Решение № 467 от 29.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Плевен, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430201391 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0938-001158/16.05.2025 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА

ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на Д. Н. Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1400 лв./хиляда и четиристотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/, санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Посочва, че в действителност, на отбелязаните в НП дата и час, процесното МПС е било управлявано от трето лице – М.В.И.. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП, като неправилно.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР –

ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява. С писмото, с което административнонаказателната преписка е заведена пред РС-ПЛЕВЕН, е депозирано бланкетно становище относно неоснователността на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в 1 срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №760770/05.03.2025г. от страна на Л. К. Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П. И. К.. Съставен е в отсъствие на Д.

Н. Н., като е отбелязано, че са налице предпоставките по чл.40 ал.2 ЗАНН.

Съставен е срещу Н. за това, че на 02.08.2024 г. в 03:29 часа, извън населено място, на път Е-83,км.89+200, околовръстен път ПЛЕВЕН, находящ се на път I-3 /Бяла-Ботевград/, като водач на собствения си л.а. „***“ с рег. № ***, управлява със скорост 148 км/час, при максимално разрешена скорост от 90 км/час; наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3 /три/ процента е 143 км/час, което е с 53 км/час превишение. Нарушението е установено, заснето и фиксирано с ATCC „***, с фабричен № ***. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, като е отбелязано, че е извършено при условията на системност - след влизане в сила на Електронен фиш серия К №***6, влязъл в сила на 07.11.2023г. и Електронен фиш серия К № ***, влязъл в сила на 07.11.2023г.; отбелязано е, че АУАН е съставен в сградата на сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВРПЛЕВЕН във връзка с преписка № 316р-32919/25.09.2024г., преписка от АИС ЕЦОН № ***/2024г. и след попълнена декларация по чл.188 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Д. Н. Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1400 лв./хиляда и четиристотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.46 – 47 от делото/. Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както беше отбелязано по-горе, АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, съобразно която правна разпоредба „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. Следва да бъде отбелязано, че очевидно, нарушителят е известен, но по делото не са представени каквито и да било доказателства, че не може да бъде намерен, нито – че му е била 2 връчена надлежна покана за явяване, с оглед съставянето на АУАН. В тази връзка, представени са единствено два екземпляра на неподписани, очевидно невръчени покани, адресирани до Д. Н. /л.18 от делото/, а показанията на свидетелката Л. Н. /актосъставител/, са напълно неконкретизирани в очертаната насока, т.е. - от тях също не може да бъде изведено – а още помалко, по категоричен начин – че нарушителят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН; впрочем, самият Н. категорично отрича да е бил канен за съставяне на АУАН /л.69 от делото, гръб/.

Налага се да бъде подчертано, че поканата за съставяне на АУАН по реда на ЗАНН не представлява незначителна техническа формалност, а основно процесуално изискване за редовността на цялото административнонаказателно производство, от момента на неговото започване - насетне. От изложеното дотук е видно, че не са били налице условията за неприсъствено съставяне на АУАН по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН, но въпреки това - такъв е съставен, в разрез с изискванията на Закона. Следва да бъде специално подчертано и това, че в хода на административнонаказателното производство, актосъставителят е този, който е длъжен да прояви необходимата активност по обезпечаване редовното връчване на поканата за съставяне на АУАН: същата следва да се върне надлежно връчена – т.е. получена своевременно, от нейния адресат. В случая, актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, без да са били налице законовите предпоставки за това, като по този начин е лишил субекта на административнонаказателна отговорност от възможност да участва в започващото административнонаказателно производство, т.е. ограничено е правото на защита, а нарушението на процесуалните правила, се явява съществено. В тази насока е и практиката на касационната инстанция, намерила отражение например в Решение № 448 от 3.07.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 472/2018 г., Решение № 436 от 7.10.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 474/2022 г., Решение № 435 от 7.10.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 473/2022 г., Решение № 294 от 23.06.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 368/2022 г. и други.

Ето защо Съдът намира, че цялото по-нататъшно развитие на административнонаказателното производство се явява опорочено, а издаденото Наказателно постановление е незаконосъобразно - и като такова, подлежи на отмяна, без да бъде разглеждан правният спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

КАТО

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 25-0938-001158/16.05.2025 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на Д.

3

Н. Н. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 1400 лв./хиляда и четиристотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4