Решение № 1393 от 24.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Д. Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501378 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД срещу Решение № 506/16.02.2023г. по гр.д. № 8318/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. Н. П. сумата 2275.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 7000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 13.7.2020 г. при пътуване в автобус „Соларис Урбино“, рег. № ****, застрахован по договор гражданска отговорност при ЗАД „Армеец“ АД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането 13.07.2020 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите, на осн. чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.497, ал.1 КЗ.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. За неправилно се счита приетото от ВРС, че водачът на автобуса е станал причина за настъпване на процесния инцидент.

Поддържа се, че причина за падането на ищцата са нейните непремерени движения и ненавременна реакция. Поддържа се възражението за съпричиняване от страна на ищцата, което ВРС неправилно приел за неоснователно. Същевременно се твърди и необсъждане на възражението, поради което първоинстанционното решение било необосновано. По отношение на присъдената законна лихва върху главницата за неимуществени вреди 1 оплакването е, че районният съд неправилно е приел за начална дата на начисляване – тази на настъпване на увреждането. Относно присъдената законна лихва върху главницата на имуществени вреди счита, че тя би могла да бъде дължима най-рано от датата на извършване на всеки разход, а не от датата на произшествието. Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, евентуалност, за намаляване размерите на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди при съобразяване приноса за настъпването им от страна на пострадалата.

Въззиваемата страна И. Н. е подала отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Възразява, че съпричиняване от страна на пострадалата не е налице, а причина за инцидента са действията на водача на МПС.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По предмета на спора съдът съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с осъдителен иск от И. Н. П. срещу „Армеец“ АД за заплащане на сумата 2275.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 7724.20 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 13.7.2020 г. ПТП по време на пътуване в автобус „Соларис Урбино“, рег.№ ****, при което внезапно задействане на спирачна система от водача довело до падане на ищцата в автобуса и фрактура на дясна тазобедрена става, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба ищцата описва настъпилия на 13.7.2020 г. инцидент и твърди, че отговорността на водача на автобуса, в който паднала, била покрита от ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № ****. При инцидента ищцата получила фрактура на дясна тазобедрена става. Била извършена операция и наместване на фрактурата чрез вътрешна фиксация. В продължение на три месеца била неподвижна, на легло, зависима от грижите на дъщеря си. Десният й крак бил с поставен фиксатор на костта, като външната рана заздравяла след 4 месеца.

Продължавала да търпи и към настоящия момент неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, непрекъсната нужда от чужда помощ за задоволяване на потребности от личен характер, психически страдания. Закупените медицински средства и заплатените суми за оперативна и постоперативна интервенции възлизали на 2275.80 лева.

Към ответника била отправена застрахователна претенция на 22.01.2021 г., но с писмо от 18.05.2021г. застрахователят отказал да заплати обезщетение.

Ответникът е подал отговор, с който счита предявените искове за допустими, но 2 изцяло неоснователни. Оспорва твърденията за настъпило ПТП. Оспорва изцяло описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между действията на водача В., твърдяното ПТП и получените от ищцата увреждания. Оспорва водачът В. И. В. да е действал противоправно и виновно. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, поради което не следвало да бъде ангажирана. Твърди, че причина за настъпилото ПТП е поведението на пътничката И.

П.. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен. Твърди, че описаните в исковата молба увреждания не са в причинноследствена връзка с процесното ПТП и че същите се дължат на предхождащи и съпътстващи заболявания на ищцата, както и на напредналата и възраст. В условията на евентуалност твърди наличието на съпричиняване от страна на пострадалата И. П.. Оспорва претенцията за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, покриващо отговорността на водача на автобуса със застраховател ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор; противоправно поведение на застрахования водач; настъпване на твърдяните неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие; съответно размер на имуществените вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

Не е спорно, че отговорността на водача е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество „Армеец“ АД по полица № ***** г. е настъпило ПТП с пострадало лице.

