Решение № 3704 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20261110202568 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД срещу Наказателно постановление № 222500566/24.11.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“.

В подадената жалба се излагат обобщени аргументи за неправилно установена фактическа обстановка и допуснати процесуални нарушения при описанието на нарушението, без да се сочат конкретни основания. Жалбоподателят намира, че нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна, алтернативно, жалбоподателят претендира и за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението. Поради всичко изложено се претендира отмЯ.та на НП в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, като не се явява и неговият упълномощен процесуален представител – адв. Я.

И.. От нея е постъпило писмено становище за отмЯ. на НП на основанията, изложени в жалбата, като са представени и писмени доказателства.

Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ София, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено, като намира за правилно и добре обосновано, като изтъква, че работникът без застраховка е бил установен да полага труд на обекта именно като отговорник за безопасни и здравословни условия на труд, при проверка от св. В.. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ***, се занимавал със строителство на сгради. Съгласно регистрацията му, неговият предмет на дейност спадал към икономическа дейност „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с код по НКДИ 41.20. Дружеството било сключило договор за изпълнение на строително - монтажни работи (СМР) за обект “многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи” в УПИ VI186,267, кв. 49а, в гр. София, местност Манастирски ливади-запад, район Триадица, ул.

Тодор Джеберов. Дружеството било работодател на заемащия длъжността „координатор по безопасност и здраве“ Ж. Ж. Ж. /син на собственика на дружеството и негов пълномощник/, съгласно трудов договор № 135/12.11.2024 г. за намалено работно време – 2 часа дневно.

Същият получавал дължимото му се месечно трудово възнаграждение за месеците от март до юли 2025 г. Със заповед №1/24.03.2025 г. управителят на жалбоподателя определил Ж. Ж. да изпълнява функциите на орган по безопасност и здраве при работа на обекта в гр. София.

На 06.08.2025 г. била извършена проверка на място на обекта, със строител „***“ЕООД, от служители на ДИТ – София, включително св. Н. В., заемащ длъжността “главен инспектор” в ДИТ - София. При проверката св. В. и неговите двама колеги установили, че Ж. Ж. се намирал на мястото на строежа на процесната дата – 06.08.2025 г., като същият полагал труд на обекта. Той се представил именно като „координатор по безопасност и здраве на обекта“ и като пълномощник на дружеството, като подписал и издадената от служителите на ДИТ София призовка по АПК. На мястото да полага труд бил установен и друг служител на дружеството-жалбоподател – Д. Р.. При проверката, св. В. установил, че за Ж. Ж. /както и за Д. Р./, работодателят не е изпълнил задължението си да го застрахова за риска „трудова злополука“ към датата на проверката.

В хода на проверката по документи, от страна на дружеството била представена Застрахователна полица № 0142/9/25/234/000035 за сключване на задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, сключена от дружеството на 07.08.2025 г. с покритие от 08.08.2025 г. и застрахователна премия от 44 лева за застраховката на две лица, посочени в списък към полицата като Ж. Ж. и Д. Р..

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2531362 от 25.09.2025 г. В него били отразени 13 на брой извършени от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство, за чието отстраняване били издадени предписания. Така съставеният протокол бил връчен на Ж. Ж. като пълномощник на дружеството на 25.09.2025 г.

С оглед горните констатации св. Н. В. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - София приел, че на 06.08.2025 г. от дружеството е извършено нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ и съставил АУАН № 22-2500566/25.09.2025 г. в присъствието на свидетели на установяване на нарушението, както и на представител на жалбоподателя /Ж. Ж./, като в акта като възражения на нарушителя било отразено, че „лицето е с приложена застраховка от 07.08.2025 г. По-подробни възражения не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН № 22-2500566/25.09.2025 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 24.11.2025 г., като на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“ за това, че като работодател /извършващ икономическа дейност „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с код по НКДИ 41.20/ на 06.08.2025 г. дружеството не е изпълнило задължението си 2 да застрахова работника Ж. Ж. Ж. на длъжност „координатор по безопасност и здраве“за риска „трудова злополука“.

Наказателното постановление е връчено на дружеството на 04.12.2025 г., за което е приложено известие за доставяне, като на 17.12.2025 г. била изпратена по пощата и жалбата срещу него до ДИТ София.

