Решение № 196 от 02.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Перник, 02.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720103794 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Ч. Д. срещу „Ем Ей Кредит“ ЕООД , с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 177,75 лева – неправомерно задържана сума по развален договор за продажба от разстояние на ****** ************, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за продажба на стока – ******, чрез средство за комуникация от разстояние, като заплатил пълната продажна цена от 441,14 лева. Твърди се, че в законоустановения срок ищецът-потребител надлежно упражнил правото си на отказ от договора, констатирайки, че стоката не е годна за обикновеното си предназначение. Въпреки подробно проведената с ответника имейл кореспонденция, ответникът му възстановил само част от продажната цена – 263, 36 лв., но неоснователно задържал сумата 177,75 лв. /разликата до пълния до пълния платен размер, позовавайки се на неравноправни клаузи от общите си условия – т. 9.2. и т. 10.2, за което ищецът развива подробни правни съображения/. Моли да бъде постановено решение, с което неоснователно задържаната сума да му бъде възстановена.

Ответната страна, редовно призована по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е депозирала писмен отговор, в с.з. не се явява, не изпраща представител, не депозира становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 50 , вр. чл. 54 ЗЗП.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на определена престация при основание, съществувало към момента получаването на престацията, но в последствие отпаднало с обратна сила. Към момента на имущественото разместване съществува основание за същото – между страните е налице 1 валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането, но впоследствие това основание отпада с обратна сила по причини от различно естество – каквато е извънсъдебното разваляне на договора – арг. чл. 88 ЗЗД.

В процесния случай от представените писмени доказателства се установи, че на 15.05.2023 г. ищецът е сключил договор при общи условия чрез онлайн магазина на дружеството ответник на електронната платформа на *******/, по силата на който е закупил ****** ************ c обща цена c доставка в размер на 441,14 лв. Видно от издадената фактура, продажната цена от 441,14 лева е била заплатена изцяло на ответника-продавач на 16.05.2023 г. при получаване на стоката.

Следователно ищецът, в качеството на физическо лице е сключил с ответникатърговец договор за продажба на стока, като няма данни същата да е била предназначена за извършване на професионална дейност. При тези данни с оглед дефинитивната разпоредба на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП ищецът е действал в качеството на потребител, поради което и приложими в отношенията между страните са и специалните правила на ЗЗП.

Предвид начина на сключване на договора съдът намира, че същият е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по см. на § 13, т. 41 от ДР на ЗЗП. В тази връзка чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗЗП предвижда право на потребителя да се откаже от договора, сключен от разстояние – без да посочва причина за това, без да дължи обезщетение или неустойка, без да заплаща каквито и да е разходи (с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 ЗЗП), в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката от потребителя. В настоящия случай, видно от приложената имейл-кореспонденция и товарителници, стоката е била незабавно изпратена на продавача и получена от него на 17.05.2023 г., т.е. в срока по чл. 50, ал. 1 ЗЗП, с изложени от потребителя пред търговеца съображения, че закупените слушалки не се свързват с нито едно устройство.

Видно от електронната кореспонденция между страните, в изпратено съобщение ответникът заявил, че устройството е преминало успешно функционален тест и не е установен дефект след получаването му, като на ищеца били предложени различни варианти за компенсация – отново предаване на стоката на купувача, който по желание да я препродаде в алтернативен сайт, или възстановяване на 60% от продажната цена, поради връщането на стоката в различен вид от вида, в който е била изпратена.

На 18.05., 29.05. и 05.06.2023 г., ищецът изпратил до ответника имейли, с които потвърдил заявения отказ от сключения договор от разстояние и развалянето на същия, уведомил го и за задължението да върне пълната продажна цена в срок, изтичащ на 01.06.2023 г.

В процесния случай се установи, че ищецът-потребител надлежно и в срок е упражнил правото си по чл. 50, ал. 1 ЗЗП да се откаже от договора за продажба, сключен от разстояние. Изявлението за упражненото право на отказ надлежно е било доведено до знанието на ответника, а стоката е била изпратена и предадена обратно на купувача. В тази хипотеза на осн. чл. 54 ЗЗП търговецът следва да възстанови всички суми получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя.

От представените платежни документи се установява, че на 09.06.2023 г. ответникът възстановил по банкова сметка на ищеца част от продажната цена – 263,39 лева. Разликата до пълния платен размер от 441,14 лева, т.е. сумата от 177,75 лева ответникът задържал, позовавайки се на клаузите на т. 9.2 и т. 10.2 от своите Общи условия.

Съгласно чл. 55, ал. 4 ЗЗП, идентична на т. 10.2 от Общите условия на ответника, потребителят носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им функциониране. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, в процеса не е твърдял наличието на тази хипотеза, не е и ангажирал доказателства в тази посока. Видно от имейл-кореспонденцията, ответникът е уведомил ищеца, че стоката е била върната с разопакована фабрична опаковка и разопаковано защитно фолио, които действия съдът намира, че не съставляват използване на стоката, различно от необходимото, за да се установи доброто й функциониране в съответствие с предназначението й.

Следователно, при липса на данни за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 4 ЗЗП, 2 търговецът е следвало да възстанови на потребителя продажната цена в пълен размер от 441,14 лева. В конкретния случай се признава, че е била възстановена единствено част от продажната цена – 263,39 лева, като липсва основание за задържането на остатъка от същата – 177,75 лева, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в процеса разноски. В случая заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 900 лв. се явява прекомерно, с оглед материалния интерес по делото (надхвърля размера на иска 5 пъти), липсата на фактическа и правна сложност на правния спор, липсата на съдопроизводствени действия в значителен обем – депозиране на искова и уточнителна молба и провеждане на едно съдебно заседание с кратка продължителност, но при липса на възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК ответникът следва да репарира пълния размер на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕМ ЕЙ ЕС КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 205742598 със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1609, р-н Красно село, бул. „Генерал Тотлебен“ № 134 да заплати на С. Ч. Д., ЕГН ********** с адрес ********* на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 50, вр. чл. 54 ЗЗП сумата от 177,75 лева –задържана сума по развален договор за продажба от разстояние на ****** ************, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ЕМ ЕЙ ЕС КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 205742598 да заплати на С. Ч. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 950,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3