Основните спорни въпроси във въззивното производство касаят противоправното и виновно поведение на водача на автобуса и причинно следствената връзка между това поведение и претърпените от ищцата вреди. Спорен е и въпросът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за нарушаване на нормата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно прилагане от страна на ВРС на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не се оспорва и размерът на претърпените имуществени вреди.

Оспорва се началния момент, от който се дължи обезщетение за забава.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.7.2020 г., при пътуване в автобус с рег.№ ****, управляван от В. И. В. по линия 31 на обществения транспорт в гр.

Варна, ищцата И. П. е паднала в автобуса и е претърпяла телесни увреждания. От 3 показанията на разпитаните свидетели се установява, че преди инцидента ищцата е станала от мястото си като се е опитвала да се хване за дръжката. В този момент автобуса минал през повдигната пешеходна пътека, при което според свидетелите пътниците „също се повдигнали“. Това се усетило и от седналите. Свидетелката П. съобщава и за рязко спиране.

Въпреки усилията да се задържи, при рязкото спиране на автобуса и преминаването през препятствието жената залитнала и паднала в посока на движението. Оказана и́ била помощ от пътниците и водача на място и била извикана линейка, която я откарала в болницата, където и била направена операция поради счупване на десния крак. Ищцата останала в болницата за около 10 дни, след което била изписана и около 4-5 месеца била вкъщи неподвижна. През това време грижи за нея полагала дъщеря и́. Въпреки проведена рехабилитация не била възстановена напълно, състоянието и́ дори се влошило. Към настоящият момент не можела да се обслужва сама, имала залежаване и не можела да пази равновесие. Преди инцидента не ползвала бастун и се грижела къща с двор.

Механизмът на настъпилото произшествие така, както е описан в исковата молба се потвърждава както от свидетелските показания, така и от приетото по делото заключение на КСМАТЕ, според което на 13.07.2020 год. И. П. при падане в автобус на градски транспорт е получила травматично увреждане на десния долен крайник – счупване след загуба на равновесие, падане и удар в областта на дясната тазобедрена става в пода на автобуса. На същата дата е приета в Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. АннаВарна" АД, където е установено счупване на дясната бедрена кост областта на големия масив (трохантер) – проведено оперативно лечение открито наместване на счупването с фиксация с PFN система. Налице е причинно-следствена връзка между полученото травматично увреждане и настъпилото ПТП. Счупването на дясната бедрена кост обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца, включващ следоперативно възстановяване, придвижване с помощни средства, рехабилитационни мероприятия. Установената скорост на движение на автобуса е около 35 км/ч.

От приетото по делото заключение на СТЕ /видео и лицево идентификационна/ се установява, че лице от женски пол на възраст 75-80 г., с русо-кестенява коса, при ставане от седалката се опитва да се хване за тръбата /вертикалната дръжка/, но в този момент при преминаване върху неравности на пътя, лицето губи равновесие и излиза извън обхвата на камерата. Вероятно при това залитане е паднало – сн. 64, 65 и 66.

Съгласно чл. 132, т. 2 от ЗДвП при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване.

Ноторно известно е, че при превоз на пътници в градския транспорт, на същите се налага да стоят прави и да се придвижват в пътното превозно средство. Това налага водачът да бъде изключително внимателен при извършване на маневри, преминаване през препятствия, спиране и ускоряване на движението на превозното средство, особено ако в превозното средство се намират възрастни хора, каквато е ищцата. В случая се установява, че при преминаване през повдигната пешеходна пътека водачът не е съобразил скоростта на 4 движение и интензивността на спиране на автобуса с посочената неравност на пътя, с което е нарушил цитираното задължение. Свидетелката П. съобщава и за рязко спиране. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В случая не се установяват обстоятелства, от които да се направи извод за наличие на случайно събитие.

Водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди евентуалното настъпване на вредни последици за пътниците от преминаването през препятствието на пътното платно с неподходяща скорост, поради което презумпцията за вина не е оборена. Няма никакво съмнение, че получената от ищцата фрактура на десен долен крайник е пряка и непосредствена последица от извършеното деяние, поради което е установена и причинно-следствената връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност.