Решение № 193 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110201840 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Д. Д. с ЕГН -**********, с адрес *****, чрез адв.И. В. от САК срещу Наказателно постановление № 23- 4332-029744 от 08.12.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че те не отговарят на действителната фактическа обстановка. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи, че нарушението, за което е ангажирана отговорността му, не е доказано по несъмнен начин.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление по изложените в жалбата доводи.

1

Въззиваемата страна - Началник сектор към СДВР Отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 1047246 от 04.11.2023 г., съставен от Р. Х. Б. на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР е установено, че на същата дата /04.11.2023 г./, около 19:31 часа, в гр.София, по ул.“Проф.Д-р Иван Странски“, с посока на движение от ул.“Атанас Иширков“ към бул.“Симеоновско шосе“, жалб. Н. Д. Д. управлявал личния си лек автомобил „*****“ модел „*****“ с рег.№ *****, като до блок 61Б при извършената му проверка било установено, че управляваното от него МПС е със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителните устройства. Крайният ауспух на изпускателната система на автомобила бил очевидно заменен с такъв, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шум, видно от Приложение 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32/2011 г/, т.8.1 за проверка на техническата неизправност на ППС. Нарушението било заснето с техническо средство –таблет Н60.

В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 23- 4332-029744 от 08.12.2023 г., на Началник сектор към СДВР Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Х. Б. и М.И.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално 2 допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица по смисъла на закона, за което по делото са приложени писмени доказателства - Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.

1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.

Съдът обаче счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице в хода на административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му. Съгласно вменената на жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя превозни средства трябва да са технически изправни. Същевременно, съгласно нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В т. 8.1.1., б. "а" и б. "б" от Приложение № 5 на горепосочената Наредба като неизправност на системата за намаляване на шума са посочени случаите, в които нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията (б. "а") или когато част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. Съответно неизправностите по т. 8.1.1, б. "а" са квалифицирани като значителни, а тези по т. 8.1.1., б. "б" - като значителни и опасни. В случая обаче в АУАН и НП липсва нужната конкретика в какво се изразява неизправността на системата за намаляване на шума (т. нар.

"шумозаглушително устройство"). Посочено е, че крайният ауспух на изпускателната система на автомобила бил очевидно заменен с друг, но не става ясно с какъв, доколкото по отношение на него липсва каквото и да е описание. Отразяването, че крайният ауспух е заменен с „такъв, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шум“ е прекалено общо и абстракно, което не позволява извършването на обективна преценка, с оглед класификацията на значителна или опасна неизправност по т. 8.1.1., б. "б" от Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Не става ясно и дали нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, което е относимо към класификацията на неизправностите по т. 8.1.1., б. "а" от Приложение № 5 от Наредбата.

3

С оглед на това, съдът счита, че в нарушение на разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП не е описано нарушението и обстоятелствата при извършването му, с което съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му "административно обвинение". На това основание атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно - постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

За първи път в разпита на свидетеля Б. на съдебното следствие се изнасят данни, че оригиналните гърнета на автомобила са били заменени с такива, при които липсват шумозаглушителни устройства. Подобни твърдения обаче не са намерили отражение нито в акта, нито в наказателното постановление.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява частично основателна.

Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал.

2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. И. В. в размер на 1000 лв. се явява над границите, определени в Наредбата и нейния размер е прекомерен, в каквато насока е направено възражение от процесуалния представител на възз.страна.

Делото не съставлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в размер на 400 лв., които са в рамките на предвидения минимум, съгласно

Наредбата за процесуалното представителство пред настоящата инстанция по делото, а в останалата част до пълния предявен размер от 1000 лв. искането следва да се остави без уважение като неоснователно.

4

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23- 4332-029744 от 08.12.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Д. Д. с ЕГН -**********, с адрес *****, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Отдел Пътна Полиция да заплати на жалбоподателя Н. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес *****, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляващи разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5