Решение № 353 от 15.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. В., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205246 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на Й. Д. Й. чрез адв. Б. К. при АК Бургас против НП № 23-0002244/17.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-В., с което на основание чл. 177 ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1 т. 3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ /Наредбата/.

В жалбата се излага твърдение, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, в процесните АУАН и НП не са описани в пълнота признаците на състава на приетата за нарушена правна норма. Сочи се, че според текстът на приложената санкционна разпоредба на чл. 177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, се изисква наличието на две кумулативни предпоставки за прилагането й - управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и осъществяване на това управление без да се спазва установения за това ред. Според въззивника в случая признаците на състава на нормата на чл. 177 ал.3 от ЗДвП се допълват оп признаците на нормата на чл. 6 ал. 1 т.3 б. а и чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11 от 2001 г., с оглед на което, за да е съставомерно деянието е необходимо управлението на МПС с общо тегло над 40 000 кг да се извършва без разрешително, издадено от администрацията управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР, което се издава на 1 собственика на превозното средство след подаване на заявление. В тази връзка е изложено становище, че липсата на констатация, че управлението на процесното МПС е извършено без надлежно разрешение и без посочване на фирмата на собственика му, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото касае съставомерни признаци на деянието. Навеждат се доводи, че НП е издадено при отсъствие на материална компетентност, доколкото ИА“АА“ няма контролни правомощия по чл.

177 ал.3 пр.2 от ЗДвП, тъй като подчинените му служби за контрол не са службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, каквато е хипотезата на чл. 167 ал.3 от ЗДвП. В подкрепа на изложените доводи се сочи аргумента, че според текста на чл. 36 от Наредбата контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в граничните контролно-пропускателни пунктове – от Агенция „Митници“. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че за да се докаже вмененото административно нарушение, АНО недопустимо се е позовал на документ, който няма обвързваща доказателствена сила, а ППС не е проверено със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, каквото изискване според въззивника се съдържа в нормата на чл. 35 от Наредбата. Навеждат се твърдения за несправедлив размер на наложеното наказание, което според въззивника е индивидуализирано в нарушение на разпоредбите на чл. 27 ал.1-3 от ЗАНН, като АНО в тази връзка е изложил мотиви, които са недоказани и необосновани и не е отчел смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Твърди се, че в случая липсват отегчаващи такива, поради което са налице предпоставки за налагане на административна санкция в минимален размер. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност същото да бъде изменено досежно размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище по същество на делото от процесуалния му представител – адв. К., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Като аргумент за отмяна на обжалваното НП се сочи и изводът, че неправилно в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на превозното средство, съотв.правилно би било ангажиране отговорността единствено на собственика на неговия собственик респ. на дружеството, осъществяващо превоза.

Иска се НП да бъде отменено, съотв. при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния такъв.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище по същество на делото от мл. експерт в отдел „Контрол“ към РД“АА“ – В. – В.К., с което се оспорва депозираната жалба.

Навеждат се твърдения, че актосъставителят е длъжностно лице, оправомощено по 2 закон с правомощия да извършва проверки от категорията на процесната, съотв. е налице материална компетентност на АНО, предвид нормата на чл. 166 ал. 2 т. 8 от ЗДвП. Излагат се доводи за неприложимост на нормата на чл. 36 ал.1 от Наредбата към процесния случай, доколкото същата урежда материалната компетентност в случаите на нарушения, свързани с т.нар. извънгабаритни превозни средство, докато процесният се отнася до тежко ППС. Обективирано е становище, че контролните органи са компетентни да съставят АУАН и при наличие на представена кантарна бележка от самия водач по време на проверката. Релевират се доводи, че освен съобразно нарушената разпоредба, отговорността на водача се предполага съгласно нормата на чл. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозните товари, в която законодателят изрично е регламентирал задължение на водача да следи за законосъобразното извършване на съответното натоварване. Адресира се до съда искане НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено в полза на РД“АА“ – В. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 02.08.2023 г. , около 16.08 ч. в гр. В., Южна промишлена зона, след подхода от Аспарухов мост, в посока пристанище „ПЧМВ“, възз. Й. Д. Й. управлявал МПС марка „СКАНИЯ Р560“, с рег. № В0620ТК, от кат. N3 /с две оси/ с прикачено полуремарке, марка „JANMIL NWD“ с рег. № В5916ЕН, от кат. О4 /с три оси/. В посоченото време и на цитираното място, същият бил спрян за проверка от служители на РД“АА“ – В. – свид. Т. Т. и свид. В. П.. В хода на проверката било установено, че въззивникът извършва обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница серия М № 052610/02.08.2023 г., по маршрут Слънчево – В. - Изток, видно от пътен лист № 0781893/01.08.2023 г. От представената от водача при проверката кантарна бележка № 10639/02.08.2023 г. е установено, че извършваният обществен превоз със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси, е с обща маса 56380 кг, която маса надвишава нормите на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътища, отворени за обществено ползване от 40 000 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като превишаването на същата е с 16380 кг. Към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ за претоварване, издадена от АПИ.

При така установените факти, свид. Т. Т., на длъжост „инспектор“ към РД“АА“ – В. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната 3 отговорност на въззивника, като на същия е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди / лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на разпитан в качеството на свидетели актосъставителят Т. Т. и свидетелят по акта – В. П..

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0002244/17.10.2023 г. на Директора на РД“АА“ - гр. В. е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.

4

Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН, съотв. Директорът на РД“АА“ - гр.

В. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание, чл.177, ал.3 от ЗДвП (редакция ДВ бр.54/05.07.2017г.), неправилен е доводът на въззивника, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“ не са компетентни да съставят АУАН, съответно, че НП е издадено от некомпетентен орган за посоченото административно нарушение.

Уреденият в разпоредбите на чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/03.07.2001г. контрол от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Същевременно, съгласно нормата на чл.139, ал.1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2, както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези които са предвидени в закона.