Решение № 17998 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17998 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110177063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. П. К. против Столична община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в размер на 7 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на падане в резултат на недобре поставена плочка от тротоара за пешеходци по ***, изразяващи се в болки, страдания и понижено самочувствие, както и иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 329,10 лева, представляваща разходи за медицински процедури и консумативи, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба на 27.12.2024 г. до погасяване на вземането. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 07. 11. 2023 г. около 17:30 часа, при пешеходна разходка, заедно с дъщеря си по ***, в района около № 53, Р. К. се спънала в недобре поставена плочка от тротоарната настилка. Ищцата поддържа, че при падането изпитала силна болка в областта лявата китка, която поела тежестта й, и се изпратила на крака с помощта на дъщеря си. В исковата молба са изложени твърдения, че непосредствено след инцидента, поради силната болка посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където било установено счупване на долния край на лъчевата кост, закрито на лявата ръка, била извършена репозиция на счупването и имобилизация на крайника в областта на счупването.

Ищцата поддържа, че гипсът бил оставен отворен с канал, като на 11.11.2023 г. отново посетила лечебното заведение където била направена рентгенова снимка и гипсът бил затворен, назначени били контролни изследвания, бил определен домашен режим на лечение, който продължил до средата на месец април 2024 г. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на спъването ищцата търпяла интензивни болки и страдания, като възстановителният процес се оказал по-труден и бавен от очакваното и причинил множество неудобства от личен, битов и професионален характер. Ищцата поддържа, че изпитвала затруднения в обслужването, поддържането на хигиена в дома, била лишена от способността за шофиране, което оказало влияние и върху изпълнение на служебните й задължения, била лишена от възможността да упражнява заниманията си като фитнес и йога 1 инструктор. Сочи, че процесното събитие оказало влияние върху професионалната реализацията и довело до загуба на социални контакти, поради което пострадалата изпилвала силно чувство на непълноценност. Ищцата поддържа, че невъзможността да спортува довела до покачване на килограми, което се отразило негативно върху себеоценката . Поддържа, че невъзможността да шофира служебния си автомобил станала причина до намаляване на клиенти, респ. оборот и възнаграждението, което получавала. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на вредоносното събитие ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи си в сторени разноски за медицински консумативи и процедури. Страната поддържа, че *** и прилежащите тротоари са със статут на публична общинска собственост, поради което ответникът носи отговорност за поддържането им в безопасно състояние, респ. носи отговорността за причинените вреди от бездействието на служителите си.

С протоколно определение от 11.12.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като същия се счита предявен за сумата в размер на 12500 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, оспорва исковата претенция по основание и размер. Представителят на ответника поддържа, че липсват доказателства относно мястото и времето на настъпване на твърдения инцидент, както и механизъма му. В депозирания отговор са изложени твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като не е положила дължимата грижа на пешеходец при придвижването си. Представителят на страната поддържа, че от представената ведно с исковата молба снимка не се установява компрометирана тротоарна настилка, а единствено една леко повдигната плочка. В подадения отговор са изложени доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, което не отговаря на действително търпените вреди, като твърдените болки и страдания са силно преувеличени, доколкото травмата е лекувана конвенционално, без настъпили усложнения и без оперативни интервенции. По изложените доводи е направено искане предявената претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е приет лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 247421, видно от който на 07.11.2023 г. в 18:45 часа, ищцата е приета в спешния кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМП „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Видно от снетата на пациента анамнеза ищцата е паднала, в резултат на което се оплаква от болка в областта на лявата китка. След проведена рентгенография на лявата гривнена става е поставена основна диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“ ( S52.50) и е проведено лечение – мануална репозиция и гипсова шина. Съгласно приетата като писмено доказателство Епикриза по ИЗ № 45638/2023 г. на I-ва клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМП „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 11.11.2023 г. ищцата е постъпила в лечебното заведение с болка, оток и ограничени движения в областта на лявата гривнена става, като след щателно почистване и инфилтрация с локален анестетик под рентгенов контрол е извършена репозиция на счупването, фиксирана с гипсова имобилизация, след което същата е изписана с подобрение за продължаване на лечението в амбулаторни условия. От представените по делото болнични листове за временна неработоспособност № *** се установява, че ищцата е била временно неработоспособна с диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост“ непрекъснато в периода от 11.11.2023 г. до 09.04.2024 г. включително, или общо 151 календарни дни, при предписан домашен режим на лечение.

