Решение № 1567 от 16.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Н.

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503786 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263929 от 15 юни 2021г. по гр. д. № 8041/2019г.

Софийски градски съд, І ГО, 13 състав е осъдил „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на Л. П. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, получени в резултат от ПТП на 12.11.2018г. ведно със законната лихва върху тези сума считано 14.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 120 000 лв. до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен; осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 3 355 лв. и ответника да заплати на адв. Г. Г. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 3 930 лв., а по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 4800 лв. и 400 лв. за експертизи.

С определение № 271118 от 30 юни 2021г., постановено по реда на чл.

248 ГПК, по искане на адв. Б. съдът е изменил решението в частта за разноските, присъдени на основание чл. 38 ЗА, като ответникът е осъден да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., а на адв.

1

Г. 930 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца Л. П. А. срещу решението по гр. д. № 8041/2019г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на обжалваното решение, концентрирани върху нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер. Иска и присъждане на лихва за забава от деня на увреждането, но в обжалваното решение липсва отхвърлителен диспозитив за лихва от този момент до 14.05.2019г., откогато е присъдена, поради което САС намира, че в предмета на въззивното производство не е искане за присъждане на лихва до 14.05.2019г. Жалбоподателят – ищец акцентира на всички получени според него множество физически увреди от ПТП, представляващи телесни повреди, така и на получения стрес, довели до тежко и трайно увреждане на здравето и драстична промяна в живота му, вкл. необратими последици, с опасност за живота. Като последици от ПТП посочва освен контузиите по тялото и черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка, постравматична епилепсия, постравматична церебрастрения и енцефалопатия, травма на гърбначно-мозъчните коренчета в шиен отдел с радикулопатия, централен отоневрологичен синдром.

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД (чиято точна правноорганизационна форма е ЕАД) е оспорил въззивната жалба на ищеца, в това число твърденията за получена травма в областта на главата и последици от такава травма.

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД от своя страна е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в неговата осъдителна част. С доводи, концентрирани върху допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и на защитните му средства, а като резултат и на материалния закон – чл. 51, ал. 1, изр. 1 и чл. 52 ЗЗД, поради необоснования извод за наличие на постравматична епилепсия като последица от процесното ПТП, от което този жалбоподател поддържа, че ищецът е получил само леки травми в гръдния кош, раменния пояс и мишницата, без удар в главата, при неправилно разчитане на образното изследване от 13.11.2018г., при което не е установено металното тяло в черепа на ищеца, вследствие от удар с метална кофа с пясък, 2 а е констатирано постконтузионно огнище с голяма давност без кръвоизлив, иска изцяло да се отмени обжалваното решение, а евентуално иска частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска над определения за дължим размер на обезщетението.

Л. П. А. е оспорил въззивната жалба на ответника като е развил съображения за късните последици от мозъчната контузия, която поддържа, че е с „исхемичен“ характер и може да протече без клинични белези, а откритото чуждо тяло се намира в меките тъкани, а не в черепа, и не е свързано с тази контузия. Обобщил е, че е получил трайни увреждания, променили невъзвратимо живота му.

Л. П. А., чрез адв. Г., е подал и частна жалба срещу определението на СГС по чл. 248 ГПК от 30.06.2021г. Иска отмяната му като незаконосъобразно.

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД също е подал частна жалба срещу определението на СГС по чл. 248 ГПК от 30.06.2021г. Иска обезсилването му като недопустимо, тъй като не е постановено по искане на страна по делото, а по искане на адв. Б., което цели преразпределение на присъденото адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 120 000 лв. ведно със законната лихва от 14.05.2019г., определено в приложение на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с оглед характера и тежестта на уврежданията, получени при ПТП, - травматични увреждания по торса и крайниците, отзвучали за около месец, както и епилепсия, вследствие на получената мозъчна травма, - тежко нелечимо неврологично заболяване, снижаващо значително качеството на живот; търпените болки, страдания, притеснения и неудобства за около месец от телесните увреждания и непредсказуемото развитие на епилепсията с присъщите й припадъци, застрашаваща и живота на пострадалия, като е посочено, че е отчетена и възрастта му. Съдът е счел, че увреждането в областта на шията не е доказано, че е резултат от процесното ПТП. Приел е и, че възражението за съпричиняване, релевирано от ответника, е неоснователно.

За да постанови определението по чл. 248 ГПК по искане на адв. Б., която е била представител по пълномощие на ищеца преди да й бъдат 3 оттеглени пълномощията, СГС е отчел какви процесуални действия е извършвал всеки от адвокатите, от които адв. Г. е представлявала ищеца само в последното заседание , след което се е отказала от защитата на ищеца.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана от ответника част.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 12.11.2018г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с твърдения, че същият е управлявал автомобил, с който е причинил вреди на управлявалия мотоциклет пострадал ищец. Искът е бил предявен като частичен с размер на търсената сума от 50 000 лв., а след допуснато увеличение до размера на твърдяното вземане, е предявен за сумата 200 000 лв. и за този размер на иска спорът е пренесен пред въззивния съд.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество срещу иска, като е възразил срещу твърденията, че от процесното ПТП ищецът е получил травми, в това число световъртеж от централен произход, постравматичен отоневрологичен синдром, посттравматична енцефалопатия и епелипсия, като и срещу размера на първоначално търсеното обезщетение от 50 000 лв. с частичен иск; упражнил е и възражение, с което цели намаляване на отговорността си, - за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, което не е в спорния предмет на въззивното производство.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание 4 застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, както е в случая.

