Решение № 496 от 18.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно административно наказателно дело № 20221100602213 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 12.04.2022г., постановено по НАХД № 9548/2021г., СРС, НО, 129 състав, е признал обвиняемия М. Н. З. за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2020г., около 11:45 часа, в гр. София, на ул. „Ангел Каралийчев“, пред № 29 и в непосредствена близост до магазин „Витоша“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и с крака в областта на тялото на Х.Х.Х., му причинил лека телесна повреда , изразяваща се в охлузвания в окосмената челна област на главата срединно, в дясната челна област и по кожата в дясната слепоочна област, кръвонасядания в дясната слепоочна област, по горния клепач на дясното око във външната трета и външния очен ъгъл, по предната повърхност на гръдния кош в дясно, в средната трета, на нивото на средната ключична линия, по дясната странична повърхност на гръдния кош, в средната трета, на нивото между предна и задна подмишнични линии и по кожата на десния лакът, както и охлузвания на десния и на левия лакът, на лявото коляно в горно-външния и долно - външния квадранти, с оток и охлузвания в горно-външния и горно - вътрешния квадранти на 1 дясното коляно, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико - биологичния признак БОЛКА И СТРАДАНИЕ, като деянието е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - на ул.“Ангел Каралийчев“ и в непосредствена близост до магазин, в присъствието на други граждани, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Х.Х.Х., без наличието на лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, които закрилят добрите нрави и без да зачита личната неприкосновеност и достойнство - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 (две хиляда) лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият М. Н. З. е бил осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 146.40 лева, представляваща направени разноски за експертиза в хода на досъдебното производство.

Срещу това решение е подадена жалба, ведно с допълнение към нея, от защитника на обвиняемия М. Н. З. - адв. К., в които се изразява недоволство от атакуваното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен. В допълнението към въззивната жалба се прави анализ на събраните доказателства, изразява се несъгласие с мотивите на първата инстанция относно приетата фактическа обстановка и оценката на доказателствата, изтъкват се противоречията в събрания доказателствен материал. Сочи се, че не е налице хулигански мотив, тъй като спречкването между лицата е било предхождано от разменени реплики между тях и вече е имало формирано неприязнено отношение.

Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото на районния съд за разглеждането му от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушени, алтернативно се претендира намаляване на размера на административното наказание „глоба“, наложено на обвиняемия.

С депозираната въззивна жалба не се правят доказателствени искания към съда.

В разпоредително заседание на 10.06.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е 2 от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, доказателствата са еднопосочни и непротиворечиви, като в пълнота установяват извършеното от обвиняемия престъпление, за което му е повдигнато обвинение.

Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Упълномощеният защитник на обвиняемия М.З. – адв. К. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че събраната в хода на процеса доказателствена маса се явява недостатъчна такава за установяване с категоричност факта на извършване на престъплението. Излага становище относно необходимите предпоставки, които следва да бъдат налице за осъществен състав по чл.131, ал.1, т.12 НК, а именно хулиганските подбуди у обвиняемия, които в конкретният случай не са налице. Моли съда да се произнесе с решение, с което да оправдае изцяло подзащитния , както и въззивната инстанция да вземе предвид и останалите алтернативни искания, направени във въззивната жалба.

Обвиняемият М. Н. З., редовно уведомен, не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане, както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като провери на осн. чл.313 НПК правилността на решението, намира въззивната жалба и допълнението към нея за допустими, доколкото са предявени от надлежна страна с право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Софийски районен съд е съгласно правилата, установени в глава XXVIII НПК – чл.375 и сл. От НПК. Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, 3 имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Същият изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество, а именно факта на извършване на деянието, неговото авторство, механизма на осъществяването му. Доказателствата по делото, проверени и приобщени от съда по реда на НПК, не са тълкувани превратно или изопачено.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка, споделена и от въззивния съд:

Обвиняемият М. Н. З. е роден на 20.05.1989 г. в гр. София, българин е, български гражданин, женен е, с висше образование, неосъждан /реабилитиран по право/, по негови данни работи като технически сътрудник в „К.**“ ЕООД, с адрес: гр. София, ****, с ЕГН: **********.

На 28.06.2020г., около 11:45ч., обв. М. Н. З. се намирал в гр. София, ул.

