Решение № 20090 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20090 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110123864 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ АД срещу „ТУЗИУС“ ЕООД.

Ищецът твърди, че в качество на превозвач е приел срещу заплащане по заявка-договор № 4547/23.10.2024 г. на ответника да извърши автомобилен превоз на товар/транспортна услуга, с посочване на следната конкретиката в заявката: автомобил № ****/****/; дата на товарене: 24.10.2024 г.; адрес на товарене: Литва, Вилнюс; описание на товара: палетизирана стока; срок на доставка: 30.10.2024 г.; адрес на разтоварване: София по документи; особености: „Стоката да бъде докарана невредима, да бъде добре укрепена с колани!“; договореното навло: 2 700 евро плюс ДДС, платимо от ответника с.

Осеново, м. Панорама! № 61, МОЛ Х. П., БУЛ:103865576 !!! ВАЖНО!!!

Заявката е приета и изпълнена, като стоката е натоварена от посочения адрес в гр. Вилнюс, Литва, с изпращач: ,,UAB EVA KING“ от склад на „CFNTINEXUS UAB“ и получател: ,,MGL BG/„EM ДЖИ ЕЛ БГ“ ООД/България, като е натоварена разнородна групажна стока.

Стоката е разтоварена на адрес в гр. София, България.

Платец на услугата е „ТУЗИУС“ ООД. Автомобилният транспорт е извършен от превозвача - „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ АД в съответствие със заявката с влекач/рег.№ ****/ и ремарке /рег.№ ****/, като стоката е натоварена на 1

24.10.2024 г. от посочения адрес и същата е доставена в срок на 29.10.2024 г., без възражения и забележки при получаването й.

Твърдените по-горе обстоятелства са обективирани в съпровождаща обществен автомобилен транспорт товарителница CMR, съставена и подписана от: 1) изпращача – дружество „UAB EVA KING" /Литва, 2) превозвача – дружество „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ АД и 3) получателя на стоката – дружество ,,MGL BG/„EM ДЖИ ЕЛ БГ“ ООД /България.

Ищецът е извършил превоза на товара, за което е издал на възложителя на услугата и платец фактура с № 0000012971/30.10.2024 г. на обща стойност 6 336, 89 лв. с вкл. ДДС, като съответно същата е осчетоводена, представена и получена от възложителя и платец на услугата „ТУЗИУС“ ООД.

Към настоящия момент ответникът не е заплатил на превозвача дължимото му се възнаграждение за извършен транспорт, който е изпълнен качествено и в срок и е приет без забележки и със съответните документи.

С оглед забавата на длъжника за изплащане на задължението, е налице и основание за начисляване на мораторна лихва за периода 14.11.2024 г. – 05.02.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи: сумата 6 336, 89 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за транспортна услуга, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата 201, 53 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.11.2024 г. – 05.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1458/2025 г. на РС-Варна, 46 състав. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ТИЗИУС“ ЕООД.

В първото по делото открито съдебно заседание на 06.11.2025 г. ответникът не изпраща представител, като от негова страна не е било направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.

Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства.

Съгласно чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да 2 оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, което по силата на чл.239, ал.2 ГПК не се мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 890, 77 лв. разноски за заповедното и сумата 1 380, 77 лв. разноски за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ТУЗИУС“ ЕООД, ЕИК

103865576 дължи на „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ АД, ЕИК 204010524, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.372, ал.1 ТЗ, вр. чл.1, §1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: сумата 6 336, 89 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за транспортна услуга, за която е издадена фактура № 0000012971/30.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата 201, 53 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.11.2024 г. – 05.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1458/2025 г. на РС-Варна, 46 състав.

ОСЪЖДА „ТУЗИУС“ ЕООД, ЕИК 103865576 да заплати на „ЕСИ ТРАНСПОРТ“ АД, ЕИК 204010524, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 890, 77 лв. разноски за заповедното и сумата 1 380, 77 лв. разноски за исковото производство.

3

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4