Като писмени доказателства по делото са приети фактура № 3716/11.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМП „Н. И. Пирогов“ ЕАД, и фискален бон за заплатена в брой сума в размер на 15 лева за запис на медицинско изследване ( клиника по образна диагностика); фактура № 19404/22.12.2023 г. и разписка от ПОС терминал за заплатена сума в размер на 2

17,80 лева за подгипсов чорап; фискален бон от 07.11.2023 г., издаден от аптека, за заплатена сума в размер на 56,30 лева за закупени медикаменти и хранителни добавки, ведно с издадена на ищцата прескрипция, както и фискални бонове, издадени от „Център за рехабилитация на ръка София“ ЕООД, от 14.12.2023 г. за сумата от 120 лева ( терапия – 40 лева и сплинтове – 80 лева), от 19.12.2023 г. за сумата от 40 лева ( терапия), от 10.01.2024 г. за сумата от 40 лева ( терапия) и от 23.01.2024 г. за сумата от 40 лева ( терапия).

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че Р. К. е получила счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в долния край, като е проведено консервативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксирането му с гипсова имобилизация, а след свалянето на имобилизацията – рехабилитация. От приетото заключение се установява, че при нормално протичане на възстановителния период без усложнения периодът на възстановяване при подобни травми е около 4-5 месеца, което кореспондира с конкретния случай, като ищцата е изпитвала затруднения в хигиеннобитовото си самообслужване за около 30 дни – през времето, в което е била с гипсова имобилизация на лявата гривнена става. Вещото лице разяснява, че при извършения на 03.12.2025г. личен преглед на Р. К. ищцата съобщава за болки в областта на счупването при натоварване, разпространяващи се нагоре по ръката, изтръпване на първи, втори и трети пръст на лявата ръка и недостатъчна сила на захвата, като обективно е установен ограничен обем на движение в лявата гривнена става – при флексия 70 градуса ( при норма 90 градуса), при екстензия 50 градуса ( при норма 70 градуса), при абдукция 15 градуса ( при норма 25 градуса) и при аддукция 30 градуса ( при норма 40 градуса), при запазен обем на ротацията.

Експертът приема, че установеното увреждане е възможно да бъде получено по начина, описан в исковата молба. При изслушване на експертното заключение вещото лице разяснява, че причина за констатираното ограничение на движенията на счупената става е видът на травмата и проведеното консервативно лечение, свързано с двукратно наместване.

Експертът сочи, че прогнозата за пълно възстановяване на мобилността на увредената става е песимистична.

Ведно с исковата молба е представена фотоснимка на настилка, видно от която пешеходната алея е изградена от бетонни плочки, покрити с опадали листа, като една от плочките е видимо повдигната спрямо съседните, с образуван отстъп и процеп в настилката, без сигнализация или обезопасяване.

За установяване на възникване на описаното в исковата молба събитие са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. К. ( дъщеря на Р. К.), която разкрива, че на 07.11.2023 г. привечер, когато се смрачавало, заедно с майка си се разхождала по пешеходната алея по протежение на *** в посока от т.нар. „Мост на влюбените“ към Националния стадион „Васил Левски“. Свидетелката сочи, че двете се движели с нормален ход по средата на пешеходната алея, като мястото не било добре осветено, а по земята имало много листа, тъй като инцидентът се случил през есента. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че Р. К. се спънала в повдигната плочка от тротоарната настилка и паднала на земята, като в резултат на падането изпитала силна болка в китката на лявата ръка. Т. К. разкрива, че плочката, в която се спънала ищцата, стърчала нагоре „сякаш нещо било поставено под нея“, като неравността не била обозначена или обезопасена. Свидетелката сочи, че помогнала на майка си да се изправи и отишли на отсрещния тротоар където ищцата се обадила на своя приятел – свидетеля Вергил ***. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че с помощта на свидетеля *** ищцата заедно с дъщеря си отишла в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където на Р. К. бил поставен гипс в областта на китката. Свидетелката сочи, че първите пет дни след инцидента били много тежки за майка , която е изключително чувствителна към болка, психическото състояние било разклатено и същата се притеснявала как ще работи, тъй като към сочения период работела като търговски представител и нямала възможност да шофира, нито да извършва каквито и да е действия с ръката си. Т. К. разкрива, че гипсът бил свален след около 40 дни, като през времето, в което ищцата била с гипс, тя и приятелят помагали на 3 майка „за абсолютно всичко“ – къпане, чистене, пазаруване, а след свалянето на гипса ищцата провела рехабилитация, като възстановяването на функционалността на ръката отнело поне 6 месеца. Свидетелката сочи, че след инцидента майка не можела да ходи на фитнес и да практикува йога, които обичала, изпаднала в „някакъв вид депресия“, раздела се с партньора си, не се върнала на работа, а впоследствие била уволнена.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Вергил *** ( близък на Р. К.), който сочи, че не е присъствал на процесното събитие, но узнал за него по телефона от ищцата и незабавно отишъл на място – на алеята покрай покрай ***, между Национален стадион „Васил Левски“ и кръстовището при НДК.