Решение № 188 от 12.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Плевен, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ч. Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Ч. Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430200565 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Ч. С. Ч. с ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв.Г. Г. от АК – София против Заповед за задържане на лице № ***

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е постановена при нарушение на материалния закон и нарушение на административнопроизводствените правила, в следствие на което, същата е незаконосъобразна. С жалбата се моли съда да отмени заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.

Представлява се от адв.Г. Г. от АК – София.

Ответникът по жалбата М. Д. Г. – *** в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Плевен, редовно призован, явява се лично, като изразява становище, че поддържа издадената заповед.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Със Заповед за задържане на лице рег.№ ***/ 24.02.2023г. на М. Д. Г. *** в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Плевен, в 20:15 часа на същата дата бил задържан за срок до 24 часа Ч. С. Ч. с ЕГН: ********** от ***, като заподозрян в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – на същата дата, около 18:40 часа в *** управлява товарен автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№*** след употреба на наркотични вещества „амфетамин и метаамфетамин“.

Задържаният е бил приведен в помещение за временно задържане на Първо РУ – Плевен, а заповедта била връчена лично на задържаното лице, срещу подпис. На задържания са разяснени правата му по чл.72, чл.73 и чл.75 от ЗМВР, както и му е предоставено копие от заповедта. Същият е подписал и декларация Приложение №1 към чл.15, ал.2 от ЗМВР. При задържането на жалбоподателя е извършен личен обиск, при който са намерени следните вещи, а именно 1 бр. блистер с три броя таблетки – розови на цвят с надпис „*** и 1 бр. запалка, описани в Протокол за полицейски обиск на лице рег.№ 136р – 7927 от 24.02.2023г., като за намерените вещи жалбоподателят заявил писмено, че са негови. Същите били върнати на жалбоподателя при неговото освобождаване срещу разписка.

Жалбоподателят Ч. Ч. е освободен на 25.02.2023г. в 03:00 часа.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, счита, че жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена в срока, предвиден в чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес обжалването. Същата е изготвена в предвидената от закона форма.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, съгласно предвидената му в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Заповедта съдържа предвидените в чл.74 от ЗМВР задължителни реквизити, а именно името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането. Спазена е предвидената от закона форма, заповедта е издадена в писмена форма, съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от ЗМВР основна дейност на Министерството на вътрешните работи и в частност на полицейските органи е разследването 2 на престъпления. По правната си същност задържането на лице за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Тук следва да се отбележи обстоятелството, че понятията „данни“ по смисъла на ЗМВР и „достатъчно данни“ по смисъла на НПК имат различно съдържание. Според разпоредбата на чл.211, ал.1 от НПК „ достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление“. За издаване на заповед за задържане на лице за срок до 24 часа не е необходимо лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а достатъчно основание е да са налице данни за извършено престъпление, каквито данни са събрани от полицейските органи при задържането на лицето. Въпросите дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. Целта на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване.

На следващо място, съдът намира за неоснователно твърдението на повереника на жалбоподателя, че: „ не съществува и не е съществувало моторно превозно средство с марка, модел и регистрационен номер, посочени в обжалваната заповед“ и поради това обстоятелство не е било възможно жалбоподателят Ч. да осъществи състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Според съда, допуснатата от издателя на заповедта техническа грешка в изписването на регистрационния номер на автомобила в процесната заповед за задържане не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за приемане твърдението на повереника на жалбоподателя, че е невъзможно да се осъществи състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Следва да се отбележи и факта, че жалбоподателят е напълно 3 индивидуализиран с посочване на имена; ЕГН; местоживеене, като е налице и правилно отбелязване на марка и модел на автомобила. В този смисъл е и Решение №19/16.01.22г. по КАНД № 878/22г. по описа на Административен съд гр.Плевен. За пълнота следва да се посочи още веднъж, че целта на принудителната административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“ не е установяване авторството на извършване на престъпление, както беше посочено по – горе.

Неоснователно е и твърдението на повереника на жалбоподателя, че причината да бъде задържан жалбоподателят Ч. е неговото участие в извършване на процесуално – следствени действия и не е било налице реално основание за задържането му. Целта на принудителната административна мярка – задържане за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР е превантивна, тоест чрез задържането на лицето да се предотврати възможността същият да се укрие и да попречи за провеждане на действия по разследването в насока разкриване на престъплението. Тоест, задържането се извършва не на основание несъмнена установеност на фактите, а с оглед тяхното изясняване, включително с цел извършване на неотложни действия – каквито са извършени в случая, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

Неоснователно е твърдението на повереника на жалбоподателя, че съгласно Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр.81 от 2018 г.) и по –точно чл.7, ал.2 от същата полицейските органи съпровождат, а не задържат лицето.

Именно в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата е посочена процедурата, която се следва в случая, а именно „ Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химикотоксикологично лабораторно изследване“. Редът за осъществяването на задържането е регламентиран в разпоредбата на чл.72, ал.9 от ЗМВР и по – точно в Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи към 4 която цитираната по – горе разпоредба препраща. Според съда е спазен изцяло реда за осъществяването на задържането съгласно инструкцията.Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от същата, „заповедта за задържане се вписва в специален регистър за завеждане на заповедите за задържане (приложение № 9) на съответната структура на МВР“. Това изискване е изпълнено, като издаването на заповедта за задържане е отразено в книгата за задържани лица / л.20 по делото/. Законосъобразно е определен и началният момент на задържането, съгласно разпоредбата на чл.13 от инструкцията – „Срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване“. В конкретния случай е посочено / 20:15 часа/, видно от приложената по делото заповед за задържане на лице.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, обоснована и издадена от компетентен орган, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. С. Ч. с ЕГН:********** против Заповед за задържане на лице № ***, издадена от М. Д. Г. - *** в Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Плевен

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5