Решение № 13 от 05.07.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600030 по описа за 2022 година образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура Пловдив срещу присъда № 2/01.03.2022 г. по нохд № 62/2021 г. по описа на Военен съд – гр. Пловдив и с участието на прокурора полк. Красимир Колев.

С протестираната присъда подсъдимият старшина от запаса Н. СТ. Н. от щабен батальон към в.ф. ..... – С.З. е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 05.06.2019 г. в гр. С.З., като длъжностно лице Началник на полигонна команда на УЦ „.....”, да се е възползвал от служебното си положение и да е отнел чужди движими вещи – горива бензин и дизел, от владението на в.ф.

..... – С.З., числящи се на мл. серж. И.Б.Б. на длъжност „Завеждащ ГЗС” на логистичен батальон към в.ф. ..... – С.З. и на к-н Т.Д.Т. на длъжност „Заместник командир на щабна рота” на щабен батальон към в.ф. ..... – С.З., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

1. От ГЗС на логистичен батальон към в.ф. ..... – С.З. да е отнел на два пъти числящото се на мл. серж. И.Б.Б. на длъжност „Завеждащ ГЗС” на логистичен батальон към в.ф. ..... – С.З. – 329,600 литра гориво дизел F-54 на стойност 695,46 лева, което да го е заредил на два пъти в левия резервоар на ТАПП ЗИЛ 131 с рег. № ........, който му бил зачислен със заповед № ЗРД1 62/02.01.2019 г. на командира на щабен батальон към в.ф. ...... – С.З., като с помощта на ТАПП ЗИЛ 131 с рег. № ........, на два пъти да го е изнесъл от логистичния батальон към в.ф. ..... – С.З., след което да го е пресипал в туби, които натоварил в личния си лек автомобил.

2. От УЦ „.....” на щабен батальон към в.ф. ..... – С.З. да е отнел 207.00 литра бензин А-95 Н на стойност 434.70 лева с МОЛ к-н Т.Д.Т. на длъжност „Заместник командир на щабна рота” на щабен батальон към в.ф. ..... – С.З., което да го е пресипал в туби, като за кражбата използвал л.а. “Ланчия” модел “....” с рег. № ............., негова собственост, като натоварил всичкото гориво 329,600 литра дизел F-54 на стойност 695,46 лева и 207.00 литра бензин А-95 Н на стойност 434.70 лева, всичко на обща стойност 1130,16 лева в автомобила и го изнесъл от УЦ „.....” на щабен батальон към в.ф. ..... – С.З., като бил задържан извън района на УЦ“ .....“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6, вр. чл. 194 ал. 1 от НК.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

На основание чл. 190 НПК съдът е постановил направените разноски в размер на: в хода на досъдебното производство общо в размер на 14 437 лв., в хода на съдебното производство 1 125.00 лв. и за направените пътни разноски в размер на 82.22 лв., или всички на обща стойност 15 644,22 лв. да останат за сметка на държавата.

В протеста и допълнението към него се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована и се иска отмяната й като подсъдимият Н. да бъде осъден по обвинението, за което е предаден на съд.

Посочват се аргументи в подкрепа на съпричастността на подсъдимия в извършване на престъплението, както и доказателствата за това.Изтъква се ,че процесуалния представител на в.ф...... –гр.С.З. участва в делото без да има качеството на страна, доколкото предявения граждански иск не е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес. В допълнението към протеста се иска от Военно-апелативния съд да изясни от къде и кога е откраднато въпросното гориво, иззето от подсъдимия при залавянето му.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативна прокуратура поддържа протеста на първоинстанционния прокурор, като посочва, че по делото са налице безспорни доказателства за виновността на подсъдимия в 2 извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Изтъква се, че подсъдимият е спрян за проверка на 05.06.2019 г. от патрул на РС „Военна полиция“ – С.З. и е заловен на място с инкриминираните количества дизелово гориво и бензин. Това е станало в близост до КПП на УЦ „.....“. Посочва се, че обвинението е доказано и от заключението на физико-химичната експертиза по делото, от което е видно, че горивото (дизел и бензин), иззети от автомобила на подсъдимия Н. е идентично с това, намерено в резервоара на зачисления му товарен автомобил и колонките за дизел и бензин на горивозарядната станция на в.ф. ..... – С.З., като това са горива, които се използват в българската армия. В заключение прокурорът прокурорът полк. Красимир Колев обаче иска първоинстанционната оправдателна присъда да бъде отменена, тъй като в обвинението, за което подсъдимия е предаден на съд има някои неточности и неясноти (подробно посочени от първоинстанционния съд), поради което при връщането на делото за допълнително разследване те ще бъдат отстранени.

Защитникът на подсъдимия адв. С.П. иска оправдателната присъда да бъде потвърдена, а протеста оставен без уважение. Изтъкват се недостатъци на обвинителния акт, които са констатирани от първоинстанционния съд.

