Решение № 354 от 02.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. гр. Хасково, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Н.а като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640200832 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. Н. Т. с ЕГН: ********** от гр. Димитровград срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, № 5976752/31.05.2022г. издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, както и доводи за незаконосъобразност на самата процедура по регистриране на скорост с мобилна система за видеоконтрол по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Твърди се, че на жалбоподателя за същата дата, място и час е издаден и втори ЕФ, който е представен със жалбата, като в него била посочена друга скорост.

Жалбоподателят, редовно призована, не се явява в съдебното заседание не изпраща представител.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото и не вземат становище по жалбата.

Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от товарителницата на Еконт.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след 1 като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

На 31.05.2022г. в 10:04 часа, с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ссе f, било заснето движение на лек автомобил марка “********** ”, с регистрационен номер ********** със скорост от 89 км./ч., при разрешената стойност от 60 км./ч., въведена с пътен знак В-26 и е посочено в ЕФ скорост на движение от 86 км/ч, като е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от засечената скорост, посочено е и отклонение от 26 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано името на жалбоподателя. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 86 км./ч. – превишаване с 26 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от проверка на техническото средство същото успешно е преминало проверка отразена в протокол № 87-СГ-ИСИ//25.11.2021г., която проверка е с продължителност една година. За място на нарушението в електронния фиш е вписано – ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“ , в посока към гр. Димитровград при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр. Хасково.

От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал – снимка №120ссеf /0036791.

Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път 120 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

По силата на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: : т.3. (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.;

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов - Във връзка с използването на мобилни технически 2 средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 - При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;

Според т.7 от (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и разписаните правила в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.

Според съда в конкретният ЕФ посочено мястото на извършване нарушението е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено на ПП І5, км.287+705, р-н завод „Астика“, в посока гр. Димитровград извън населено място при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към гр. Хасково.

Правилно е посочен знака с който е въведено ограничението. Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал - снимка №120ссеf /0036791, както и снимка на разположението на уреда в случая на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №120ссеf. Последната снимка е изготвена във връзка с чл.10ал.3 от Наредба 3

№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.

Последният протокол не е попълнен изцяло и правилно, нещо повече, видно от същият протокол в него не са посочени номерата изготвените с мобилна АТСС - ARH CAM S1 №120ссеf и номера на приложената по делото снимка, който е посочен автомотично от камерата, не присъства в протокола. Тоест в него не е отразено, че снимка с № 120ссеf /0036791 е изготвена именно по времето и на мястото, което отразява процесният протокол.

Последното е съществено процесуално нарушение от една страна и от друга води до липса на доказателство относно точният брой и номера на заснетите снимки и от там и недоказаност на нарушението. В тази насока е и практиката на ХАС – АС-Хасково Решение 603/2020г. по КАН № 524/2020г. по описа на АС-Хасково.

Следва да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС. Такава снимка на практика е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали това место отговаря на посоченото в протокола.

Описаното до тук както вече отбеляза съда, е основание за отмяна на атакуваният електронен фиш доколкото не се доказва по безспорен начин извършеното и описано във фиша нарушение, на същото място и време, както и надлежното заснемане и документиране на измерената скорост, както и посоката на движение на лекия автомобил. На практика представените и приети доказателства по делото, са непопълнени съгласно изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и поради това няма как съдът да ги кредитира при преценката на фактите по делото.