Решение № 100 от 04.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Горна Оряховица, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120101797 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от Й. Л. Б. и Г. Л. Б., чрез пълномощник адв.

Л. П. от ВТАК против „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, с която се иска от съда да признае за установено, че задължението на ищците към ответника, възникнало на основание изпълнителен лист от 12.04.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 444/2011 г. по описа на РС – Г. Оряховица, както и разноските по иницииране на изпълнителното дело, е погасено по давност и не се дължи.

Ответникът депозира в срок писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че погасителната давност не е изтекла.

Представя доказателства по наведените от него твърдения за поискани и извършени действия по изпълнителното производство действия, спиращи и прекъсващи течението на давността. Иска от съда да отхвърли предявения иска и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна, следното:

Установява се от приетото по делото изп. д. № 85/2012 г. по описа на ЧСИ В. Г.ев, че последното е образувано по молба от 27.01.2012 г. на „БНП 1

Париба Пърсънул Файненс“ ЕАД. Приложен е изпълнителен лист за вземания, издаден на 12.04.2011 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №596/08.03.2011 г. по ч. гр. д. № 444/2011 г. по описа на РС-Г. Оряховица. Дружеството е прехвърлило на ответника „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД вземането си по образуваното дело.

В хода на изпълнителното производство са извършени следните изпълнителни действия по отношение на Л.Г. Б. - наследодател на ищците:

1. С молба от 30.06.2015 г. новоконституирания взискател-ответното дружество „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, е поискало на основание чл.

18 от ЗЧСИ и е възложило на съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

2. С молба от 01.02.2015 г. ответникът е поискал от ЧСИ да връчи на длъжника съобщение за извършената цесия;

3. С молба от 17.10.2016 г. ответникът е поискал от ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки на длъжника Л. Б.. С резолюция от 11.01.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се наложат запори по молбата и да се уведоми длъжника;

4. С писмо от 27.01.2017 г., по повод изпратеното запорно съобщение, ръководител служба „запори“ към „Централна кооперативна банка“ АД е отговорил, че длъжникът има банкова сметка, но в нея няма авоари;

5. С молба от 07.02.2019 г. ответникът е поскал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещ, находящи се в дома на длъжника;

6. С молба от 10.10.2022 г. ответникът е поскал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение като насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещ, находящи се в дома на длъжника;

7. На 11.12.2022 г. ЧСИ В.Г.ев насрочил опис на движимите вещи, собственост на длъжника Л.Г. Б., находящи се в домът му на адрес: гр. Г.О., ул.

***;

8. С постановление за прекратяване ЧСИ – В. Г.ев на 05.01.2023 г. прекратил изпълнително дело № 85/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

9. С молба от 20. 01. 2023 г. ответникът в качеството си на взискател е 2 поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника Л.Г. Б., като със същата молба е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Приложен е изпълнителен лист за вземания издаден на 12.04.2011 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №596/08.03.2011 г. по ч. гр. д. № 444/2011 г. по описа на РС-Г. Оряховица. Образувано е изпълнително делото № 108/2023 г. по описа на ЧСИ В. Г.ев.

10. С разпореждане от 01.02.2023 г. ЧСИ спрял принудителното изпълнение на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, т.к. Л.Г. Б. е починал. Конституирал е като страни в производството ищците по делото. Изпратени са им покани за доброволно изпълнение на 28.04.2023 г.

11. По делото е приложено възражение от Й. Л. Б. за изтекла погасителна давност, с което е поискал да се прекрати изпълнителното производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Нормата на чл. 439, ал. 1 от ГПК въвежда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законът предвижда защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В действащия ГПК,(в сила от 01.03.2008 г.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда( В този смисъл определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Ищците основават исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането признато със заповед за изпълнение, за което е издаден изпълнителен лист от 12.04.2011 г. С оглед на това следва да се приеме, че се позовават на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК.

3

Това води до извод, че спорът следва да се разгледа по същество. Ищците се позовават на изтичане на давностния срок за вземането, т.е. се позовават на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД посочва, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.

414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (В този смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е 4 безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. Ето защо нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, т. е. приложима е петгодишната давност.

От събраните в производството доказателства, се установява, че по заявление от 08.03.2011 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД против наследодателя на ищците - Л.Г. Б., е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.04.2011 г. за парични вземания – главница, договорна лихва и лихва във връзка със вземания по сключен на 26.02.2008 г. между страните договор за покупка на стоки и услуги. От този момент /12.04.2011 г./, според изложените доводи е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 12.04.2016 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 27.01.2012 г. било образувано пред ЧСИ В. Г.ев с рег. № 725 на КЧСИ с район на действие – ВТОС изпълнително дело № 85/2012 г. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – 27.01.2012 г., давността не е изтекла.

С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до 5 постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.

116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.