Посочва се, че след извършените инвентаризации във военното формирование не са установени липси както на дизелово гориво, така и на бензин и при това положение как може да се прави извод, че има откраднати вещи (горива), когато няма липси. Изтъкват се противоречията в обвинителния акт, където в обстоятелствената част по отношение на кражбата на бензина се посочва, че на 05.06.2019 г. подсъдимият натоварил в личния си автомобил 207 литра бензин, който предварително събирал като излишък от управляваната от него машина „Зил“ и съхранявал в туби в склада на учебния център, докато в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че този бензин на 05.06.2019 г. го е пресипал в туби, които натоварил в автомобила си. Защитата изтъква, че на въпросната дата 05.06.2019 г. от събраните по делото писмени и гласни доказателства е, че тази горивозарядна станция не е работела и не е зареждала товарния автомобил, управляван от подсъдимия, а именно „Зил 131“, с рег. № ............... Посочват се и противоречия в обстоятелствената част на акта за това, че бригадният ГСМ не се намира в гр. С.З., а в с. К., което е на 20 километра от града, докато в гр. С.З. се намира гориво-зарядната станция на в.ф. ..... – С.З., като се 3 изтъква, че в обстоятелствената част на акта не се прави разлика между тези две места за зареждане на гориво. Посочва се, че по делото не е доказано с експертиза, че товарния автомобил на подсъдимия при движение може да осъществи икономии и в този смисъл да се създадат излишъци от бензин.

Изтъква се казаното от вещото лице У. при разпита й пред първоинстанционния съд, че за горивото бензин не можело да се установи дали е предназначено за армията или може да се купи от всяка една бензиностанция. Единственото, което защитата признава като факт е, че подсъдимият е спрян пред КПП на УЦ „.....“ с въпросните инкриминирани горива дизел и бензин, но категорично не е доказано, че те са предмет на престъпление. Изтъква се допуснато процесуално нарушение за това, че по време на целия процес в съдебната зала е участвало лице, което не е страна по делото и няма право да участва в съдебното производство. Това е юрисконсулта на военно формирование ..... – С.З. к-н Г., а военното формирование не е нито граждански ищец, нито частен обвинител по делото.

В заключение се иска ако бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд, иззетите горива от автомобила на подсъдимия да бъдат върнати именно на него, доколкото не е доказан произхода им, а по документи няма липси на такова гориво във военното формирование.

Подсъдимият поддържа изцяло защитника си и моли да бъде оправдан.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи, че присъдата е постановена при допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1, т.

2 от НПК, което е довело до ограничаване процесуалните права на страните по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК страни в съдебното производство са прокурорът, подсъдимият и защитникът, частният тъжител и частният обвинител и гражданският ищец и гражданският ответник.

Преди разглеждането на нохд № 62/2021 г. по описа на Военен съд Пловдив делото два пъти е внасяно за разглеждане в съда, като и двата пъти 4 съдебното производство по същото дело е прекратявано и връщано на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Това е сторено по нохд № 146/2019 г. и по нохд № 93/2020 г. на Военен съд – Пловдив.

При първото разглеждане на делото (нохд № 146/2019 г.) в разпоредително заседание от 28.01.2020 г. юрисконсулт Н. Г. – представител на в.ф. ..... – С.З. е предявил граждански иск от името на ..... С.Ш. – командир на .......... бригада – в.ф. ..... – С.З. за нанесени щети в размер на 1130,16 лева (щетата по предявеното обвинение спрямо подсъдимия), като се иска той да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и военното формирование да бъде конституирано като граждански ищец по делото.

С протоколно определение от същата дата първоинстанционният съд не е приел така предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес и е оставил без уважение искането за конституиране на военното формирование като граждански ищец по делото, след което юрисконсулт Г. е напуснал съдебната зала. След даване ход на разпоредителното заседание и изслушване на страните, съдебното производство по нохд № 146/2019 г. по описа на Военен съд - Пловдив е прекратено с определение и делото е върнато Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

При второто разглеждане на делото (нохд № 93/2020 г.) с протоколно определение от разпоредително заседание от 26.03.2021 г. съдебното производство отново е прекратено и делото е върнато Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

На 27.05.2021 г. делото отново е внесено с обвинителен акт за разглеждане от Военен съд – Пловдив, като е образувано нохд № 62/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив. С разпореждане от 01.06.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 23.06.2021 г., като за съдебното заседание са призовани освен подсъдимия , неговия защитник и представител на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив и процесуалният представител на в.ф. ..... – С.З. юрк. м-р Н. Г.. В разпоредителното заседание от 23.06.2021 г. е даден ход на същото в отсъствие на юрк. Г., който не се е 5 явил, въпреки че в.ф. ..... – С.З. е било редовно призовано. В това разпоредително заседание в.ф. ..... – С.З. не е конституирано като страна по делото (граждански ищец), а и не е предявяван за съвместно разглеждане граждански иск от името на формированието.

До приключване на делото с оправдателна присъда са проведени няколко съдебни заседания: на 01.09.2021 г., на 02.09.2021 г., на 19.10.2021 г. и на 01.03.2022 г. Във всички тези заседания (в които е даден ход на делото) участва като процесуален представител на в.ф. ..... – С.З. юрисконсулт Г..

Нещо повече, същият дейно участва в наказателния процес като участва в разпити на свидетели (задава им въпроси), прави искания за събиране на доказателства, които са уважени от съда с определение, в края на делото пледира за осъждането на подсъдимия,а именно: в съдебно заседание от 01.09.2021 г. юрисконсулт Г. участва в разпита на свидетеля И.Б.; в съдебно заседание от 02.09.2021 г. юрисконсулт Г. участва в разпитите на свидетелите И.М., М.К., Р.Р. и в края на съдебното заседание прави искане за събиране на нови писмени доказателства, като искането му е уважено с определение на съда и те са изискани и приложени по делото с определение на съда като писмени доказателства, като последното е станало в съдебно заседание от 19.10.2021 г.