„Ангел Каралийчев“, пред № 29 и пазарувал в намиращия се там магазин „Витоша“ със съпругата си Р. З.а и малолетното им дете. В магазина е имало словесно пререкание с участието на обв. З., св. Х. Х. и лице от персонала на магазина, като обв. З. имал претенция, че не се спазва необходимата социална дистанция при преминаване през касата на магазина. След като заплатили за покупките, обв. З. и семейството му излезли от магазина и се запътили към автомобила си, за да натоварят покупките. Малко след тях от магазина излязъл и св. Х. Х., който носил в ръце закупените от магазина цигари и безалкохолни напитки и видял обв. З., който бил на няколко метра разстояние от него и се загледал в съответната посока. В този момент, обв. З. попитал св.

Х. защо го гледа. Веднага след това и без да дочака отговор на въпроса си, обв. М.З. се затичал към св. Х., а след като се приближил до него последователно му нанесъл удари с ръце в областта на главата. В резултат на тези действия на обвиняемия, пострадалият паднал на колене на земята и изпуснал държаните в ръцете си до момента кутии с цигари и безалкохолни напитки и те се търкулнали около него. Въпреки, че св. Х. се намирал на земята и около двамата имало други граждани - свидетелите В.С.С., Г.К.С. и А.Ж.К., които наблюдавали случващото се, обвиняемият продължил да удря и рита Х. Х. с крака в областта на тялото. Вследствие на така последователно 4 нанесените удари с ръце и с крака от страна на обвиняемия, на св. Х. били причинени травматични увреждания, които са му причинили болка и страдание.

Наблюдавайки упражненото от страна на обв. З. спрямо пострадалия Х. физическо насилие, свидетелят А.К., както и други жени, които са били в близост, се развикали. Към тях се насочили и други лица. В резултат на това, обвиняемият преустановил действията си по нанасяне на побой на св. Х., качил се в бял на цвят лек автомобил „Ауди Кю 7“, с peг. № ****, след което се отдалечил от мястото на инцидента. За възприетата от нея агресия св. К. подала сигнал на телефон 112 , като на по - късен етап депозирала писмено заявление до органите на полицията, а такова заявление било подадено и от пострадалия Х. Х. още в същия ден.

От изготвена съдебно-медицинска експертиза на св.Х., видно от заключението на която е, че в резултат на нанесените му удари, същият е получил травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания в окосмената челна област на главата срединно, в дясната челна област и по кожата в дясната слепоочна област, кръвонасядания в дясната слепоочна област, по горния клепач на дясното око във външната трета и външния очен ъгъл, по предната повърхност на гръдния кош в дясно, в средната трета, на нивото на средната ключична линия, по дясната странична повърхност на гръдния кош, в средната трета, на нивото между предна и задна подмишнични линии и по кожата на десния лакът, както и охлузвания на десния и на левия лакът, на лявото коляно в горно- външния и долно - външния квадранти, с оток и охлузвания в горно- външния и горно - вътрешния квадранти на дясното коляно, които травматични увреждания в съвкупност довели до болка и страдание по отношение на пострадалото лице.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : от обясненията на обвиняемия, дадени пред съда /частично/; показанията на свидетелите В.С.С. (л.35 от ДП и показанията, дадени в хода на съдебното следствие), Г.К.С. (л.36, л.56 от ДП и показанията, дадени в хода на съдебното следствие), Х.Х.Х. (л.38-39, л.50 и л.53), А.Ж.К. (л.41), Л.В.Р. (л.43), Х. И.К.

(л.47), СМУ №431 от 29.06.2020 г. на Х. Х. (л. 14), СМЕ на Х. Х. (л.60-л.64), протоколи за разпознаване - 2бр. (л.54-л.55 и л.57- л.58), справка за съдимост 5 на обв. З., писмо от началника на Дирекция “НС 112“ към МВР, ведно с 1 бр.СД (л.29), справка за регистрация на лек автомобил „Ауди Кю 7“, с peг. № **** на името на съпругата на обв. З. - св.Р. З.а, декларация на М.З. за отказ да участва в разпознаване на живо (л.52) , както и всички останали доказателства и доказателствени средства приети от съда на основание чл.283 НПК.

Възприетите от първата инстанция факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са установени и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани изводи, защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят.

Събраната по делото съвкупност е последователна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършеното деяние. Въззивният съд споделя изцяло направения от първата инстанция доказателствен анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: