Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 755 от 08.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 750/2023
Вид
Решение № 755
Подписан
08.12.2023
В сила
17.06.2024
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.4 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.54,т.3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.67,ал.2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 68 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.68,ал.3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 70 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 71 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.71, ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1,т.1-8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1,т.1-8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 94, ал. 1, т. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1,т.1-8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1,т.1-8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1,т.1-8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1,т.1-8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 94, ал. 1, т. 8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 612, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 694 · Търговски закон
  • чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
  • чл.725 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000750 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „Бългериан Еъруейз Груп “ ЕАД, ЕИК 131085074, със седалище и адрес на управление: 1000, София, Район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ № 2 против Решение № 597/05.05.2023 год., постановено по търг.дело № 494/2023 год. на СГС, Т.о., VI-17-ти състав,в частта, в която съдът е приел, че процесното вземане за присъдени съдебни разноски в размер на 461 475,60 лева има поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД/н/ по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Съдът не да е обсъдил изложените във възражението подробни съображения относно реда за удовлетворяване вземането за съдебни разноски.Подържа се,че съгласно решение на друг състав на СГС всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна, представляват „разноски по несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т. 3 ЗБН - „разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността “. Според жалбоподателят няма основание нито за буквално, нито за логическо или систематично тълкуване, което да стеснява тези разходи, само до онези, които синдиците сами са избрали да направят. Всички разходи по едно дело, независимо от това дали са дължими за завеждането му или като санкция за 1 неоснователното му предизвикване чрез ангажиране на отговорността за разноски, имат един и същи характер и следва да се третират по един и същи начин, като няма разумна, логична и нормативно обосновима причина, която да не противоречи на конституционно установените принципи за равнопоставеност на субектите пред закона и забрана на дискриминация, вземанията на избраните и ангажирани от синдиците адвокати да подлежат на удовлетворяване от масата като разходи за попълване, по същия начин да се третират и разноските за събиране на доказателства по делата, които синдиците предплащат, тъй като не са освободени, а съдебните разноски, които банката дължи на другата страна и в полза на бюджета поради това, че е станала причина за неоснователно завеждане на същото това дело, да имат различен режим и в този смисъл настоящият съдебен състав не споделя горепосочената незадължителна съдебна практика относно характера на разноските по делата, заведени от синдиците на банката.Подържа се,че ответникът по дело,което е проведено с участието на синдика, който се снабдява с изпълнителен лист за присъдените му разноски не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от държавата и адвокатите, защитавали банката, когато имуществената му сфера е накърнена от действия на синдиците за попълване масата на несъстоятелността пред съд, признати за неоснователни с окончателен съдебен акт.Поради това се иска решението в обжалваната му част да бъде отвенено и вместо него бъде постановено решение,с което бъде прието,че вземането на жалбоподателя в размер на 461 475,60 лева, представляващо съдебни разноски, присъдени с решение № 531 от 12.08.2021 год., постановено по в.търг.дело № 20201001002311 по описа за 2020 год. на Софийски апелативен съд, 15-ти търговски състав, има поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД/н/ по чл.94, ал.1, т.З ЗБН.

От страна на въззиваемата „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (КТБ АД) (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление: град София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 10, с ЕИК 831184677 е постъпил отговор,с който се оспорва подадената жалба.Подържа се,че претендираните вземания не съставляват разноски по несъстоятелността на банката по смисъла на чл. 54 Закон за банковата несъстоятелност и не са направени по реда на специалния закон. Разноските по несъстоятелността, направени при условията и реда на ЗБН, които са посочени в чл. 4, ал. 1 ЗБН като подлежащи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка и които, чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН снабдява с трета по ред привилегия, в случай, че не бъдат изплатени на падежа, са изчерпателно изброени в чл. 54 ЗБН. Това са разноските за възнаграждение на синдика, трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност, разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността, както и възнагражденията на наетите от синдика експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му.Вземането за разноски във връзка с участието на ищеца в съдебно производство, предмет на настоящото дело, е възникнало след датата на решението за откриването му. Това вземане не попада в обхвата на понятието „разноски по несъстоятелността“, с което си служи чл. 4, ал. 1 ЗБН, и чиято съдържателна дефиниция за 2 целите на банковата несъстоятелност е дадена изрично в разпоредбата на чл. 54 ЗБН.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (КТБ АД) (в несъстоятелност/ против определение № 2566/31.07.2023г. по търг. дело № 494/2023 г., TO, VI-17 състав на СГС ,с което съдът е оставил без уважение искането по чл.