С писмената молба за разглеждане на делото в отсъствие на адв. И. били представени и договор за СМР с посочена дата 02.06.2025 г. между *** като възложител и „****“ като изпълнител относно строежа на процесната сграда, с приложен анекс от 04.06.2025 г. относно задълженията на изпълнителя да спазва правилата за безопасност и здраве на обекта в гр. София. Тези документи не били представени по време на проверката.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко протокол за извършена проверка и застрахователна полица с приложенията към нея и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В., който лично е извършил проверка на строителния обект и лично е възприел присъствието на мястото и полагането на труд именно от Ж. Ж.. Показанията на този свидетел послужиха на съда и за установяване на отговорния за нарушението субект. Св. В. не сочи на информационната табела на строежа като възложител и строител да е било посочено дружество – подизпълнител, като съдът взе предвид, че подобни твърдения не са изложени и от Ж. Ж., който е получил призовката по чл. 45 от АПК и протокола за извършване на проверката. Освен това съдът взе предвид, че в хода на проверката от дружеството-жалбоподател е представена Заповед № 1/24.03.2025 г. за определянето на Ж. Ж. като орган по безопасност и здраве именно на обекта в ж.к.

Манастирски ливади-запад. Показанията на св. В. са подкрепени и от писмените доказателства по делото и преди всичко от представения констативен протокол за резултата от проверката, предписанията по който не са оспорени от дружеството.

Основните обстоятелства от предмета на доказване, свързан с липсата на застраховка за трудова злополука за Ж. Ж. към 06.08.2025 г., когато е заварен да полага труд на обекта, се установяват преди всичко от показанията на св. В. и представената от самото дружество застрахователна полица, сключена на следващия ден след проверката.

От показанията на свидетеля и представените от дружеството документи несъмнено се установява качеството на дружеството-жалбоподател както на работодател на техническия ръководител на обекта, така и на изпълнител на обекта, натоварен с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка съдът не се довери на представените едва в хода на съдебното следствие договор за възлагане на СМР на подизпълнител и анекс към него. На първо място двата документа нямат достоверна дата, като те не са представени в хода на проверката и подизпълнителят не е бил вписан в информационната табела на обекта или в някакви други документи и разрешителни за обекта. Освен това, съдът взе предвид, че видно от самия договор за СМР, адреса на управление на възложителя и изпълнителя е един и същ, което буди съмнение за свързаност на дружествата и съответно за достоверността на този договор. По делото липсват каквито и да е доказателства, че посоченият подизпълнител реално е изпълнявал дейности по изграждане на сградата и е имал наети работници на този обект, за да се ангажира неговата отговорност. Прави впечатление и че самият жалбоподател не твърди да е възложил изпълнението на строежа на друго дружество нито в своята жалба, нито в становището по същество, подадено заедно с договора и анекса към него.

3

Но дори да се приеме за достоверен така представения договор за възлагане на СМР, това не изключва отговорността на *** да застрахова своя служител Ж. Ж. за риска трудова злополука, доколкото несъмнено е доказано, че Желев е бил на обекта в процесния ден и е полагал труд за дружеството, без да има такава застраховка.

Във връзка с изложеното по отношение на субекта на отговорността на така установеното нарушение, съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се изведе, че именно *** е отговорно за нарушението като строител на обекта и работодател на единствените двма установени на мястото на строежа работници.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка с т. 4 от Заповед № З-0693/15.08.2022 г., в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и спазване на материалния закон.

Нарушението макар и лаконично описано е достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено, къде е било извършено и от кого, ясно е индивидуализиран и строителния обект, където е извършено нарушението, както и работника, за когото не е сключена застраховката. Изрично е посочено и в какво качество дружеството е субект на отговорността, а именно като работодател на Ж. Ж., който осъществява дейност в областта на строителството. Налице са изискуемите реквизити, предвидени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав не споделя мнението, изложено в жалбата, за неправилно и непълно описание на нарушението от фактическа страна. В АУАН и НП е посочена и правната квалификация на вмененото на дружеството нарушение - чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука“. Като са неоснователни доводите на жалбоподателя, че правната квалификация е непълна.