Решение № 1736 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100512910 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ФА.-М. В. Й. срещу решение № 8096/02.05.2024г. постановено по гр.д. № 15475/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 15475/2023г. в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „СОФИЙСКА ВОДА“АД искове с правно основА.е чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 210,66 лв. стойността на потребени ВиК услуги за периода 03.09.2019г. – 02.08.2022г. в обект с клиентски № ******** и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 39,44 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода 09.11.2019г. -08.09.2022г. и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на по ч.гр.д. № 70174/2022г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част. Поддържа, че не е доказано при пълно доказване, че между стрА.те за процесния период е съществувало облигационно правоотношение, нито изпълнение на задължението на ВиК оператора за доставяне на вода в определено количество и качество, като едностранното издаване на фактура от страна на ищеца не представлява доказателство нито за основА.ето, нито за размера на предявения иск; твърди, че липсва надлежно отчитане на водомерите, както и установена изправност на СТИ.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли изцяло иска.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК „СОФИЙСКА ВОДА“АД не депозира писмен отговор.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира 1 следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от релевирА.те въззивни основА.я в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържА.те с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основА.е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД , за установяване съществуването на вземане в полза на „СОФИЙСКА ВОДА“АД представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 12.09.2017г. – 08.09.2022г. за имот, находящ се в гр. София, кв.

„******** с клиентски № ********,, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основА.е чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.10.2017г. – 08.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 70174/2022г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане;

3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която огрА.чава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават предмета и на въззивното производство са: 1. налице ли е облигационно правоотношение между стрА.те за процесния период, респ. ответника и въззивник в настоящото производство има ли качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги; 2- ищецът изпълнил ли е задължението за предоставяне на ВиК услуги в процесния обект 3. Какъв е обема на предоставените услуги и правилно ли са начислени съответните суми за цена на потребените услуги.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Според легалната дефиниция в § 1, ал. 1 т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3 ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежА.ето на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между стрА.те са регламентирА. и от Общи 2 условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Предвид събрА.те по делото писмени доказателства настоящият състав на съда намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът като собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове. Това обстоятелство се установява непротиворечиво от събрА.те по делото писмени доказателства, а именно:

- справка за вписвА.я, отбелязвА.я и заличавА.я в Служба по вписвА.ята - гр. София, за период 01.01.1998 г. - 23.08.2022 г. по персонална партида № 858241, според която на 15.05.2015 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата ФА. - М. В. Й. е отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот - апартамент № 6, в кв. „********. въззивникът не е оспорила верността на вписА.те в справката обстоятелства, като нейните възражения са във връзка с доказателствената им стойност, която съдът не намира за оборена. Страната не е направила конкретни оспорвА.я и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. Актовете, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписвА.ята, подлежат на вписване, като по отношение на всички тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 ЗС. Освен това вписА.те в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрА. и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписА.те обстоятелства, както и вписА.те актове.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитирА.ят нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост. Не са ангажирА. доказателства, че ответникът е извършила разпоредителни сделки с правото на собственост върху процесния имот, нито че е учредявала вещно право на ползване в полза на трето лице.

Освен горното, по делото е прието като доказателство и заявление за промяна на титуляр на партида, подадено от ответника до ищеца - л.6 от делото на СРС, с което последната е поискала да й бъде открита партида на нейно име за процесния имот поради като е посочено е, че имотът ще се ползва от едно лице, както и са отбелязА. показА.ята на водомерите за топла вода и за студена вода. Заявлението - декларация е подписано от ответника, който подпис не е оспорен по делото респ. неустановена неавтентичността му, поради което и цитирия писмен документ има спрямо нея материална доказателствена сила.

3

С оглед на изложените аргументи, обосновано първоинстанционният съд е приел, че между стрА.те по делото е установено наличието на валидна облигационна връзка през процесния период.

Противно на поддържаното в жалбата ищецът е установил и доставката на водоснабдителни и канализационни услуги, предвид кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно и кредитира с доверие, от която се установява, че процесният имот е водоснабден ,; в същия са монтирА. два водомерa с номера 1290774 и 60406654; дружеството е доставяло ВиК услуги до имота за процесния период, като са изготвени реални отчети на 23.05.2019 г. и на 01.09.2022 г. , като в периода между тези дати не са извършвА. реални отчети и не са подавА. самоотчети.

В нормата на чл. 11 ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради етажна собственост, и водоснабдявА. обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирА. и в помещението след общия водомер или в общите части. А чл. 11 ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Съгласно чл. 34а ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите , като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39 ал. 6 от същата наредба . Нормата на чл. 34а ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39 ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39 ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.