248 ГПК на ответника „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за изменение на решение, постановено на 05.05.2023 г. по т.д. № 494/ 2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав, в частта му за разноските.Подържа се,че за настоящето производство при липса на специална правна уредба относно държавните такси по възраженията по чл. 68 от ЗБН по аргумент на чл. 612, ал. 2 от ТЗ, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 694. ал. 7 от ТЗ.Според жалбоподателят в производството по чл. 68 ЗБН е приложима процедурата по чл. 694 от ТЗ. С измененията на чл. 694 от ТЗ (обнародвани в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.), е прието, че държавната такса по иск по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск,поради което дължимата държавна такса при предявено възражението за вземане в размер на 461 475.60 лева, изчислена върху една четвърт от вземането, възлиза на 4 614.76 лева.Иска се обжалваното определение да бъде отменено и дължимата държавна такса от банката бъде определена в този размер.

По частната жалба не е подаден отговор.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по възражение от „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД,в което се твърди, че е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност по силата на постановено на 12.08.2021 г. съдебно решение по т.д. № 2311/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 15-ти състав, с което банката е осъдена да заплати в негова полза разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на 461 475, 60 лв.С писмо от 13.12.22г. ищецът направил искане до синдиците на банката за предявяване на присъдените разноски,но на 14.12.23г. получил отказ за това.Иска се това вземане на ищеца да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН,а в условията на евентуалност –по т.8.

Ответната банка е оспорила подаденото възражение като подържа,че в ЗБН не е предвиден ред, по който кредиторите на несъстоятелната банка да могат да предявяват вземанията, които са възникнали след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН и че вземането на ищеца за разноски не може да се удовлетвори в откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна: С решение от 12.08.2021 г., постановено по т.д. № 2311/2020 г. по описа 3 на Софийски апелативен съд, 15-ти състав, се установява, че производството, приключило с постановяване на това съдебно решение, е образувано по предявени от синдиците на „КТБ” АД срещу „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с които се иска обявяване за относително недействително съответно за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на извършено от „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД прихващане.С решението предявените искове са отхвърлени като банката е осъдена да заплати на ответника разноски, направени в проведено съдебно производство, в размер на 461 475, 60 лв.От писмо от 12.01.23г. от синдиците на банката до „Бългериан Еъруейз Груп” ЕАД се установява,че същите не уважават искането на дружеството за приемане на вземанията за разниски по цитираното решение в списъка на приетите вземания.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че с оглед цитираната съдебна практика на ВКС може да се направи извод,че тогава, когато след решението за откриване на производство по несъстоятелност на една банка в полза на определено лице е възникнало вземане за разноски към банката въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство с участието на синдиците, то това вземане има характер на неоспоримо такова и подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, като синдиците са длъжни да допълнят с него списъка на предявените вземания по реда на чл. 71 ЗБН. С оглед на цитираното решение на СГС съдът е приел,че по делото е доказано,че с влязло в сила съдебно решение е установено съществуване на вземане на ищеца към „КТБ” АД за получаване на парична сума в размер на 461 475, 60 лв., представляваща съдебни разноски, направени в хода на съдебно производство по предявени искове, които са свързани с производството по несъстоятелност на „КТБ” АД, по чл. 59, ал.

5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Предвид обстоятелството,че посоченото решение е постановено след решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, като в съдебното производство, завършило с това решение, са взели участие синдиците на несъстоятелната банка съдът е приел,че предявеното от ищеца вземане е нововъзникнало в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и че то има характер на такова, което не може да бъде оспорвано в това производство съгласно нормата на чл. 70 ЗБН. Съдът е приел,че предявеното вземане, като неоспоримо вземане, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и трябва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите. Прието е ,че това вземане не представлява „разноски по несъстоятелността“ по смисъла на чл. 54 ЗБН, поради това,че не се отнася до разход от вида на някой от изрично и изчерпателно посочените такива в четири точки на тази норма.Поради това съдът е приел,че предявеното вземане подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

По отношение на разноските по делото съдът е приел,че предвид изхода на делото банката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за 4 разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане, на която ищецът е освободен съгласно практиката на Софийски апелативен съд,която възлиза на сумата от 18 459, 02 лв.При определяне размера на дължимата държавна такса съдът се е позовал на съдебната практика на ВКС по оределение № 567 от 14.11.2017 г., постановено по ч.т.д. № 1757/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.