Решение № 5501 от 29.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5501 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100500352 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20066953 от 14.11.2022г., постановено по гр.дело №3462/2021г. по описа на СРС, I I Г.О., 68-ми състав, са отхвърлени предявените о т "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК 030269049, срещу ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.411, изр.2 о т КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.№********, да заплати на ищцовото дружество сумата от 2018.33 лв., представляваща неиздължена част от платено от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета №210263974 за имуществените вреди на товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********, причинени при реализирането на 29.08.2017г. в гр.София на пътно - транспортно произшествие, както и с правно основание чл.86, ал.1 от З ЗД за заплащане на сумата от 615.08 лв., представляваща лихва за забава в изплащане на дължимото обезщетение, за периода 20.01.2018г. - 20.01.2021г.. С решението е осъден "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК 030269049, да заплати на ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150.00 лв., представляваща направени от ответника разноски за платен депозит за повторна съдебноавтотехническа експертиза, както и на чл.78, ал.8 ГПК сумата от 50.00 лв., представляваща полагащо се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с 1

ЕИК 030269049, чрез процесуален представител юрисконсулт М. С., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №20066953 от 14.11.2022г., постановено по гр.дело №3462/2021г. по описа на СРС, I I Г.О., 68-ми състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, в резултат на което е обосновал погрешен извод относно недоказаност на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента с ответното дружество. Поддържа се, че от разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд, както и поради факта, че в подадения писмен отговор ответника изрично взема становище в смисъл, че не оспорва факта, че се явява застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.№********, чийто водач с виновното си и противоправно поведение е станал причина за настъпилото процесно ПТП, поради което първостепенният съд е следвало да приеме за доказан факта, че лек автомобил м а р к а "Ауди А4", с рег.№********, е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена със ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за периода, през който е настъпило процесното застрахователно събитие, респективно че ответното дружество е пасивно материално-правно легитимирано да отговаря по така предявените срещу него искове. Твърди се още, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на увредения товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В молба-становище от 16.04.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, не депозира писмен отговор, представено е становище от 15.05.2024г., в което е посочено, че се оспорва постъпилата въззивна жалба като неоснователна. Взето е становище, че се поддържа депозирано пред СРС становище с вх. №25157024/27.10.2021г., в което изрично е посочено, че не се оспорва факта за наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.№********, чийто водач с виновното си и противоправно поведение е станал причина за настъпилото процесно ПТП. Посочено е още, че по предявената от застрахователното дружество- ищец регресна претенция е направено частично плащане на сумата от 4960.22 лв., поради което спорът между страните е концентриран относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

2

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно, при условията на евентуалност при уважаване на предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД да се приспадне от дължимото застрахователно обезщетение доброволно изплатеното такова извънсъдебно в размер на сумата от 4960.22 лв..

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК 030269049, с р е щ у ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.411, изр.2 о т КЗ за сумата от 2018.33 лв., представляваща неиздължена част от платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" по щета №210263974 за имуществените вреди на товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********, причинени при реализирането на 29.08.2017г. в гр.София на пътно - транспортно произшествие, в която сума са включени и ликвидационни разноски в размер на сумата от 15.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда (21.01.2021г.) до окончателното й изплащане; както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 615.08 лв., представляваща лихва за забава в изплащане на дължимото обезщетение, за периода 20.01.2018г. - 20.01.2021г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства на основание чл.266, ал.3 ГПК като е допусната и приета в съдебно заседание тройна съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от вещи лица инж.Й. Д.Й., С. Д.С. и инж.С. В.В., в която подробно е описан механизма на настъпилото ПТП на 29.08.2017г. около 16.20ч. лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.№********, се движи по ул."Янко Забунов" с посока към бул."П.Каравелов" и на кръстовището с бул."Витоша" при наличие на пътен знак Б-1 /"Пропусни движещите се по пътя с предимство"/ водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул."Витоша" с посока към ул."Бяла черква" срещу пътен знак Б-3 /"Път с предимство"/ товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********. Експертите са категорични в своя извод, че от техническа гледна точка и от приложените към делото доказателства причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.

№********, който при наличие на пътен знак Б-1 /"Пропусни движещите се по пътя с предимство"/ не е изчакал преминаването на движещия се по път с предимство товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********, следствие на което е реализирал ПТП с него. Вещите лица сочат още, че всички увреждания по товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпилото събитие, както и че стойността, необходима за възстановяване на причинените имуществени щети по товарен автомобил марка "Пежо 508", с рег. №********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП – 29.08.2017г., възлиза на сумата от 6508.52 лв..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона, но по същество е неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложени материалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая първостепенният съд е приел, че между ответното дружество и виновният за процесното ПТП деликвент - водачът на лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.№********, или собственикът на същия автомобил, не е доказано, че към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица. При липсата на доказателства за валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество, е обоснован извод, че по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника. При така обоснования извод СРС не е обсъдил останалите предпоставки за възникне правото на суброгация в правата на увреденото лице от страна на застрахователя по договора за имуществена застраховка "Каско" по отношение на застрахователя по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по реда на чл.411 КЗ. Въз основа на така обоснования краен извод СРС е приел, че така предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан, съответно и акцесорният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такива са отхвърлени с постановения съдебен акт. Въззивният съд счита, че крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 от КЗ е обоснован при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон, което води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт в частта, в която е отхвърлен този иск. Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като краен резултат е правилен, но по други съображения, които въззивният съд ще изложи по-долу в мотивите на настоящия съдебен акт.