Решение № 337 от 02.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Велико Търново, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20264100500073 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Районен съд гр. Велико Търново е постановил Решение № 1159 от 05.08.2025г. по гр. дело № 20244110104074 по описа за 2024 година на съда. С така постановеното решение съдът е осъдил П. Ц. П., ЕГН: ********** да заплати на Ю. С. Д., ЕГН: ********** сумата от 1 564,66лв. /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст./, дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2024г. до окончателното й изплащане, сумата 17,18лв. /седемнадесет лева и осемнадесет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2024г. до 17.12.2024г., както и сумата от 63,27лв.

/шестдесет и три лева и двадесет и седем ст./ – разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете.

По отношение на постановеното решение е постъпила въззивна жалба 1 от П. Ц. П., ЕГН: **********. Решението се обжалва изцяло по съображения, че е неправилно и необосновано.

Районен съд гр. Велико Търново е постановил и Решение № 1163/06.08.2025г. по същото гр. дело. С така постановеното решение съдът е ДОПУСНАЛ поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1159 от 5.8.2025г., постановено по гражданското дело, както следва: В диспозитива на съдебния акт вместо „ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН ********** да заплати на Ю. С. Д., ЕГН ********** сумата от 1 564.66 /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст./ лева, дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2024г. до окончателното й изплащане, сумата 17.18 /седемнадесет лева и осемнадесет ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2024 г. до 17.12.2024 г., както и сумата от 63.27 /шестдесет и три лева и двадесет и седем ст./ лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете“ да се чете „ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН ********** да заплати на Ю. С. Д., ЕГН ********** сумата от 1 564.66 /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест ст./ лева, дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2024г. до окончателното й изплащане, сумата 17.18 /седемнадесет лева и осемнадесет ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2024 г. до 17.12.2024 г., както и сумата от 63.27 /шестдесет и три лева и двадесет и седем ст./ лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля иска за главница за разликата над 1 564.66 лева до пълния предявен размер от 1 600.00 лева, както и иска за мораторна лихва за разликата над 17.18 лева до пълния предявен размер от 250.00 лева“.

По отношение и на второто постановено решение е постъпила въззивна жалба от П. Ц. П., ЕГН: **********. Решението отново се обжалва изцяло по съображения, че е неправилно и необосновано.

Отговор на въззивните жалби е подаден. Заета е позиция, че жалбите са изцяло неоснователни.

ВТОС намира, че жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при 2 наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими.

Същите отговарят на изисквания на чл.262 ГПК.

Съставът на Великотърновският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Великотърновски районен съд за да постанови решението в обжалваните части, основно се е аргументирал със събраните по делото доказателства: Две копия на платежно нареждане от банка *** за извършено плащане от ищцата на 28.11.2022г. пo сметка на ответника, заверено от банката, ведно с превод на същото от испански на български език; свидетелски показания.

От представените от ищцата писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на *** от банковата сметка на ищцата по банкова сметка на ответника е преведена сумата от 821.00 евро с посочено основание „разходи за вещо лице“. От свидетелските показания на ангажирания от ищцата свидетел се установява, че последната е един от съсобствениците на недвижим имот в с. Р., както и че във връзка със снабдяването с нотариален акт за въпросния имот са потърсени услугите на ответника в качеството му на адвокат. Въпросното твърдение на свидетеля се потвърждава от представеното с отговора на исковата молба удостоверение за данъчна оценка, в което ищцата действително фигурира като съсобственик на имота. Установява се също, че с цел изготвяне на оценка на въпросния имот от банкова сметка на ищцата по сметка на ответника е преведена сумата от 821.00 евро с основание „разходи за вещо лице“, както и че до изготвяне на такава оценка в крайна сметка не се е стигнало.

Великотърновски районен съд се е позовал, че връщането на дадената сума се дължи поради неосъществяване на основанието, за което е преведена същата, като под „основание“ съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД следва да се разбира неформалният договор за поръчка.

Според съставът на въззивния съд: Първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които настоящият въззивен състав изцяло споделя. От представеното по делото платежно нареждане 3 се установява по безспорен начин, че ищцата е превела исковата сума по банковата сметка на ответника. Сумата е преведена във връзка с ангажиране на услугите на ответника, в качеството му на адвокат, за снабдяване с нотариален акт за недвижим имот в конкретното село, на който ищцата е съсобственик. Налице е сключен договор за правна помощ договор за поръчка. Ответникът не е изпълнил възложената работа - не е извършил необходимите действия по снабдяване с нотариален акт. Поради неизпълнението, договорът между страните е развален - прекратен. Към момента на развалянето, основанието за задържане на сумата е отпаднало с обратна сила.

Задържането на получената сума от страна на адвоката - ответник след отпадане на правното основание съставлява неоснователно обогатяване. Възраженията във въззивната жалба са неоснователни.

Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Горното се отнася и за решението за поправка.

Като се води от гореизложеното, съставът на Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1159 от 05.08.2025г. постановено по гр. дело № 20244110104074 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Велико Търново.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1163/06.08.2025г. постановено по гр. дело № 20244110104074 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4