Определение № 3144 от 23.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3144 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110150025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,95 лева с ДДС, представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен номер ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 461999168/01.02.2023 г.

Ищецъ....“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги по силата на договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между него и ответника „А1 България“ ЕАД. Сочи, че за мобилната услуга за номер *** бил договорен план А1 М клас XS с такса от 3,20 лв. без ДДС. Поддържа, че мобилният оператор е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и че същият е издал фактура № 457512180, с която са начислени месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга за мобилен номер *** - 7,43 лв. без ДДС. Поддържа, че е заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка е установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала 4,13 лева без ДДС, респективно 4,95 лева с ДДС. С тази сума ищецът бил ощетен от страна на мобилния оператор, който се обогатил неправомерно със същата сума. Предвид гореизложеното, предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4,95 лева с ДДС, представляваща сбор от платени без основание месечни абонаментни такси по договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен номер ***, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 461999168/01.02.2023 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ........ ЕАД е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не оспорва и изрично признава следните обстоятелства: наличието на договорни отношения между него, в качеството му на мобилен оператор, и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент, относно електронно-съобщителни услуги, които са предмет на договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги мобилен номер ***; че параметрите относно „сим карта, телефонен номер и тарифен план“ се описват в приложение № 2, с оглед на което страните са подписали приложение № 2 от 03.12.2021 г., в което е посочен тарифният план за мобилна услуга ***. Сочи, че потребителят е заявил допълнителен пакет с мобилен интернет чрез онлайн платформите на дружеството, както и че ответното дружество е издало фактура № 461999168/01.02.2023 г., в която всички суми са начислени правилно. Оспорва твърдението, че именно ищецъ....“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, както и, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следва извод, че то не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на договора, а услугите са използвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолби“ ЕООД.

Освен това се со1и, че според обявените актове в ТРРЮЛНЦ дружеството не осъществява дейност от 2020 г. насам. Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне на предявения.

Претендират се разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираните суми, платени от него по процесния договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ***.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, в това число наличието на сключен между страните договор за предоставянето на мобилни електронни съобщителни услуги № 503554975 със съответните приложения, в т.ч. за заявени чрез онлайн платформите на дружеството. В тежест на ответника е да докаже и положителните факти, на които основава своите възражения, както и останалите доводи за недължимост на исковата сума.

С оглед становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между ........ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ 2

ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ***; 2/ че във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер *** ответното дружество е издало фактура № 461999168/01.02.2023 г.

По исканията на страните и по допускане на доказателствата:

Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на спора.

На ответника следва да бъдат дадени указания в срок до първото по делото открито съдебно заседания да завери „вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба писмени документи, като в противен случай те ще бъдат изключени от доказателствения материал.

Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като ответникът вече е представил процесната фактура № 461999168/01.02.2023 г. с отговора на исковата молба.

Искането на ответника за задължаване на ищцовото дружество да представи по делото касовият бон, удостоверяващ плащането на сумата по фактура № 461999168/01.02.2023 г. следва да бъде уважено, тъй като ищецът сам признава да е сторил това.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

3

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали оспорва, че стойността на процесната фактура е била заплатена.

УКАЗВА на ответника в срок до датата на откритото съдебно заседание да завери „вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба писмени документи, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията същите ще бъдат изключени от доказателствения материал.

УКАЗВА на ответника, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата 1,64 евро, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията на съда в срок сумата ще бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК.

ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до датата на откритото съдебно заседание да представи по делото касов бон, удостоверяващ плащането на сумата по фактура № 461999168/01.02.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи фактура № 461999168/01.02.2023 г.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че:

4

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; nеприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за насроченото открито съдебно заседание, на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5