С оглед предмета на въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивните жалби и насрещните доводи срещу тях, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, установено в първоинстанционното производство, - че ищецът, като водач на мотоциклет, е пострадало лице от ПТП, станало на 12.11.2018г. около 20 ч., при което водачът на товарен автомобил не го е пропуснал на кръстовище, в което ищецът е навлизал отдясно, поради което той се е ударил с предната част на мотоциклета в дясната част на автомобила (така заключение на АТЕ ), като ПТП е причинено противоправно и виновно от застрахован при ответника водач, застраховал гражданската му отговорност (чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ). Не се спори на етапа на въззивното производство, че при ПТП ищецът е бил с предпазна каска, както е свидетелствал и делинквентът св. И..

В спорния предмет на въззивното производство са въпросите какви са последиците от процесното ПТП, в предмета на делото, и какъв е размерът на обезщетението, с което получените от ПТП вреди могат да бъдат репарирани, и въззивният съд следва да даде разрешение по съществото на спора по тях.

От изпратените по делото документи от Военно – медицинска академия се налага извод, че ищецът е съобщил, че е претърпял ПТП и през 2014г., когато също е преглеждан по спешност.

Не е спорно на етапа на въззивното производство, с оглед оплакванията срещу установеното в първоинстанционното производство, и, че ищецът е претърпял преди процесното ПТП и преди това от 2014г.

5 злополука, при която е получил удар по главата от кофа, пълна с пясък, вследствие на който има останало чуждо метално тяло в главата му извън черепа, останало неразчетено при първото образно изследване на главата от 13.11.2018г.

От справка от НЗОК за отчетени прегледи на ищеца е установено, че от 2015г. същият е диагностициран с „Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“, така и със „Световъртеж от централен произход“ – от 2016г., каквато диагноза му е поставяна неколкократно до датата на ПТП.

С ЕР № 3940 от зас. 212/11.12.2019г. на ТЕЛК, влязло в сила, на ищеца е призната 50 % ТНР за срок от 3 години, с дата на инвалидизиране 24.09.2019г., с водеща диагноза „Световъртеж от централен произход“, а като заболявания са признати „Състояние след ЧМТ, посттравматична енцефалопатия, централен отоневрологичен синдром, лека ст., постравматична Епи много редки, шийна остеохондроза, дискова херния С – 3 – С – 4“.

Във фишове за спешна медицинска помощ, начиная от м.01.2019г., е записана анамнеза, че ищецът е получил епилептичен припадък/гърч, като в три от фишовете е записано „О.М“ в графа „Забележки“ (което вещото лице М. разчита като „особено мнение“), а в листове за преглед е удостоверена диагноза „Епилепсия, неуточнена“.

От заключението на едноличната съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещо лице неврохирург – д-р Х. М., въз основа на представената по делото медицинска документация и след личен преглед, е установено по делото и това също не е спорно на етапа на въззивното производство, че пострадалият е получил със сигурност в резултат от процесното ПТП контузия на гръдния кош, контузия на долната част на гърба и таза, контузия на лявата раменна става, които са причинили болки и страдания за период от около 20 дни, като за тях е проведено симптоматично лечение с покой и обезболяващи средства. Като неубедителни травми, резултат от ПТП- то, експертът е приел шийна дискова херния на ниво С-3 – С – 4, установена при КТ изследване на 13.11.2018г., и като много съмнителни вещото лице посочва черепно–мозъчна травма, неприета при първоначалния спешен преглед от травмотолог и хирург и впоследствие при болничен престой на ищеца за периода 16.11. – 20.11.2018г., от каквато като следствие се явява 6 постравматичната енцефалопатия с клинични изяви „Централен отоневрологичен синдром“ (ЦОНС), епилептична симптоматика, ЕЕГ промени, и тежкото усложнение постравматична епилепсия. Вещото лице е посочило, че по анамнестични данни, без припадъците да са наблюдавани от медицинско лице, след около 2 месеца на пострадалия е поставена диагноза „Състояние след мозъчна контузия. Постравматична енцефалопатия и постравматична епилепсия“. Вещото лице се е позовало на поставени преди ПТП – то диагнози „Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“, така и „Световъртеж от централен произход“, съответно от 2015г. и от 2016г., както и ЦОНС, поради което е приело, че те не са последици от това ПТП от 2018г., съответно от черепно-мозъчна травма (ЧМТ). Вещото лице неврохирург е изтъкнало необходимостта от извършване на специализирани изследвания – образни и електрофизиологични, за да се отговори на въпроса какво е било състоянието на пострадалия и възстановен ли е той.