Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 27.01.2022, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1541/2021
Вид
Решение № 62
Подписан
27.01.2022
В сила
12.03.2022
Състав
Валентина Любенова Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 91 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139 ал.1, т.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.3, т.1, предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Шумен, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20213630201541 по описа за 2021 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000820 от 21.06.2021г. на директор на РД „АА“ гр. Варна , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, на Р. АЛ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди / лева, за извършеното нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДВП, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“А“ от наредба № 11 /03.07.2001 на МРРБ.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Алтернативно моли за намаляване размера на наложената му санкция. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В съпроводителното писмо се излага становище за потвърждаване на НП .

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

Жалбоподателят, на 09.03.2021 г. управлявал товарен автомобил марка „Рено „ с рег.

№ Н 8797 ВТ от категория N 3 / с две оси/, с прикачено полуремарке с рег. № Н 1068 ЕК, категория 04 / с три оси/, извършващ обществен превоз на дървесина / бор/ видно от товарителница № 001020/09.03.2021 по маршрут Тервел –Бургас, видно от пътен лист № 929944/05.03.2021г.

Около 12, 10 часа, в обл. Шумен, по републикански път I-2 км.114 в посока „Ришки проход“, бил спрян за проверка, при която, след извършено измерване с мобилна електронна везна марка „Dini Argeo „ модел DFWKR, с поставен стикер за годност 01 104, валиден до 07.2021г., е констатирано следното нарушение – водачът извършва превоза със съчленено пътно превозно средство с обща маса 43 055 кг. /видно от бон № 239/09.03.2021г./, което надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40 000кг. с 3055 кг., установени от министъра на МРРБ. При проверката не била представена квитанция за разрешено претоварване от АПИ.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно 1 нарушение сер. А-2020, бл. № 289457 от 09.03.2021 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.

6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без отразени възражения.

Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същото е посочил, че оспорва изводите на проверяващите, с твърдение за неправилно извършване на измерването с посочената мобилна везна, тъй като автомобилът е с пет оси, а везната има само две измервателни платформи и не било налице възможност да измери натоварването на максимално допустимата маса на автомобила. Твърди, се че автомобилът не е измерен правилно.Представя копие от кантарна бележка, в която е отразено, че масата на ППС, измерена на 09.03.2021г. в 15,51часа, е 42.020т.Възражението е прието за неоснователно от АНО.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка и депозираното заявление е издадено Наказателно постановление № 23-0000820 от 21.06.2021г. на директор на РД „АА“ гр. Варна , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП на Р. АЛ. Р. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди / лева, за извършеното нарушение по чл.

139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДВП, вр. чл. 6, ал.1, т.3 б.“А“ от наредба № 11 /03.07.2001 на МРРБ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетеля следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, те се потвърждават от останалите събрани доказателства.

Доколкото няма данни за заинтересуваност или предубеденост на свидетеля, за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на РД„Автомобилна администрация” – гр.Варна, АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор в РД „Автомобилна администрация” – гр.Варна.

Не се споделя становището за липса на компетентност на актосъставителя наведено в жалбата доколкото процесната проверка не е такава по смисъла, вложен в нормата на чл.

35 от Наредба № 11 / 03.07.2001г. – а, именно: Извънгабаритните и/или тежки ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника се проверяват от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл. 14 ал.3 . Ако те отговарят по масата и габаритните си размери на данните в разрешителното или документа за платена такса за движение и товарът е добре укрепен и сигнализиран съгласно изискванията на раздел V, разрешителното и/или документът за платена такса в случаите по чл. 14 ал.3 се заверяват с подпис и печат, с което се удостоверява, че превозът се осъществява.

Проверката, извършена от актосъставителя, е на база осъществявания контрол по ЗДВП по утвърден график на АА гр.Варна в област Шумен. Съгласно чл. 92, ал.2 от ЗАП в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Съобразно нормата на чл. 91 от ЗАП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с 2 българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.

Ал.2 регламентира, че контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".Според ал. 3 на същата норма длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право:1. да спират моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка;2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка;3. да изискват от водачите и превозвачите за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари;5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите.

Съгласно § 6 т. 29 от ЗДВП „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза съобразно § 1.т.3 от ДР на ЗАП.

Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ регламентира, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал.1, т.3, б.“А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ регламентира, че допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси 40 t;

В настоящия случай от извършеното измерване в хода на проверката се установило, че общата маса на ППС с товара е 43 055 кг. / видно от бон № 239/09.03.2021г./ , което надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40 000кг. с 3055 кг.

В приложената по преписката / представена заедно с възражението по АУАН от жалбоподателя / кантарна бележка е отразено претоварване, но в по малка степен, като е посочено, че тежестта на товара е 42 020 т.

Не се споделя становището на жалбоподателя относно неправилност на извършеното измерване. Приложените по делото доказателства – гаранционна карта на ел. везна с която е извършено измерването, заявления и протоколи за извършена проверка за 2020г. и 2021г. доказват, че измерването е извършено с проверено и годно техническо средство. В тази връзка съдът съобрази и показанията на актосъставителя извършил измерването. Дори хипотетично , да се приеме тежестта на товара /измерен след проверката/ в посочената кантарната бележка, представена от жалбоподателя, то отново е налице претоварване надвишаващо допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване - 40 000кг.

Съдът приема за безспорно установено, че водачът е претоварил управляваното от него ППС, като по този начин не е спазил изискванията на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177 ал. 3, т. 1 пр.2 от Закон за движение по пътищата, съобразно която „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“