгласие между страните по договора таксата за разглеждане на кредита в размер на 1500 лева също да бъде част от главницата.

Уговорено било кредитът да се връща на 120 месечни равни вноски, в която се включва и съответната начислена лихва. Постигнато било съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, по която договорената застрахователна премия била в размер на 2560,801 лв., която била разделена на 120 броя месечни вноски, прибавена към месечната погасителна вноска по договора за кредит. Договорената възнаградителна лихва за срока на договора била в размер на 35294,18 лв. Месечната погасителна вноска била в размер на 744,62 лв. с падеж на първата вноска на 14.02.2015 г. и крайна дата – 14.01.2025г.

За обезпечаване на вземанията на кредитодателя бил сключен договор за поръчителство с К.

Г. А.а. На 22.04.2019 г. между „У.К.К.Ф.“ ЕАД и ищеца по делото бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне от 02.11.2018г., по силата на който вземането на кредитодателя срещу ответниците било прехвърлено, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно договора ищецът бил упълномощен да изпрати уведомление от името на кредитодателя до длъжника. Това било сторено, като били изпратени две отделни писма, адреси до всеки от ответниците. Същите били получени от ответника А. на 22.10.2019г. Твърди се също така, че на основание чл.п 13, ал.2, б. „а“ от ОУ към договора за кредит, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за заплащане на месечните вноски. Това обстоятелство било съобщено на ответниците ведно със съобщението за извършената цесия. Твърди се, че неплатената главница била в размер на 24364,82 лв., равняваща се на 41 броя неплатени погасителни вноски за периода от 14.09.2021г. до 14.01.2025г., обявени за предсрочно изискуеми. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и му била издадена заповед за изпълнение по ЧГрД № 2024/2020г. по описа на ВТРС против ответниците, които са задължени солидарно да я заплатят на кредитора. Против този заповед било подадено възражение от длъжниците/ответниците/. Отправено е искане към съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че това вземане на ищеца против ответниците съществува, като е направено и второ искане в условията на евентуалност за осъждането им да заплатят на ищеца горепосочената сума пари.

Ответниците А. Г. А. и К. Г. А.а чрез пълномощник адв. Ж. Д., са подали писмен отговор, чрез който оспорват основателността на иска. Оспорват твърдението на ищеца да са били уведомени за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане. Не са били получили уведомленията за това. Освен уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост, трябвало в уведомлението да се съдържала достатъчно информация за индивидуализиране на вземането. Ответницата К. А.а навежда и възражение за недължимост на процесната сума в качеството й на поръчител, тъй като ищецът не е предявил иска си в шест месечен срок от падежа на вземането съгласно чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Претендират отхвърляне на иска.

3

При тези твърдения искът правилно е квалифициран като такъв по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Първоинстанционният съд у уважил предявеният иск против ответника А. и е отхвърли същия против ответницата К. А.а.

Предмет на въззивна проверка е само решението в частта му, с която искът е уважен спрямо ответника А. Г. А. в качеството му на кредитополучател, като в жалбата се поддържат същите възражения по отношение неоснователността на иска, като са наведени оплаквания, че първоинстанционния съд не е приложил правилно материалния закон.

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно сключването на договора за кредит между „У.К.К.Ф.“ ЕАД и ответника А. А., неговия предмет, правата и задълженията на страните, уговореният размер на кредита, срокът на действие на договора, начина на погасяване на главница и лихва, размерът на месечните погасителни вноски, падежите на всяка една от тях, не се оспорват от ответника – жалбоподателя във въззивното производство. По тези причини настоящата инстанция не намира за нужно да я възпроизвежда и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Кредитодателят е изпълнил своето задължение и чрез четири банкови превода от 06.02.2015г. и чрез рефинансиране на друг кредит на А. А. е изпълнила задължението да предостави паричната сума от 50 000 лв. като кредит срещу определена лихва, и поето от ответинка задължение да я върне на 120 погасителни вноски с първи падеж 14.02.215г. и краен падеж 14.01.2025г. Безспорно се установява също така, че последната погасена месечна вноска по договора за кредит е тази с падеж на 14.08.2018г., като плащането е извършено на 13.09.2018г. Според съдебно-счетоводната експертиза непогасената главница по договора за кредит по 42 погасителни вноски за периода 14.08.2021г.-14.01.2025г. е в размер на 24842,31лв. И тези обстоятелства не са оспорени от ответника.

Спорни в случая, с оглед наведените във въззивната жалба възражения, се явяват обстоятелствата относно връчването на уведомлението до ответника/възивника/ за сключения между ищеца по делото и третото лице – кредитодател договор за прехвърляне на вземане/цесия/, както и надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, на което основание се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума пари. Договорът за цесия е сключен между ищеца и „У.К.К.Ф.“ ЕАД на 22.04.2019 година и това обстоятелство не се спори. Оспорва се, че цесията е породила действие спрямо длъжника, поради това щото последният не бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Анализът на събраните по делото доказателства водят до извод на неоснователност на това възражение. До А. А. е било изпратено писмо УПЦ/УПИ-СУКФ/*** от 19.09.2019г., което е било връчено лично на него на 22.10.2019 година.

Уведомлението е изпратено от цесионера /ищецът/, който е надлежно упълномощен да извърши това действие. Ведно с това уведомление е инкорпорирано и писмено изявление до длъжника, с което е уведомен, че поради просрочие и неплащане на погасителни вноски по договор за кредит № ***/14.02.2015г., сключен с „У.К.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който чрез 4 горепосочената цесия са прехвърлени на ищеца, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на това уведомление. Установява се, че датата на получаване е 22.10.2019г. и от тази дата настъпва предсрочната изискуемост на вземането.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на ищеца - вземането му за 24634,82 лв. – частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ***, представляваща главница по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за период от 14.09.2021 г. до 14.01.2025г., за които ищецът твърди, че на основание чл. 13, ал.2, б. „а“ от Общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 22.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.